Чомски – пазителят на морала

| от |

Като последователен критик на капитализма и Белия дом американският лингвист Ноам Чомски е един вид интелектуален идол на левицата. Най-новата му книга „Masters of Mankind“ събира негови есета и речи от пет десетилетия, пише Дойче веле.

“Западната демокрация дава шанс на едно привилегировано малцинство да придобие елитното образование и знания, които му позволяват да търси истината, криеща се под булото на преиначаването и изопачението, на идеологиите и класовите интереси. Интелектуалците носят отговорността да казват истината и да изобличават лъжите.”

Тези думи на Ноам Чомски са от 1966 г., но спокойно можеха да са казани и днес. Защото интелектуалният „мозък“ на американската левица неизменно остава верен на себе си. Иначе казано – Чомски упорито отстоява този свой политически етос, макар обществената роля на критичните интелектуалци съществено да се е променила в дигиталната епоха. В сборника от негови есета и речи читателят не научава нищо по този въпрос.

Интелектуалците не са лакеи на властта

През 1970 г. Чомски дава следната дефиниция: “Ролята на интелектуалците и на радикалните активисти е да дават оценка, да убеждават и организират, а не да се стремят към власт и господство.” С други думи – тежестта на интелектуалците се състои в това да заемат критична дистанция спрямо властта, а не да се обличат “като нейни лакеи в парфюмирани одежди”.

Войната и капитализмът, властта и медиите са централните провокативни теми на Чомски. Много негови произведения тематизират проблематиката за това дали изобщо има справедлива война, Божие разрешение за убиване или легитимни наказателни мерки в мирно време. В реплика срещу философа Майкъл Уолцър от 1978 г. Чомски сочи, че границите между убийство и целенасочено убиване, между терористи и военни вече са заличени. В тази връзка той сравнява германското нападение над Белгия през 1914 г. със Шестдневната арабско-израелска война от 1967 година. В проблематичния от морална гледна точка статут на еврейската държава, нагоден към нейните интереси, Чомски вижда “само отражение на болестната картина на нашето време”. И заключава, че “консенсусът не е критерий за истина и справедливост”. Според него и бездруго консенсусът е само синоним на манипулация, извършена по поръчка на властимащите.

Централното послание на Ноам Чомски са неговите “Размисли за терора, справедливостта и самозащитата” – по повод на войната в Ирак през 2003 година. Колкото и справедлива да е критиката му срещу месианското заслепление на Джордж У. Буш, че с война може да се налага демокрация, толкова погрешни са историческите му сравнения с “нормативната революция” на неоконсерватизма. Според него тя е “рефрен на европейския империализъм, неотстъпващ по нищо на реторичните възнасяния на японските фашисти, на Мусолини, Хитлер, Сталин и на други исторически личности”.

Чомски: „САЩ са най-опасната страна в света“

След войната във Виетнам у Ноам Чомски се засилва антиамериканизмът. В по-голямата част от американската история той разпознава само “повествованието на империалното високомерие”.

Идолът на американските леви не се уморява да повтаря, че „САЩ са най-опасната страна в света“, както гласи неговото съчинение от 2005 г. Напразно бихме търсили в трудовете му пример за американски президент от следвоенната епоха, чиято политика Чомски да не сравнява иронично с Хитлер. В последното му есе от 2013 г. узнаваме какъв е най-после апокалиптичният край: “Ще преживее ли човешката култура реалният капитализъм?”, пита той още в заглавието и отговаря – по-скоро не, или най-малкото с опасни за живота наранявания. Защото “сегашната политическа и икономическа система е един вид плутокрация, която е много далеч от демокрацията. В рамките на реалния капитализъм в интерес на бързите печалби за господарите на икономиката е да си останем заблудени и да не се подвеждаме от науката и разума”, пише Чомски.

Идеалът на един търсещ истината интелектуалец

Манихейската представа за света на Ноам Чомски не търпи нито полутонове и нюанси в теорията, нито пък компромиси в практиката. През 2008 г. той заявява: “Ако не съм изключен от мейнстрийма, значи съм направил някаква грешка “.

