Британски криминални истории (ЧАСТ 3)

| от |

Трета и финална част от британските криминални сериали, които може да сте пропуснали, а гарантирам, не трябва.

Първата и втора част може да намерите в линковете отстрани, за всеки, който е пропуснал да ги види, а му се гледат. 

Всеки един от сериалите може да откриете онлайн, а някои дори може да намерите по родната телевизия, ако гледате внимателно кабелните канали. Но преди това, нашата селекция ще ви помогне да отделите наистина добрите британски криминални сериали.

Ето я ги и тях в нашата част три.

Wallander/Инспектор Валандър

Когато британците решават да адаптират шведски сериал, те го правят много по-различно от американците. „Инспектор Валандър“ е типичен пример за това. Адаптация по криминален шведски сериал със същото име, шоуто разказва за мрачния депресиран инспектор Валандър, който успява да разреши дори и най-сложните случаи. А те почни винаги са такива. Същевременно той се бори с постоянното си безсъние, отчуждената си дъщеря и жена му, която го зарязва неочаквано. Кенет Брана играе главната роля и е част от продуцентското звено на сериала, а звездата на Том Хидълстън изгрява именно тук и работата по шоуто кара Брана да го извика на кастинг за първата част на „Тор“ и по този начин това му печели ролята на злодея Локи. Сериалът, макар и британски, е сниман в Швеция и е наистина великолепен, особено, ако харесвате мрачна и бавна телевизия. Може и да сте го виждали по телевизия AXN у нас, които го излъчваха доскоро. Сериалът има четири излезли сезона и пети на път, насрочен за тази година.

The Take/Тайната

Преди да бъде злодей в „Батман“, преди да стане Лудия Макс и преди Кристофър Нолан да го открие и покаже на цяла Америка, Том Харди играе в този великолепен мини-британски-криминален сериал. Сериалът, състоящ се общо от четири големи епизода, е базиран на романа на Мартина Коул – „Тайната“. Историята разказва за мафиота Фреди Джаксън, който излиза от затвора, научил семейна тайна. Той се изправя срещу брат си – Джими, изигран от Шон Евънс, и цялата си фамилия, за да получи онова, което смята, че му полага по право. Сериалът, както и романът, проследяват историята на мафиотската британска фамилия в период от няколко години и всеки фен на жанра, който го е гледал, казва, че е едно от най-добрите шоута на тази тематика.

The No. 1 Ladies’ Detective Agency/Дамска детективска агенция №1

Британецът Алекзандър Маккол Смит решава да напише история за чернокожата Прешъс Рамотсве, която след получаване на наследство от баща си, решава да изпълни мечтата си – да стане детектив. Така тя отваря първата в селото си „Дамска детективска агенция“ и приключенията й започват. Ролята на „африканската мис Марпъл“ поема певицата Джил Скот. Сериалът има само един сезон за съжаление, но пък е филмирал целият първи роман и отделните случаи в него. Шоуто е bitter sweet, изобщо не е „изцяло за жени”, както каза един приятел, когато му го препоръчах и Джил Скот, за която това е първа главна роля в сериал, е прекрасна.

Death in paradise/Убийства в рая

Британско-френска продукция, чийто първи и втори сезон се завъртяха по Fox Crime у нас. Прекрасният британски комик Бен Милър играе ролята на сприхав инспектор пратен от Скотланд Ярд да разследва убийството на своя колега на остор Сейнт-Мари в Мадагаскар. След като го разкрива, той, въпреки голямото му желание да си тръгне, е заточен там – на пясък и постоянно слънце, като шеф на тамошния полицейски отдел състоящ се от един следовател – прекрасната секси Камил Бордей и двама полицаи. Сериалът се снима на великолепния слънчев остров Гваделупа и е смешен, забавен, криминален и изключително приятен, особено за летните месеци. Впоследствие Бен Милър е сменен от актьора Крис Маршал, но това по никакъв начин не прави шоуто по-лошо. Ако сериалите тип „Мис Фишър“, „Мис Марпъл“ и изобщо класическата британска криминална проза ви харесват, то и този сериал ще ви допадне много. Четвърти сезон свърши в началото на тази година и шоуто вече е подновено за пети.

Wire in the Blood/Струна в кръвта

Британската писателка Вал Макдърмид започна да набира популярност у нас наскоро, особено след участието си в литературната поредица „Проектът Остин“, в който популярни автори правят нов прочит на романите на Джейн Остин. Препоръчвам нейната версия на „Абатството Нортангър“. По повод него, Макдърмид казва: „Обичам да си представям, че съществува някаква паралелна вселена, в която Джейн Остин си връща, пресъздавайки по своему Тони Хил и Карол Джордан“. Защо пиша това? Защото тази й реплика има директно отношение към сериала тук. „Струна в кръвта“ е адаптация по най-известната поредица на Макдърмид – серията й книги за психолоа Тони Хил и полицай Карол Джордан. Сериалът, кръстен на втората книга от поредицата, се радва на страхотна популярност на Острова цели 6 години. По пример на сериала „DCI Banks“ и тук всеки два епизода са базирани на различен роман, като следват логиката на издаване. Книжната поредица вече излиза и у нас, а филмовата й версия може да намерите дълбоко заровен в интернет.

 
 

Ариана Гранде с благотворителен концерт в Манчестър

| от chronicle.bg по БТА |

Американската попзвезда Ариана Гранде обяви, че ще изнесе благотворителен концерт в Манчестър, посветен на жертвите на самоубийствения атентат.

23-годишната певица съобщи чрез акаунта си в Инстаграм, че датата на този концерт още не е уточнена.

При атентата, извършен в понеделник малко след като певицата приключи концерта си в северния английски град, бяха убити 22 души, а повече от сто бяха ранени. Заради трагедията Гранде отмени няколко свои концерта в Европа.

„Ще се върна в невероятно смелия Манчестър, за да се срещна с феновете си и да изнеса благотворителен концерт в памет на жертвите и за да съберем пари за жертвите и техните семейства…“, написа певицата.

Тя каза, че винаги ще помни жертвите и добави: „Няма да се откажем, няма да работим в страх. Няма да позволим това да ни раздели. Няма да позволим омразата да победи“.

Междувременно, „Кис“ отмени концерта си в Манчестър, който също трябваше да се състои в залата „Манчестър Арена“.

Компания „Лайв нейшън“ обяви днес, че насроченият за 30 май концерт на групата е отменен.

Членовете на групата Пол Стенли, Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър заявиха, че „са покъртени от зверството, извършено срещу невинните жертви в Манчестър“.

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm