Да намериш свободата във Флоренция

| от Росица Нийм |

(…преди завръщането в България)

Росица Нийм работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува.

Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България, заедно със съпруга си Ранулф. Двамата обичат да пътуват до интересни места по света.

В блога на Росица www.primalyum.co.ukможе да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия. 

Част от тях публикуваме в Chronicle.bg, преведени на български.

„Стига толкова“, казахме и приключихме един изчерпан бизнес. Да имаш пъб в Англия е изключилно трудна работа, особено когато не притежаваш сградата. Дори и успешен, пъбът унищожаваше живота и брака ни.

Така че, аз и Ранулф решихме да сложим край на това нещастие и да бъдем свободни отново.

За да отпразнуваме независимостта си и тази нова стъпка в живота си, непланирано резервираме малко бягство до Италия.

Пристигаме на летището в Пиза и пътуваме до Флоренция, където да прекараме три нощи. Август е, горещо и сухо лято кръжи над цяла Европа.  Над 30 градуса е и това е прекрасно – имаме нужда да си починем от всичко английско и Италия ни дава точно това. Флоренция е красива, макар и нито един фонтан да не работи, подари настъпилата суша.

Няма смисъл да говоря много за архитектурата, тъй като тя е по-величествена и по-прекрасна от всички съществуващи думи, с които мога да я опиша. Всъщност, много ми харесват жилищните сгради, които са добре запазени, но изключително прашни. Това им придава усещане за автентичност, което трудно се открива из туристическите райони.

Попадаме на ресторант, използван най-вече от работници в квартала. Имат превъзходно наливно италианско вино и храната им е най-вкусната, която ще опитаме през краткия си престой в страната – семпла, преливаща от ухания и свежест.

Бързо се сприятеляваме и със собствениците на малко кафене, в близост до централния пазар. Тяхната гостоприемност печели сърцата ни, особено като се има предвид, че постоянно ни поднасят безплатни вкусотии и напитки. И двамата обичаме да се потапяме в местния живот, когато пътуваме. Не сме твърде заинтересовани от музеи и атракции. Обичаме да виждаме истинските хора – как живеят, как мислят и с какво се занимават. Това кафене задоволява това наше желание, защото не е туристическо, а изцяло предвидено за обикновени хора. Имат си редовни клиенти, които пият лимончело по цял ден и семейства, които спират за чаша кафе и сладкиш. Там си говорим с много хора и за тези 3 дни се чувстваме част от италианската общност.

Градините „Боболи“ са невероятни.

Харесва ми колко са диви в някои от частите си. Ходим през тесни алеи сами, без никой наоколо. Минаваме през малка порта и изведнъж се озоваваме пред огромно езеро с ексцентрични и красиви скулптури. Прекрасно място да се скриеш от горещината на лятото.

Може би трябва да спомена нещо за хотела? Влизаме през вратата късно първата вечер.

Рецепционистът е белокос дядо и спи на стол с глава, кимнала на гърдите му. Ето ни и нас, стоим до него, тихичко се кискаме и нямаме идея как да реагираме. Подскача и се събужда от само себе си, пиян, но много, много сладък. Подписваме се, плащаме, взимаме ключа и тогава той ни казва: „Това тук е чистилището. Вашата стая е горе, в рая, а утре ще закусвате долу, под мен, в ада!“.

Избухваме в смях. Все още помня думите му от преди повече от 2 години. Хотелът иначе беше ужасен, защото резервирахме най-евтината опция.

Събуждаме се рано сутринта на последния ни ден във Флоренция и хващаме влак за Пиза. Ако и вие сте решили да откривате свободата си в Италия, моля, валидирайте си билетите за влака, за да не ви глобят. Е, нас не ни глобяват и пристигаме щастливи в Пиза. Имаме няколко часа за губене до полета ни и ги използваме възможно най-пълноценно.

Пиза е страхотна. Има по-хубава енергия от Флоренция и е учудващо по-малко туристическа.  Разбира се, освен около Наклонената кула, която, трябва да си призная, е възхитителна.

Храната също е по-хубава. Обядваме в малко ресторанче. Опитваме се да платим и се оказва, че картата е канселирана. Сервитьорите реагират със завидно спокойствие на секундата ни носят още 2 чаши вино, докато разговаряме с банката.

Това пътуване беше прекрасна почивка. Моментите на промени в живота не трябва да ни плашат, трябва да ни вдъхновяват. Тази почивка беше плод на едно точно такова вдъхновение – за ново начало към по-добър живот.

