Човек върху жица

| от |

Робърт Земекис, великолепен режисьор и сценарист, който в последните години беше излязъл от светлината на прожекторите, решава да се върне сред първите в киното с амбициозен проект – той решава да направи игрален филм за най-важния момент от живота на въжеиграча Филип Пети, който изминава разстоянието между кулите близнаци в Ню Йорк през 1974 година.

Проектът е още по-амбициозен, защото през 2008-а документалният филм за Филип Пети „Man on wire или „Човек върху жица“, взима „Оскар“ за най-добър документален филм. И е факт, филмът за малкия французин, в чиято глава се е загнездила идея граничеща с лудост, е прекрасен.

Освен това Земекис си позволява да покани за главната роля актьор, който е американец – младият Джоузеф Гордън-Левит, който наистина обича Франция и говори френски прекрасно, но това не го прави французин. Пети и Левит освен това нямат никаква прилика. Абсолютно никаква. И третият най-важен елемент, кулите близнаци отдавна не са на мястото си. Тях ги няма, а на мястото им огромно празно пространство превърнато в паметник на загиналите от 11 септември.

И въпреки това Земекис се залавя и една година работи по филма, който пък е истинско визуално майсторство, заради начина, по който режисьорът успява да направи кулите и ходенето на Пети – както е ясно, най-важният елемент във филма. Всичко преди и след това няма значение, повярвайте ми.

Така се ражда „The Walk: Живот на ръба“. Някои от критиците в Америка смятат, че филмът по всяка вероятност ще влезе в надпреварата за големите награди. И той го заслужава заради майсторския си последен един час, в който Земекис с помощта на Джоузеф Гордън-Левит правят любовно обяснение към Ню Йорк и онези два гигантски монумента, които са най-високите сгради правени някога, когато проектът за тях започва.

The Walk: Живот на ръба“ може да бъде описан спокойно като един странен филм. Цялото действие в него е разказано от първо лице и присъстват много комедийни елементи. От времето на „Завръщане в бъдещето“ Земекис не обича да бяга от тях и ги слага в почти всичките си филми. Мога спокойно да кажа, че за мен филмът е разделен на две части – първият един час разказва набързо историята на Пети – как от момче с амбицията да бъде жонгльор, въжеиграч, изпълнител, артист се превръща в онова, което модерното общество познава от него. Първата половина на филма дори може да се каже е по-скоро плоска. Земекис не губи време да се задълбочава във взаимоотнoшенията на персонажите, а просто разказва фактите такива, каквито са.

Втората половина обаче, в мига в който Пети, под формата на прекрасния Джоузеф Гордън-Левит, стъпва на жицата между северната и южната кула в онази ранна августовска утрин, е нещо съвсем различно. Там, именно в този момент, филмът преминава в своята втора част. Близо час Джоузеф Гордън-Левит и Земекис правят истински романтичен танц от ходенето на малкия французин между двете чудовища, които се издигат високо над улиците на Ню Йорк. Земекис прави визуален спектакъл, който ти спира дъха от това истинско събитие за града и въжеиграчите изобщо.

Някои вярват, че Пети просто изминава разстоянието между кулите – точно 50 метра – и с това неговото приключение свършва. Но това не е вярно. Той се задържа на въжето достатъчно дълго, за да събере тълпа от хора, които да го гледат, полицаи, които да го мислят за луд и да са сигурни, че това е човек, който просто иска да се самоубие и журналисти, които са готови да му зададат 100 въпроса.

Визуалният триумф и последният кадър с кулите близнаци оправдават всеки абсурд, който сте видели и преживели в първата половина на филма. Повярвайте ми.  

Джоузеф Гордън-Левит говори и се учи от самия Филип Пети, за да може да ходи по въже и тялото му да се държи като тяло на въжеиграч. Земекис пък го разпитва и се опитва да наподоби всеки елемент от 45-минутната разходка на Пети между кулите близнаци. И двамата се справят повече от добре.

Филип Пети е от онези хора, които са откриватели. Онези, които не могат да стоят на едно място и да бъдат обикновени. Тях винаги нещо ги зове, дърпа ги да направят нещо различно. Този процент от хора е изключително малък и по-добре.

Препоръчвам „Man on wire“, наистина прекрасен, вдъхновяващ документален филм, който доказва, че наистина невъзможни мечти няма и те са големи, колкото голям си ти в главата си. Знам, че ще гледате и „The Walk: Живот на ръба“ и знам, че когато издържите първата половина на филма, втората ще ви вдъхнови и ще разберете, че си е заслужавало. Един режисьор преди много години беше казал: „Не е важно как ще започнеш, а как ще свършиш“. „The Walk: Живот на ръба“ е точно такъв филм. Той е това, което е, заради финала си.

The Walk: Живот на ръба“ е по кината от този петък. А цялата седмица може да го гледате ексклузивно на Imax.

Снимки: Александра филмс/Sony Pictures 

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Трейлър на новата любовна история „The Discovery“

| от chronicle.bg |

Освен сериали, Netflix вече включва в портфолиото си и филми.

Днес на бял свят се появи първият трейлър на любовната история „The Discovery“ с Руни Мара и Джейсън Сийгъл.

Действието ще се развива в свят, в който задгробният живот е научно доказан, в резултат на което милиони хора започват да се самоубиват, за да стигнат „от другата страна“.

Режисьор е Чарли Макдауъл, а ето го и трейлъра:

The-Discovery-movie

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Молец с руса коса и малки гениталии кръстен на Доналд Тръмп

| от chronicle.bg |

След като новият президент Румен Радев положи клетва, дойде ред и на Доналд Тъмп.

По случай светлия повод и цялата персона на новия американски държавен глава, биологът д-р Вазрик Назари кръсти новооткрит вид молци на негово име: Neopalpa donaldtrumpi. Буболечките могат да бъдат забелязани в по границата на САЩ с Мексико – точно там, където очакваме и обещаната от Тръмп стена против нелегални имигранти.

Абсолютно без никаква връзка с името, молецът има русичко нещо на главата и мънички гениталии.

Докато д-р Назари разглеждал екземпляри от генотипа Neopalpa, забелязал, че един от тях не приличал на останалите. Той имал значително по-малки гениталии от най-близкия си роднина N. neonata. След ДНК изследвания Назари заключил, че това е напълно нов и неописан вид. А новите видове се кръщават от откривателите си.

Тръмп не е единственият американски президент, който има биологичен вид кръстен на негово име. Джордж У. Буш има бръмбар, Роналд Рейгън има оса, а Бил Клинтън – риба. Барак Обама обаче държи рекорда с 9 вида на негово име.

 

 

„И така, кръстих биологичен вид на Доналд Тръмп. Може би сега той ще направи опазването на крехката американска екосистема приоритет.“