Чакам те, Марти Макфлай

| от |

Денят е 21 октомври 2015 година. Обикновен ден за теб, но за нърдове като мен този ден е по-специален. Той е известен като „Back to the Future day“.

Много, много отдавна, в „далечната“ 1985 година едно момче на име Марти Макфлай точно се е прибрало от най-невероятното пътешествие – бил е в миналото през 1955 година, където се е запознал с младите версии на майка си и баща си и леко е променил съдбата си. За една бройка да изчезне от света и да му се случат други гадни неща, но Марти в крайна сметка се справя и се прибира в своето време – 1985 година.

Това е и годината, в която Боб Гейл и Робърт Земекис правят най-култовия филм за пътуване във времето на всички времена – „Завръщане в бъдещето“. Това е поредният им проект, който Стивън Спилбърг решава да продуцира и по техни думи – „последният, който ще направим, ако се провали“. Защото години по-рано Гейл и Земекис снимат няколко комедии, които просто не стават и, за тяхно съжаление, се превръщат в тотален боксофис провал. Но идеята за момче, което пътува назад във времето, при това със супер як Делориан, за да се срещне с родителите си и да спаси лудия си и единствен приятел – учения Емет „Док“ Браун, се загнездва в главата им и се превръща в приключението, което те искат да заснемат.

И в крайна сметка е приключението, което вълнува хората вече 30 години. Вярвам, няма да спре да има почитатели.

Продукцията има проблеми от самото начало – докато Гейл и Земекис искат ролята на момчето пътешественик във времето да се играе от младия Майкъл Дж. Фокс, то от сериала, в който той участва тогава – „Семейни връзки“, не го пускат. Затова двамата са принудени на поканят Ерик Столц. Но след месец снимки на всички им е ясно – Столц не става за ролята и те отново се обръщат към Фокс. В крайна сметка нещо е договорено и Майкъл Дж. Фокс започва снимки по „Завръщане в бъдещето 1“ с идеята, че това ще бъде само един филм. Така е замислено.

Кой да повярва, че именно това ще се превърне в най-важната роля в кариерата на актьора и на неговия партньор – Кристофър Лойд, макар двамата да нямат нито една награда за изпълненията си.

Док Браун и Марти Макфлай са точно толкова важни за поп-културата, колкото и принцесите на „Дисни“ и точно толкова вълнуващи за хиляди хора по света.

Филмът се превръща в мега хит и четири години след първата част Земекис и Гейл снимат втора и трета паралелно, като имат идея да направят и четвърта, но Майкъл Дж. Фокс отказва, тъй като се появяват първите симптоми на Паркинсон.

„Завръщане в бъдещето 2“ е филмът, който предизвиква вълнение днес. Защото това е денят, в който Марти Макфлай, заедно с Док Браун и гаджето си Дженифър пристигат в 2015 година. В първата част Дженифър е изиграна от Клаудия Уелс, която отказва второ участие и тук е заменена от Елизабет Шу – това е и първата й голяма роля. Там има всичко, което едно светло бъдеще може да вещае – от летящи коли и дъски до 3D холограми и видеоразговори. Много от нещата, които Гейл и Земекис показват във филма си се случиха, много останаха назад във времето – като факсовете например, но истината е, че бъдещето от „Завръщане в бъдещето“ е онова, на което всички се надявахме и чакахме.

Втората част от трилогията е определяна като най-добрата и е и моята любима, защото борави по простичък начин с времевия континиум и ти разказва по интересен начин, че ако някога объркаш нещо в миналото, то ще се върне някъде напред във времето, за да те захапе отзад. Или както е в случая с Марти Макфлай и Док Браун – ще те намери в миналото и ще те накаже.

Много хора празнуват Back to the Future day и специално за него бяха направени клипове, реклами и какво ли още не. На мястото, на което Гейл и Земекис правят измисленото градче Хил Вали, около което се върти всичко, хората се събраха, за да чакат Марти Макфлай.

Винаги е готино, когато се вълнуваш за нещо. Дали това е мода, филми, книги, политика или момчето от съседния двор, няма значение. Вълнението обаче винаги ни кара да искаме, да знаем, да можем… Вълнението на Гейл и Земекис е накарало хиляди хора да отбележат днешния ден и да чакат някой най-накрая да им каже: „Пътища? Там, където отиваме не ни трябват пътища!“

Честит ден на „Завръщане в бъдещето“. Знам, че някои от вас, също като мен, чакат Марти Макфлай да дойде с летящия Делориан.

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

В багажа на самолетен пътник беше открит жив 9-килограмов омар

| от chronicle.bg, БТА |

Транспортните служби за сигурност съобщиха, че в багажа на пътник на международното летище в Бостън е бил открит жив 9-килограмов омар.

Животното било намерено при чекирането на куфарите на пътник на Терминал C. Това бил най-големият рак, открит някога в пътнически багаж.

По принцип транспортирането на омари не е забранено от летищните власти. Но това трябва да става в пластмасов контейнер, който да не се разлива.

Откритото животно в Бостън било поставено в хладилна чанта и „се държало прилично“ при преминаването си през устройствата за контрол на багажа. Снимката на намерения огромен омар беше пусната в социалните мрежи.

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.