Четири от най-великите бягства от затвори

| от |

1

Идеята за бягство от затвора е безкрайно интересна за човешката психика: обсебени сме от идеята и това е очевидно от постоянните препратки към такива ситуации в медиите. По темата са направени многобройни филми като “Изкуплението Шоушенк“, “Бягство от Алкатраз“, даже и сериала от 2005 година “Бягство от Затвора“. Темата се завърна в публичното пространство тази година, когато избягалият от затвора Робърт Вик се връща сам обратно. Избягалият не издържал на метеорологичните условия и установява, че е твърде студено, за да продължи да бяга и влиза в мотел, молейки касиера да се обади на полицията.

С няколко изключения, като това по-горе например, в наши дни се смята, че е по трудно от всякога да се избяга от затвора. Това допринася за общественият интерес по въпроса – когато някой направи нещо невъзможно е трудно да не се заинтригуваме.

Начините, по които хората са бягали от затворите през годините варират от сърцераздирателни до нелепи. Но в най-опростения си вид бунтовния триумф да надхитриш системата се превръща в страхотна история. Продължете да четете, за да се запознаете с четири от най-интересните бягства на всички времена – някои заради мащаба им, други заради странноста им.

4. Джон Дилинджър – Дървен Пистолет

2
Най-вероятно поне ви е познато името. Джон Дилинджър бил затворник през 20-те и 30-те години на 20 век. Той имал славата на псевдо Робин Худ, което се дължи на факта, че действията му се одобряват от широката публика.

Джон е роден в Индиана през 1903 г. и е интелигентно, но скучаещо дете. Първоначално започва с кражби на коли и оттам нататък се отдава на престъпния живот. Осъден е да лежи в Индиана Стейт Призън с две присъди – едната за грабеж на магазин, другата за нападение и побой.

През 1933, след осем години в затвора е пуснат под гаранция на свобода, но веднага решава да обере банка, което води до влизането му в окръжния затвор в Лима, Охайо. Докато чака присъдата си трима избягали приятели от бившия затвор му помагат да избяга и бандата започва да сее хаос, да ограбва банки и да стреля по полицаи.

При неизбежното им задържане Дилинджър е задържан в затвора в Краун Пойнт, Индиана и разбира се, успява да се измъкне и оттам. По-късно твърди, че е избягал с помощта на дървен пистолет, който сам е изработил и с който сплашва охраната и открадва две картечници.

3. Алфи Хайндс – Катинар

Alfie Hinds — Padlock
Алфред Хиндс, лежал през 1950-те е един от най-известните британски затворници. Животът му отрано е белязан от незаконни дейности и неуважение към властта – баща му работи като букмейкър във времена, когато тази професия е забранена. Като малък работата му била да усмирява минаващите полицаи с по десет шилинга. След смъртта на баща му живота на Хиндс става все по-нестабилен и е арестуван за първи път на 22-годишна възраст за отказ за подпомагане на полицията.

Алфи се записва в армията по време на втората световна но скоро дезертира, а след това е обвинен в кражба на бижута и е осъден на 12 години затвор през 1953. Успява да избяга по доста стандартен начин – изкачва оградата на затвора. Впоследствие се крие няколко години в Англия преди да бъде заловен отново през 1956г. Хиндс завежда дело срещу властите за незаконно задържане, вероятно изцяло за да улесни следващия си опит за бягсто – успява да внесе катинар в съдебната зала и заключва охраните, които го ескортират до тоалетната. Вярно, заловен е само след няколко часа, но опитът му е забележителен.

2. Хорас Гризли

2. Horace Greasley — The Repeat Offender
Една история за бягство от затвора, която се различава малко от нормата е тази на Хорас Гризли. Той е роден в Лестършир през 1901г. и работи като фризьор в бивша Чехословакия. Когато Хитлер нахлува в страната е мобилизиран. След само няколко месеца е взет в плен във Франция и в крайна сметка се озовава в лагер за военнопленници близо до Ламсдорф. Там той се среща с някой, който променя живота му изцяло – Роза Раубах, седемнадесетгодишната дъщеря на директора на каменоломната, към която е прикрепен лагера.

Раубах работел като преводач за германците и двамата се влюбват моментално. Успяват да се виждат почти една година, преди Гризли да бъде прехвърлен в друг лагер на около 60 километра разстояние. В този момент Гризли осъзнава, че единственият начин да продължи връзката им е той да се измъкне от лагер, което успява да направи неведнъж по време на петте години в които е заключен.

Той си разменял съобщения с момичето чрез членове на работнически партии, които се подстригвали при него. С помощта на приятелите си Гризли успява да се измъква от лагера няколко пъти седмичнo. От връзката му се възползвали и останалите в лагера, тъй като момчето им носело храна и парчета оборудване, от които в крайна сметка успяват да си сглобят радио. За съжаление скоро след като е освободен Гризли разбира, че Раубах е починала при раждане, заедно с бебето, но така и не се разбира дали той е бащата.

1. Великото бягство – Тунели

 

1. The Great Escape — tunnels
Може би най-известното бягство от всички е “Великото Бягство“ – на него се дължи създадения стереотип за копаене на тунели за бягство. По време на Втората световна война от лагер, намиращ се близо до полския град Заган се измъкват огромен брой затворници.

Бягството е изключително добре планирано и организирано. Решено е да се изкопаят три тунела, един от които обаче е открит от охраната, което забавя процеса. На 24 май 1944 опит за бягство правят над 200 затворници, от които обаче само 76 успяват да се измъкнат, тъй като на изхода на единия от тунелите имало охрана. От избягалите трима успяват да се приберат у дома  във Великобритания, 23 са заловени и 50 са екзекутирани от Хитлер. Макар и технически бягството да се води провалено, то успява да предизвика вълнения в цяла Германия, отклонява хиляди полицаи, членове на младежта на Хитлер и войници, което го превръща в едно от най-прочутите и вдъхновяващи бягства от затвора.