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме

| от chronicle.bg |

Никога не сме крили, че червенокосите жени са ни слабост. Ама никога! То дори не е за криене…

Червеният цвят на косата не само привлича окото по-лесно, но и добавя още няколко дози сексапил. Ако се разминете с такава жена на улицата, няма как да не се обърнете.

Огнени, пленяващи и загатващи като за нещо забранено, червенокосите жени винаги ще заемат специално място в мъжките сърца. Ако и вие сте почитатели, сме сигурни, че ще ни разберете.

Тях може да ги гледаме на малък и на голям екран, на светло и на тъмно.

Затова сме подготвили една пристрастна класация. Пристрастна, защото си е наша. На нашите червенокоски. На нашите и на Холивуд. И на много мъжки фантазии.

Вижте я в галерията.

 
 

Екипът на „Кръстникът“ се събра на кинофестивала в Трайбека

| от chronicle.bg, БТА |

Режисьорът Франсис Форд Копола и екипът на „Кръстникът“ се събраха на кинофестивала в Трайбека по случай 45-тата годишнина от премиерата на култовата лента, съобщиха световните агенции.

„Ако трябваше да заснемем „Кръстинкът“ в наши дни, той нямаше да получи зелена светлина, защото никоя филмова къща не би се ангажирала с проекта“, заяви Копола по време на кръгла маса, организирана в рамките на феста.

В обсъжданията взеха участие някои от главните действащи лица в продукцията, като Ал Пачино, Робърт Дювал, Джеймс Каан, както и Робърт де Ниро, играл в „Кръстинкът 2″.

Копола припомни, че първата част на „Кръстникът“ струвала само 6 милиона долара, а втората – между 11 и 12 милиона.

„Днес никоя голяма филмова къща не застава зад проект, който няма да има няколко продължения, или зад лента, която не е вдъхновена от комиксите на „Марвел“, изтъкна режисьорът. Той си припомни и трудностите, възникнали в хода на снимачния процес. Филмовата къща „Парамаунт“, която продуцира „Кръстникът“, не искала във филма да участват нито Марлон Брандо, нито Ал Пачино. А Брандо взе „Оскар“ за превъплъщението си в ролята на Вито Корлеоне.

По време на пробните снимки Марлон си набутал парчета хартия в устата, „за да заприлича на булдог“, разказа Копола

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

Довечера очакваме Омара Портуондо в София

| от chronicle.bg |

За последно ще чуем песни от репертоара на Buena Vista Social Club днес.

Сензацията на Куба – Омара Портуондо, ще изпълни най-известните и обичани песни на Buena Vista Social Club днес зала 1 на НДК, както и част от богатия си личен репертоар.

Концертът ще отпразнува дългите ѝ 70 години на сцена и ще ни припомни какво означава да се наслаждаваш на живота през призмата на музиката и кубинския темперамент. Само преди броени дни неуморната Омара пя в Букурещ в препълнената зала Палатуй, като 4 хиляди души я аплодираха на крака над 15 минути и я връщаха няколко пъти на сцена. Несъмнено незабравима ще остане и прощалната ѝ среща с българската публика, която предстои на 28-и април.

Винаги облечена с цветна регалия, енергична и изглеждаща много по-млада от 85, автентичната дива няма как да се раздели с музиката буквално:„Пеенето ме зарежда с енергия, само една песен е нужна, за да се преодоляват различия, за да изживееш хиляди истории.“

омара портуондо

Световната обиколка на Омара започна през миналата 2016-а и премина през страни от Северна и Латинска Америка, като я срещна с хиляди фенове от няколко континента, готови да се докоснат до носталгията по старите улици на Хавана.

У нас любителите на кубинските ритми ще се насладят и на музиканти като Роландо Луна. Брилянтният пианист е свирил с артисти като Амаури Перез, Силвио Родригез и Пабло Миланес, но определя работата си с Омара като преломен момент в кариерата, който го обогатява и му помага да открие гласа, с който иска да си партнира. До кубинската легенда ще застане и ненадминатият с челото Гастон Хоя, който е плътно до Портуондо през последните години в мисията да споделя със света безценното богатство на тази музика. Най-пoпулярната певица в Куба ще се качи на българската сцена за последен път, за да изпълни любимите на цели поколения песни от репертоара на Buena Vista Social Club – Veinte años, Quizas, Quizas, Quizas, Besame Mucho и много други, които ще ни пренесат в магичната и пълна с любов към живота Хавана.

Билети за концерта на 28 април все още могат да се закупят в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg на цени от 45 до 100 лв.