Yes we can?

| от |

У дома Барак Обама е толкова непопулярен, че го наричат „най-слабия американски президент след Втората световна война“. При това някои от грешките, за които го държат отговорен, са чужди, пише в коментара си Геро Щлийс, цитиран от Дойче веле.

Obama Participates In Observance Of Veterans Day At Arlington Nat'l Cemetery

Барак Обама би трябвало всъщност да е един от най-популярните президенти в историята на САЩ. Безработицата се топи, курсовете на акциите скачат нагоре. Американските войници, участвали в кървави войни по света, най-сетне се завърнаха у дома, последната инициатива на американското правителство за опазване на климата среща международно одобрение, а дълго оспорваната здравна реформа постепенно започва да се приема от всички американци. Всичко това би трябвало да повиши популярността на американския президент.

Президентът като комикс

Реалността обаче е съвсем друга. Популярността на американския президент е на много ниско ниво, някои анкети дори го окачествяват като най-слабия президент след Втората световна война, а постиженията му не срещат голямо признание. Сред населението се затвърждава впечатлението, че този президент не е в състояние да постигне каквото и да било.

Нещо повече, в Америка дори стана модерно да се разказват вицове за него. Всичко това не само отравя политическата атмосфера в обществото, но и се разминава с истината. Защото Обама е по-добър от своето реноме. Много от неговите начинания са правилни и съдействат за отдавна необходимата промяна в политиката. Като се започне от здравната реформа и се премине през политиката по опазването на климата, та чак до някои дълбоки обществени промени като например узаконяването на еднополовите бракове.

Смущаващи гафове

Някои практически грешки и пропуски обаче оставят впечатлението, че Барак Обама не е много наясно с изкуството да се управлява. Гафовете около прилагането на здравната реформа са само един пример за това. Недостатъците в здравните грижи за ветераните от войните са другият пример. И в двата случая съответните министри трябваше да се разделят с постовете си, но в крайна сметка тези гафове хвърлиха тъмна сянка и върху президента. Републиканците, а и някои симпатизиращи им медии, се грижат за това, критиките срещу Обама да не секват.

Барак Обама също има принос за саморазрушителната конфронтация в Конгреса и в обществото. Много често той се се държи прекалено самонадеяно и арогантно към политическите си опоненти, вместо да се опита да сключи с тях компромисна „сделка“, изгодна и за двете страни. Поради това президентът явно няма да успее до края на своя мандат да реформира ретроградния имиграционен закон. Други проблеми, които очевидно ще си останат нерешени, са свързани с твърде либералния закон за притежание на огнестрелното оръжие, с несправедливата образователна система, както и със слабостта на средното съсловие.

Външна политика без концепция

Преди междинните избори през ноември републиканците засилват натиска си над президента и дори искат да го съдят, защото според тях Обама твърде често превишавал своите компетенции, заобикаляйки Конгреса. Независимо, че и двете партии са еднакво виновни за тоталната блокада във Вашингтон, всичко се приписва именно на Обама. При това положение не е изненадващо, че критиките към президента се пренасят и към външната му политика. Не само противниците, но и негови съюзници твърдят, че му липсвал ясен външнополитически ориентир.

Продължителното лавиране около въпроса за военен удар срещу Сирия и половинчатите действия срещу Путинова Русия го дискредитираха допълнително в очите на чуждестранните му съюзници. Все пак Барак Обама изтегли американските войски от Ирак и Афганистан и по този начин удовлетвори копнежите на своите сънародници, уморени от водените продължителни войни. Сегашната взривоопасна ситуация в Ирак, породена от победния ход на ИДИЛ показва обаче, че американците все още нямат концепция за бъдещето на тези страни.

Застигнат от реалността

В речта си пред кадетите от военната академия Уест Пойнт през май, Барак Обама увери, че бъдещата борба срещу международния тероризъм ще се води от цяла мрежа от съюзници и подкрепящи ги регионални сили. Събитията в Ирак обаче го изпревариха.

Предшественикът му Джордж Буш и неговите републиканци всъщност би трябвало да се червят от срам, гледайки невъзможността на иракската армия да се справи с терористите от ИДИЛ. В крайна сметка, именно по инициатива на Буш и сие навремето бяха разпуснати много армейски части, заради страхове, че те биха могли да се бият срещу американците. Но вместо Буш, под удара на критиките сега попада Обама.

Германия и европейските съюзници на Америка са сериозно загрижени от това развитие на нещата. Те стават свидетели на злощастното управление на един президент без късмет, но и на залеза на суперсилата САЩ. Предишната увереност на Барак Обама от „Yes we can“ отдавна се е изпарила. А що се отнася до бъдещето, Германия и европейците очевидно ще са принудени да залагат повече на собствените си сили и концепции.

 
 

British Airways планира днес да възобнови обслужването на полетите

| от chronicle.bg |

Британският авиопревозвач British Airways се готви днес да обслужва „почти нормално“ полетите си на летище „Гетуик“ и „повечето“ полети от „Хийтроу“ след тежкия компютърен срив, който предизвика хаос в трафика през уикенда.

Ще има някои нарушения в разписанието ни за неделя, тъй като самолетите и екипажите ни по света не са на място, съобщи компанията в ранните часове на днешния ден в Twitter, извинявайки се сериозните нарушения вчера. British Airways призовава пътниците да не се отправят към летищата, освен ако полетът им не е потвърден.

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.