Чакам те, Марти Макфлай

| от |

Денят е 21 октомври 2015 година. Обикновен ден за теб, но за нърдове като мен този ден е по-специален. Той е известен като „Back to the Future day“.

Много, много отдавна, в „далечната“ 1985 година едно момче на име Марти Макфлай точно се е прибрало от най-невероятното пътешествие – бил е в миналото през 1955 година, където се е запознал с младите версии на майка си и баща си и леко е променил съдбата си. За една бройка да изчезне от света и да му се случат други гадни неща, но Марти в крайна сметка се справя и се прибира в своето време – 1985 година.

Това е и годината, в която Боб Гейл и Робърт Земекис правят най-култовия филм за пътуване във времето на всички времена – „Завръщане в бъдещето“. Това е поредният им проект, който Стивън Спилбърг решава да продуцира и по техни думи – „последният, който ще направим, ако се провали“. Защото години по-рано Гейл и Земекис снимат няколко комедии, които просто не стават и, за тяхно съжаление, се превръщат в тотален боксофис провал. Но идеята за момче, което пътува назад във времето, при това със супер як Делориан, за да се срещне с родителите си и да спаси лудия си и единствен приятел – учения Емет „Док“ Браун, се загнездва в главата им и се превръща в приключението, което те искат да заснемат.

И в крайна сметка е приключението, което вълнува хората вече 30 години. Вярвам, няма да спре да има почитатели.

Продукцията има проблеми от самото начало – докато Гейл и Земекис искат ролята на момчето пътешественик във времето да се играе от младия Майкъл Дж. Фокс, то от сериала, в който той участва тогава – „Семейни връзки“, не го пускат. Затова двамата са принудени на поканят Ерик Столц. Но след месец снимки на всички им е ясно – Столц не става за ролята и те отново се обръщат към Фокс. В крайна сметка нещо е договорено и Майкъл Дж. Фокс започва снимки по „Завръщане в бъдещето 1“ с идеята, че това ще бъде само един филм. Така е замислено.

Кой да повярва, че именно това ще се превърне в най-важната роля в кариерата на актьора и на неговия партньор – Кристофър Лойд, макар двамата да нямат нито една награда за изпълненията си.

Док Браун и Марти Макфлай са точно толкова важни за поп-културата, колкото и принцесите на „Дисни“ и точно толкова вълнуващи за хиляди хора по света.

Филмът се превръща в мега хит и четири години след първата част Земекис и Гейл снимат втора и трета паралелно, като имат идея да направят и четвърта, но Майкъл Дж. Фокс отказва, тъй като се появяват първите симптоми на Паркинсон.

„Завръщане в бъдещето 2“ е филмът, който предизвиква вълнение днес. Защото това е денят, в който Марти Макфлай, заедно с Док Браун и гаджето си Дженифър пристигат в 2015 година. В първата част Дженифър е изиграна от Клаудия Уелс, която отказва второ участие и тук е заменена от Елизабет Шу – това е и първата й голяма роля. Там има всичко, което едно светло бъдеще може да вещае – от летящи коли и дъски до 3D холограми и видеоразговори. Много от нещата, които Гейл и Земекис показват във филма си се случиха, много останаха назад във времето – като факсовете например, но истината е, че бъдещето от „Завръщане в бъдещето“ е онова, на което всички се надявахме и чакахме.

Втората част от трилогията е определяна като най-добрата и е и моята любима, защото борави по простичък начин с времевия континиум и ти разказва по интересен начин, че ако някога объркаш нещо в миналото, то ще се върне някъде напред във времето, за да те захапе отзад. Или както е в случая с Марти Макфлай и Док Браун – ще те намери в миналото и ще те накаже.

Много хора празнуват Back to the Future day и специално за него бяха направени клипове, реклами и какво ли още не. На мястото, на което Гейл и Земекис правят измисленото градче Хил Вали, около което се върти всичко, хората се събраха, за да чакат Марти Макфлай.

Винаги е готино, когато се вълнуваш за нещо. Дали това е мода, филми, книги, политика или момчето от съседния двор, няма значение. Вълнението обаче винаги ни кара да искаме, да знаем, да можем… Вълнението на Гейл и Земекис е накарало хиляди хора да отбележат днешния ден и да чакат някой най-накрая да им каже: „Пътища? Там, където отиваме не ни трябват пътища!“

Честит ден на „Завръщане в бъдещето“. Знам, че някои от вас, също като мен, чакат Марти Макфлай да дойде с летящия Делориан.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Нова мода в Instagram: извънземен йога корем

| от chronicle.bg |

Instagram е странно място, в което всяка лудост намира своите последователи. Последната такава е свързана със здраве и благоденствие, което, предполага се, се постига чрез овладяването на сериял движения с корема.

