Да изхвърлим един скункс

| от Станислав Касчийски |

Понеделник вечер, 21:00 ч. Репортер на „Господари на ефира“ причаква директора на новините на БТВ Венелин Петков със стръв на партизанин пред фашистка мандра.

„Господин Петков, айде, бе, луната изгря, момиче не съм чакал толкова“, изскача репортерът Боби Ваклинов, докато крепи златен скункс под мишница.

След което в продължение на 15 минути се опитва да разбере колко пъти може да накара Венелин Петков да признае, че bTV Новините не са се справили с отразяването на атентатите в Париж в нощта на 13 ноември.

„Ама вие по-назад ли сте от БНТ и Нова?“

„Да не сте кабеларка?“

„Вие сте международник с такъв голям опит, завършил сте най-престижния университет в Щатите, може ли такова нещо?“

„Защо, Венелине, защо нямаше информация в 11:30? Няма да те оставя, докато не кажеш причината!“

Накрая скунксът се озовава в кофата.

Усетил рядкото щастие от „сензационния“ материал, репортерът ликува от изпълнения професионален дълг. Нищо, че секунди преди това едва не отрони сълза за „света, който е потънал в траур, защото е на прага на Трета световна война“.

Сценката изобщо не се различава от традиционния стил на „Господари на ефира“. Този път обаче предизвика възмущение – не само защото не отива на една телевизия да търси сметка на основния си конкурент, причаквайки журналисти посред нощ.

Възмущението идва заради факта, че този път „Господарите“ просто не са прави.

В петък вечер не само бТВ се изложи. Всички загубиха съревнованието – въпреки големите си претенции, че са „Свободни да виждат истината от всички гледни точки по света и у нас“.

Защото ако българският зрител разчиташе само на четирите си национални телевизии, за да научи какво става в Париж – той нямаше да научи нищо.

Целият напън на „Господари на ефира“ беше да изложат пред широката общественост факта, че бТВ пуска емисия новини в 23:30 ч., която е предварително записана.

Така е от март 2014 г., когато на мястото на традиционните късни новини се настаниха риалити формати. Въпрос на приоритети.

Така се случи и във фаталния петък 13-ти.

Първият взрив около Стад Дьо Франс се случи в 22:20 ч. българско време в петък вечер. Последваха още няколко експлозии, стрелба, заложническа криза. Около 3 ч. след полунощ атентаторите бяха неутрализирани.

Малко преди 23:00 ч. световните медии получиха първите потвърждения, че нещо се случва в Париж и то не е инцидент, а организирана терористична акция.

Как реагираха българските телевизии?

бТВ не реагира в ефир. Чак 30 минути след полунощ някой най-после се сети да пусне поне една лента с водещите новини от Париж.

„Защо, Венелине, защо“?

Защото телевизията е бавна и тромава машина, в която бързата реакция и рефлексът към новината е от жизненоважно значение.

За да се „запали“ едно студио и да предава „някакви“ новини в ефир, трябва да имате: водещ, редактор, осветител, поне един оператор на камера, режисьор на пулт, инженерен екип, звукорежисьор/озвучител, репортер/монтажист за видео-покритията, асистент за надписите, асистент за аутокю, а и не е лошо да има гримьор.

Когато телевизията съзнателно е разпуснала новинарския си екип три часа по-рано, няма как да реагира на мига. Когато новината вече е факт и мащабите й започват да стават ясни, всеки един от тях трябва да бъде повикан обратно в сградата.

Очевидно това не се е случило, а ръководството на телевизията е преценило да не прави и извънредна емисия новини. От думите на Венелин Петков пред „Господари на ефира“ оставаме с впечатлението, че те предпочитат да използват сайта си, за да информират хората.

БНТ и Нова обаче имаха емисии на живо – тоест разполагаха с новинарски екип, който разбра за събитията в Париж още в студиото.

Новините на обществената телевизия започнаха в 23:00 ч. В 23:20 ч. малко преди спортната емисия, водещият Спас Кьосев съобщава за серия от атентати в Париж.

Около 2 часа след полунощ новинарите успяват да се организират с извънредна емисия. Преди това – в разгара на терора в Париж – по БНТ1 тече френската любовчийска комедия „Играчите“.

Сменяме канала. По програма Нова телевизия е планирала късната си емисия в 23:30 ч. Въпреки това, новините закъснява. Защо? Защото тече финалът на „ВИП Брадър“.

Нещо повече – въпреки че вече знае за извънредното събитие, Нова не прекъсва програмата си.

Когато най-после тръгва късната им емисия, логично атентатите в Париж са водеща новина. Десет минути по-късно са съобщават още малко подробности, показват и снимка от атентатите.

За разлика от БНТ, обаче Нова ТВ преценява, че каквото било – било. Разпуска новинарския си екип и се отказва от по-нататъшно отразяване в ефир. Толкова за адекватната реакция.

Този петък не само бТВ показаха, че са неспособни да отразят най-големия атентат в Европа, който цяло едно поколение е виждало.