Такъв е бетонираният идеал на един търсещ само истината интелектуалец – идеал, който обаче вече не подхожда на времето, в което една критично настроена левица намира своите ниши и обвързващи мрежи. Като пазител на морала Ноам Чомски е просто отживелица, обслужваща само поколението на огорчените от 1989 г., т. е. поколението на тези, които някакси отново са разбудени от финансовата криза на капитализма и отново разглеждат отражението ѝ върху хората като злобно изригване на американския империализъм.

 
 

Новият трейлър на Game of Thrones: „Врагът е истински. Винаги е бил.“

| от chronicle.bg |

Нов трейлър на Game of Thrones беше пуснат от HBO снощи – по-малко от месец преди премиерата на седми сезон.

В двуминутното видео лорд Бейлиш съветва Санса Старк: „Бий се във всяка битка, винаги, в ума си“. Виждаме и как Денерис се завръща във Вестерос на фона на островната крепост „Драконов камък“, наследствения замък на Таргариен.

Воините й влизат в сблъсък с армията на Ланистър край Кастърли Рок. Джейми Ланистър също се появява – яздещ кон през бойното поле с пика в ръка.

„От векове родовете ни са се изправяли заедно срещу общия си враг. Независимо от различията си са се обединявали. И ние трябва да сторим същото, ако искаме да оцелеем“, казва Джон Сноу в трейлъра.

„Защото врагът е истински. Винаги е бил“

Българската премиера на най-новия сезон на Game of Thrones е на 17 юли по HBO.

 
 

Маккуин Светкавицата скри шапката на мумията

| от chronicle.bg, БТА |

Анимацията „Колите 3″ застана на първа позиция още в първите три дни на премиерата си.

Третият по ред филм за Маккуин Светкавицата, който се опитва да се върне на позицията номер 1 в състезание с ново поколение бързи автомобили е гледан от 23 800 души и има 219 593 лева приходи от билетите им.

На втора позиция е екшънът „Мумията“, който отново разказва познатата история на намерената зазидана далеч мумия, жадуваща възраждането си в сегашния свят. Филмът с Том Круз в главната роля е вече десет дни на екраните у нас и за това време е гледан от 47 324 зрители и има 515 482 лева приходи.

Трета позиция след месец на екраните у нас заема „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. Приключенският екшън с Джони Деп и Хавиер Бардем, които кръстосват моретата в съревнование за намирането на тризъбеца на Посейдон, е гледан от 147 138 зрители и 1 549 966 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за екшън-комедията „Спасители на плажа“. Пълнометражната версия на познатия телевизионен сериал от 90-те, но с нови актьори и нова история за изобличаването на доставчици на наркотици, е вече 17 дни на екраните у нас и за това време е гледана от 60 955 зрители и има 493 224 лева приходи.

Пето място е за екшъна „Жената чудо“. За 17-те дни на екраните у нас филмът за намирането на тайнствения остров от попаднал по случайност на него пилот по време на войната, в който главната роля е поверена на израелския топ модел Гал Гадот, е гледан от 34 098 зрители и има 362 893 лева приходи.

На шесто място е втората премиера от миналия уикенд – комедията „Тежка нощ“. Историята на петте приятелки, които наемат стриптийзьор за дамското си парти в Маями Бийч и оттам забъркват поредица от неприятности, е гледана от 3 739 зрители и има 34 225 лева от билетите им за първите три дни у нас.

На седмо място е третата премиера от миналия уикенд – „Газ до дупка“. Поредното приключение в стил „Бързи и яростни“, но този път с историята на двамата братя-крадци на коли, в чиито роли са Скот Истууд и Фреди Троп, е гледано от 2 254 зрители и има 20 265 лева приходи от тях за първите три дни у нас.

Осма позиция е за анимацията „Дийп“. Приключението на малкото октоподче в търсенето на големия кит, което стига до потопеният във вода Ню Йорк, е от десет дни на екраните у нас, като за това време испанската анимация е гледана от 6 848 зрители и има 56 946 лева приходи.

На девета позиция е българският „Бензин“. За над месец на екраните у нас той отчита 93 107 зрители и 753 334 лева приходи.

Десето място е за четвъртата премиера от миналия уикенд – „Имало едно време в Ел Ей“ с Брус Уилис в главната роля. Разказът за живота на частния детектив Стийв Форд, който тръгва да спасява кучето си Бъди, отвлечено от зла банда, е гледан от 976 зрители и има 10 139 лева приходи.