Новият феномен се нарича „извънземна йога“ и много бързо превзе социалната мрежа. Видеа на хора, които практикуват Наули (както се нарича йога практиката), заляха Instagram.

Nauli dance party I’ve answered a few questions about nauli technique on the THE/THIRTY site (link in bio) and today I’m taking over @thethirty to explain a bit more!! See you there !! #nauli #naulikriya #naulibreathing #uddiyanabandha

Публикация, споделена от DANIELLE ACOFF (@yellabella) на

Движенията включват наистина пълно издишане, гълтане на корема и прибирането му под гръдния кош, последвано от последователни движения на свиване и отпускане на мускулите на корема, които изглеждат много особено отстрани. Предполага се, че движението подпомага храносмилането. Практиката не е нищо ново, но не е и нещо, познато на всички по света. Движенията могат да бъдат усвоени от хора на всякаква възраст и с всякакъв опит.

WOW!  Incredible #Nauli practice by @aubrymarie : @aloyoga

Публикация, споделена от Yoga Inspiration (@yogainspiration) на

Твърди се още, че тези движения подпомагат емоционалната стабилност, помагат за хормоналния баланс и пазят органите във форма.
Все пак експертите предупреждават, че тези упражнения трябва да се правят само в присъствието на йога инструктор, защото изпълнявани неправилно, могат да доведат до контузия.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?

 
 

22 жертви и над 50 ранени при взрив на концерт в Манчестър (ОБНОВЕНА)

| от chronicle.bg |

Тежка атака отне живота на 19 младежи, а близо 50 са ранени след взрив на концерт на Ариана Гранде в Манчестър. Бомбата е избухнала в 10:35 часа местно време в края на концерта в понеделник срещу вторник в Манчестър Арена, която е с капацитет от 21 хиляди души.

Към момента няма данни за пострадали български граждани, каза посланикът на България в Лондон Константин Димитров.

„Ислямска държава“ пое отговорност за нападението. В изявление от терористичната организация, публикувано в нейната социална мрежа, се казва, че „един от воините на халифата постави бомба сред тълпата“.

Полицията е успяла да идентифицира самоличността на атентатора, който се самовзриви в Манчестър Арена.

Това обяви премиерът на Великобритания Тереза Мей в изявление пред медиите след заседанието на комисията по извънредни ситуации. Името на атентатора засега няма да бъде обявявано публично, за да не се пречи на разследването.

По информация на местното издание „Манчестър Ивнинг Нюз“, полицията е извършила серия от арести във връзка с терористичната атака в Южен Манчестър, Чорлтън и Аштън. Все още не е ясно каква е връзката на задържаните с атентатора.

Сред арестуваните е и мъж на 23 години.

Първоначално се предполагаше, че взривът е поставен във фоайето на сградата и е заложен да избухне тогава, когато посетителите на концерта се стичат към изходите в близост до гара „Виктория“ – една от големите транспортни връзки в Манчестър. По-късно обаче стана ясно, че атентаторът се е самовзривил.

23-годишната певица Ариана Гранде е невредима, но в Twitter написа: „Разбита съм, от дъното на душата си, съжалявам толкова много. Нямам думи“.

Много от близките хотели, ресторанти и клубове отвориха вратите си и прибраха бягащите от концерта. В Twitter се появиха хиляди съобщения за хора, които предлагат подслон.

Имам диван, под, одеяла и чай, на 5 минути от Арена, ако някой има нужда – Ребека Тофам.

Британският премиер Тереза Мей нарече случая „ужасен терористичен акт“ и обяви, че свиква заседание на комисията за извънредни ситуации. Полицията също определя трагедията като терористичен акт, до доказване на противното.

Ударът идва броени дни преди предсрочните парламентарни избори в Англия.

Всички политически лидери прекъснаха кампанията си в знак на съпричастност с близките на загиналите.

Някои от медиците, лекували пострадалите, казват, че нараняванията им са като от шрапнел. Раните на повечето засегнати са в колената, най-вероятно от гвоздеи.