Нито една българска телевизия не успя да реагира адекватно.

Това обаче не попречи на „Господари на ефира“, външна продукция на Нова телевизия, продуцирана от Магърдич Халваджиян да се възползва и да „почерпи“ по изключително нелицеприятен начин бившите си партньори от bTV.

Конфликтът между тях съвсем не е нов и няма нищо общо с Париж. Спомнете си, че когато продуцентът се разделяше с телевизията, той го направи с шумна пресконференция и обвинения в политически натиск.

„Поздрави на вашите колеги, които са ме изпратили тук. Поименно мога да ви кажа кои са,“ казва Венелин Петков, докато камерата го следи по улицата.

В крайна сметка вместо съревнование на български медии по професионализъм, получихме имиджови борби и вендети между хърбели и щърбели. Благодарим ви.

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

„Transformers: The Last Knight“ оглави бокс-офис класацията

| от chronicle.bg, по БТА |

Блокбастърът „Трансформърс: Последният рицар“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка, но приходите от дебютния му уикенд са ниски в сравнение с предишните филми от поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Приходите от уикенда на „Трансформърс: Последният рицар“ в САЩ и Канада са 43,5 милиона, а за петдневния период от сряда – 69,1 милиона. Предишните четири филма дебютираха с над 97 милиона долара.

Филмът, в който Марк Уолбърг за втори път изпълнява главната роля, обаче предизвика по-голям интерес в чужбина, особено в Китай. Приходите му на световния пазар са 196,2 милиона долара, от които 123,4 милиона в Китай.

Засега не е ясно дали „Трансформърс: Последният рицар“ ще успее да покрие направените разходи. Бюджетът му е 217 милиона долара и почти още толкова за маркетинг. Отзивите на критиката за него са по-лоши, отколкото за предишните филми.

Второто място в бокс-офис класацията на Северна Америка си поделиха „Жената чудо“ и „Колите 3″ с приходи от 25,2 милиона долара. Почти месец след като излезе на екран, „Жената чудо“ продължава да привлича интерес. За четири седмици приходите в САЩ и Канада надхвърлиха 300 милиона долара. Продажбата на билети по света донесе 652,9 милиона долара – най-високите постъпления от филм, режисиран от жена.

Четвърти е „47 метра надолу“, а пети – биографичният филм за рапъра Тупак Шакур „All Eyez On Me“.

 
 

#BookClub: Летен гайд за четене

| от |

Това лято, преди да отлетиш за някоя топла точка или да се пренесеш на родно или чужбинско черноморие, бъди добре зареден с книги. Защото лятното четене е като лятното къпане – наложително е и е добре да се прави всеки ден. Дори по два пъти на ден. За целта ние имаме кратък списък от пет заглавия, с които потенциално може да прекараш няколко чудесни часа.

„Серафина и черният плащ“, Робърт Бийти

Серафина е странно малко момиче, което има афинитет към скривалища и мистерии. Тя живее в тайните подземия на огромното имение Билтмор и става свидетел на зъл пъклен план, в който мъж с черен плащ краде деца. Серафина е най-новото интересно и забавно творение на детската литуратура, което обединява в себе си мистерия, трилър и фентъзи елементи. Това е първата книга от трилогията, която препоръчваме.

„Ето така я губиш“, Джуно Диас

Джуно Диас е носител на „Пулицър“ за литература, а това е първият му сборник с разкази у нас. Дългоочаквана и чудесна, тази книга съдържа истории, които могат да ти скъсат сърцето, да те разплачат и понякога дори, да те разсмеят. Как я губиш и защо, какво се случва и как тялото ти буквално страда… Джуно Диас намира думите, с които да изрази най-силно най-простите емоции, каквито са обичта и любовта.

„Туин Пийкс: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър

Който не е чел дневника на Лора Палмър и записките на агент Дейл Купар преди много години, когато излязоха за първи път, сега има шанс да го направи. Възраждането на сюрреалистичния епос „Туин Пийкс“ е нашето guilty pleasure. Четем и гледаме.

„Последното раздаване“, Майкъл Добс

Паралелно с размазващия сезон на House of cards на родния пазар излиза и третата част от книгите на Майсъл Добс, които служат за основа първо на сериала на BBC, а впоследствие и на този на Netflix. Препоръчваме Добс точно толкова горещо, колкото и целия House of Cards. Никога не забравяй, че именно неговия Франсис Ъркарт е вдъхновение за модерния Макбет и нашият личен любим президент Франк Ъндърууд.

„Одеса“, Херман Кох

Херман Кох е холандския майстор на ежедневното напрежение. Той може да направи история от всяка дребна на пръв поглед случка, която нормалният човек ще подмине с лека ръка. Това е най-новият му роман на родния пазар и подобно на предишните му – „Вечерята“ (който трябва да се прочете), „Уважаеми господин М.“ и „Вилата с басейна“ – и „Одеса“ е на пръв поглед тривиална история, която преминава в лудешко пробягване между двама стари приятели и мечтите, които понякога е добре да не се сбъдват.   

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той