 
 

Другите роли на актрисите от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Има редица причини, поради които харесваме Game of Thrones – фантастичен свят, политически интриги, военни сблъсъци, кръв… Но нека си признаем – красивите жени са сред водещите ни мотиви.

Те изглеждат величествено в света на Вестерос, но със сигурност ще се изненадате да ги видите и в други роли, които са играли на малкия и големия екран.

Предлагаме ви някои от най-секси кадрите с тяхно участие, които ще ви накарат да изгледате филмите, за които става дума.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

България днес – плач, използван силикон и псевдоханове

| от Хрис Караиванова |

Напоследък се опитвам да избягам от всички новини, които ме заливат с хаоса в тази държава. Както се досещате, това изобщо не е лесно, защото абсурдите у нас са прекалено много.

Все пак, при положение че от години не гледам телевизия и умишлено избягвам всякакви политически статии онлайн, се предпазих донякъде. Разбира се, разбрах, че Слави стачкува пред парламента, докато Лиляна Павлова е силно прецакана и ще трябва да остави доходоносните магистрали за абсолютно измисления пост на министър на българското председателството на ЕС. Разбирайте, директор на водопад, но с прекрасна заплата и с 50 подчинени, които ще се занимават със същия този водопад.

Между другото, на политическата сцена се появи отново позабравения Каракачанов, за да ни каже, че иска да върне казармата.  Без да го желая, разбирам и за други абсурди, с които е блеснало новото ни правителство. Заместник-министърът на регионалното развитие Павел Тенев отривисто се снимал, поздравявайки восъчните фигури на Мадам Тюсо по нацистския начин с опъната напред ръка. Защо тази снимка се появява във Facebook не ми стана ясно, явно Тенев се е харесал на кадъра?

Нищо, важното е, че в същия момент той получил подкрепата на Валери Симеонов, който е почти убеден, че също има серия добри кадри в стил „Heil Hitler” и то не къде, а в концлагера „Бухенвалд“.

Това обаче са бели кахъри.

Тъй като съм потребител на Facebook, не можах да избягам и от точния до болка превод на вируса WannaCry. МВР и ГДБОП показаха уникални познания в областта на английския език и модерния свят като цяло, и кръстиха кибернашествието ИскаПлаче. То е ясно, че ни се плаче, но за какво по-напред?

Веднага ви давам идея за какво можете да поревете и то искрено. Това са днешните абитуриентки. Младите момичета, които тепърва се изправят пред живота и като попътен вятър получават какво – ами, чифт използвани силиконови цици. Да, това е днешната оферта на държавата ни за младите хора. Тя идва от плеймейтката Джулиана Гани, която ако сте видели по телевизията, сигурно още сте потресени.

Оставете настрана абсолютния факт, че Джулиана е неописуемо тъпа. Тя се опитва да пробута имплантите си втора употреба на момиче, което много, ама много ги иска. Още по-хубавото е това, че Джулито ще избере новата притежателка, като почувства със сърцето си за коя от завършващите е мечта да се натовари със стотици кубици силикон.

Сами разбирате, че в тази история има страшно много неща, които просто не са нормални.

Просто не искам да си представя как след няколко години това се превръща в доходоносен бизнес и обявите за цици втора употреба заливат OLX. През това време пък някакви миски ще правят реалити формат, в който избират най-плоската и мечтателна абитуриентка. Очарователно, нали?

И докато все още се забавляваме с едрогърдестата Джулиана, на родната ни сцена от абсурди се появи още един. Фондация „Въздигане“, чието име също подлежи на коментар, раздава 200 лв. на родители, кръстили децата си Аспарух, Алуек, Алцек, Вълчан, Тервел или Кубрат. На всички ни е ясно, че целокупното ромско население е първото, което ще се възползва от тази кампания. Но не само това е притеснителното. Цялата тази псевдо патриотична пропаганда се развива на територията на Facebook страница, на която за внимание се борят искрено желаещите да грабнат 200 лв., както и много тролове.

Много бързо в кампанията прави впечатление, че липсват женски имена. Явно инициаторите й не се интересуват от начина, по който великите ханове ще се появят на бял свят или пък смятат, че можеш да се наричаш Алцек, независимо от пола си.

Друг куриозен момент в инициативата е фактът, че името Вълчан носи по-малко „точки“ за родителите – 100 лв., вместо обещаните за другите имена 200. Ето защо в онлайн пространството има протестиращи, че в такъв случай трябва да бъде добавен Авитохол и той да носи 500 лв.

Нека все пак споменем, че организаторите от „Въздигане“ поощряват семействата, които вече са се прецакали и са кръстили децата си другояче, като им подаряват комикси и книга за Хан Кубрат, така че всички да са наясно, че той в действителност не е Ханку, брат.

Сега ще ми кажете, че всички тези абсурди се случват навсякъде и сигурно ще сте прави. Светът си има Путин, Тръмп, Брекзит, Северна Корея, Ким Кардашиян. Само че, ако се успокояваме с това, остава само да се слеем с хаоса наоколо и да последваме примера на Джулиана или Джорджано. А това е повече от плашещо.

Така че, аз ще продължавам да бягам от политическите и лайфстайл безумия, защото и у нас, и по света има достатъчно добри новини, с които да ги заменя. И на вас ще се отрази добре, ще видите.

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари на вятъра.

Именно там се корени ролята на пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Често обаче става така, че именно хората, които създават историята, стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на част от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.