Британски криминални истории (ЧАСТ 3)

| от |

Трета и финална част от британските криминални сериали, които може да сте пропуснали, а гарантирам, не трябва.

Първата и втора част може да намерите в линковете отстрани, за всеки, който е пропуснал да ги види, а му се гледат. 

Всеки един от сериалите може да откриете онлайн, а някои дори може да намерите по родната телевизия, ако гледате внимателно кабелните канали. Но преди това, нашата селекция ще ви помогне да отделите наистина добрите британски криминални сериали.

Ето я ги и тях в нашата част три.

Wallander/Инспектор Валандър

Когато британците решават да адаптират шведски сериал, те го правят много по-различно от американците. „Инспектор Валандър“ е типичен пример за това. Адаптация по криминален шведски сериал със същото име, шоуто разказва за мрачния депресиран инспектор Валандър, който успява да разреши дори и най-сложните случаи. А те почни винаги са такива. Същевременно той се бори с постоянното си безсъние, отчуждената си дъщеря и жена му, която го зарязва неочаквано. Кенет Брана играе главната роля и е част от продуцентското звено на сериала, а звездата на Том Хидълстън изгрява именно тук и работата по шоуто кара Брана да го извика на кастинг за първата част на „Тор“ и по този начин това му печели ролята на злодея Локи. Сериалът, макар и британски, е сниман в Швеция и е наистина великолепен, особено, ако харесвате мрачна и бавна телевизия. Може и да сте го виждали по телевизия AXN у нас, които го излъчваха доскоро. Сериалът има четири излезли сезона и пети на път, насрочен за тази година.

The Take/Тайната

Преди да бъде злодей в „Батман“, преди да стане Лудия Макс и преди Кристофър Нолан да го открие и покаже на цяла Америка, Том Харди играе в този великолепен мини-британски-криминален сериал. Сериалът, състоящ се общо от четири големи епизода, е базиран на романа на Мартина Коул – „Тайната“. Историята разказва за мафиота Фреди Джаксън, който излиза от затвора, научил семейна тайна. Той се изправя срещу брат си – Джими, изигран от Шон Евънс, и цялата си фамилия, за да получи онова, което смята, че му полага по право. Сериалът, както и романът, проследяват историята на мафиотската британска фамилия в период от няколко години и всеки фен на жанра, който го е гледал, казва, че е едно от най-добрите шоута на тази тематика.

The No. 1 Ladies’ Detective Agency/Дамска детективска агенция №1

Британецът Алекзандър Маккол Смит решава да напише история за чернокожата Прешъс Рамотсве, която след получаване на наследство от баща си, решава да изпълни мечтата си – да стане детектив. Така тя отваря първата в селото си „Дамска детективска агенция“ и приключенията й започват. Ролята на „африканската мис Марпъл“ поема певицата Джил Скот. Сериалът има само един сезон за съжаление, но пък е филмирал целият първи роман и отделните случаи в него. Шоуто е bitter sweet, изобщо не е „изцяло за жени”, както каза един приятел, когато му го препоръчах и Джил Скот, за която това е първа главна роля в сериал, е прекрасна.

Death in paradise/Убийства в рая

Британско-френска продукция, чийто първи и втори сезон се завъртяха по Fox Crime у нас. Прекрасният британски комик Бен Милър играе ролята на сприхав инспектор пратен от Скотланд Ярд да разследва убийството на своя колега на остор Сейнт-Мари в Мадагаскар. След като го разкрива, той, въпреки голямото му желание да си тръгне, е заточен там – на пясък и постоянно слънце, като шеф на тамошния полицейски отдел състоящ се от един следовател – прекрасната секси Камил Бордей и двама полицаи. Сериалът се снима на великолепния слънчев остров Гваделупа и е смешен, забавен, криминален и изключително приятен, особено за летните месеци. Впоследствие Бен Милър е сменен от актьора Крис Маршал, но това по никакъв начин не прави шоуто по-лошо. Ако сериалите тип „Мис Фишър“, „Мис Марпъл“ и изобщо класическата британска криминална проза ви харесват, то и този сериал ще ви допадне много. Четвърти сезон свърши в началото на тази година и шоуто вече е подновено за пети.

Wire in the Blood/Струна в кръвта

Британската писателка Вал Макдърмид започна да набира популярност у нас наскоро, особено след участието си в литературната поредица „Проектът Остин“, в който популярни автори правят нов прочит на романите на Джейн Остин. Препоръчвам нейната версия на „Абатството Нортангър“. По повод него, Макдърмид казва: „Обичам да си представям, че съществува някаква паралелна вселена, в която Джейн Остин си връща, пресъздавайки по своему Тони Хил и Карол Джордан“. Защо пиша това? Защото тази й реплика има директно отношение към сериала тук. „Струна в кръвта“ е адаптация по най-известната поредица на Макдърмид – серията й книги за психолоа Тони Хил и полицай Карол Джордан. Сериалът, кръстен на втората книга от поредицата, се радва на страхотна популярност на Острова цели 6 години. По пример на сериала „DCI Banks“ и тук всеки два епизода са базирани на различен роман, като следват логиката на издаване. Книжната поредица вече излиза и у нас, а филмовата й версия може да намерите дълбоко заровен в интернет.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.