 
 

1.0-литровият EcoBoost на Ford отново е световен двигател на годината

| от chronicle.bg |

1.0 EcoBoost на Ford бе избран за Световен двигател на 2017 година в категорията „Най-добър двигател до 1.0 литър“ за шести пореден път, което означава, че малкият и мощен 3-цилиндров бензинов агрегат остава ненадминат в категорията си от представянето му през 2012 г.

Журито похвали комбинацията от динамика, икономичност и технологии. 1.0-литровият EcoBoost вече притежава общо 10 награди за Световен двигател на годината, включително три пъти за цялостен победител и веднъж за най-добър нов двигател.

Наличен със 100, 125 и 140 к.с., 1.0-литровият EcoBoost на Ford задвижва един от пет нови автомобила Ford, продадени в Европа, включително две от пет коли Fiesta. Бензиновите EcoBoost двигатели на Ford с обем до 3.5 литра осигуряват мощност и икономичност на автомобилите Ford по целия свят, от компактната нова Fiesta до лекотоварната гама Transit, както и спортните Ford Performance коли – Focus RS и суперавтомобила Ford GT.

Икономичният 3-цилиндров 1.0-литров EcoBoost бе избран за „Най-добър двигател до 1.0 литър“ от жури, съставено от 58 автомобилни журналиста от 31 страни. Представен за първи път във Ford Focus през 2012 г., иновативният двигател продължава да господства в сегмента си, въпреки растящата конкуренция в категорията, популярна сред поребителите и важна за автомобилните производители. Тази година в категорията до 1 литър се състезават 35 двигателя – 9 повече от дебютната за 1.0-литровия EcoBoost година.

1.0-литровият EcoBoost двигател с иновативна технология за деактивиране на един от цилиндрите, от началото на 2018 г. ще осигурява намалени експлоатационни разходи за клиентите с автоматичното изключване на единия от цилиндрите на двигателя, когато пълната мощност не е необходима, като движение по инерция или с постоянна скорост.

Като пример за напредналите технологии, които позволяват на Ford да осигурява избор от задвижване с ефективните си бензинови, дизелови и електрически двигатели, технологията може да изключва и включва единия цилиндър за 14 милисекунди – 20 пъти по-бързо от мигването на око – без компромис с мощността и рефинираността.

 
 

Модерните храни, които ни карат да отслабваме

| от chronicle.bg |

Ако се подигравате на модата за поглъщане на авокадо, чия и замезване с хумус, то може би трябва да си помислите втори път. Оказва се, че промяната на хранителните ни навици променя и начинът, по който тялото ни реагира на храната.

Според ново изследване тези храни променят начина, по който тялото ни реагира на глада.
Учените от Университета в Джорджия откриват, че храните, богати на полинаситени мазнини влияят на хормоните ни и променят апетита.

Храните като авокадо, киноа, чия, сьомга, семената от чия, зехтина и орехите отдавна вече са свързани с подобряване на паметта и уменията за решаване на проблеми. Сега обаче учените твърдят, че те могат да допринесат и за свалянето на килограми. Те се надяват, че тези промени в хранителните навици могат да възпрат епидемията от затлъстяване по света.

Учените са изследвали промените в хормоните на хора на възраст между 18 и 35 години, проверявайки психологическите проявления на глада и засищане след диета с храни, богати на полинаситени мазнини.

Участниците в изследването отговарят на въпроси за това колко са гладни, описвайки усещането чрез количеството храна, което мислят, че могат да изядат.

Онези, които консумират повече полинаситени мазнини описват по-слабо чувство на глад и по-дълго се усещат заситени от онези, които не следват такава диета.

Хормоните на апетита играят важна роля в регулирането на количеството храна, което изяждаме, казва Джейми Купър, който ръководи изследването. Според него от проучването могат да бъдат направени изводи, че приемането на храни, богати на този тип мазнини може да промени хормоните, които регулират апетита, така че да се чувстваме сити по-дълго време. Важно е обаче да се отбележи, че в изследването са участвали само 26 души, т.е. за да можем да вярваме на резултатите, трябва да бъде направено по-всеобхватно изследване.