Божидар Димитров: Претенциите за граници са архаични

| от |

bojo

Историкът проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Проф. Димитров, как ще коментирате предложението на „Атака” по повод годишнината от Ньойския договор – териториите в Македония и Сърбия, населени с българи, да бъдат върнати на България? 
Божидар Димитров: Учудва ме юридическата некомпетентност на депутатите на „Атака”, които – тук съм съгласен с тях – са се обявили против грабителския Ньойски договор, който наистина е един типичен договор, който империалистически държави са наложили над една победена в Първата Световна война страна, като България. Според този договор, освен репарации и куп други неприятни и тежки за България задължения, от територията на страната, се откъсват Струмишка област, Западните покрайнини и няколко села в Тимошко. „Но, на основание на това, че договорът не бил подписан от Народното събрание, че Сърбохърватското кралство вече не съществувало (то не съществува от 1928 г.), не може да се иска тези територии да бъдат върнати на България.

Ньойският договор е отишъл в правното ни битие още през 1947 година, когато, с така наречения Парижки мирен договор, се фиксират резултатите от Втората Световна война. На Парижката мирна конференция, България е третирана, за наше съжаление, не като страна-участник в антифашистката коалиция, а като страна-участничка в Оста, тоест в коалиция с нацистка Германия, Италия, и се смята за загубила войната страна. По силата на този договор, границите в западна посока, остават същите, каквито са били преди войната. На североизток, все пак, ни се признава мирното завладяване на Южна Добруджа, което е станало по време на Втората Световна война. И се отхвърлят гръцките претенции за граница по река Марица, което би оставило Родопите, Пловдив, Асеновград и други български територии в границите на Гърция.

Така че „Атака” по-скоро би трябвало да иска отхвърляне на Парижкия мирен договор. Което означава – и още по-големи претенции на България, тъй като бихме могли да претендираме за цяла Македония, освен за Западните покрайнини – и за Поморавието. Тоест, за граница по река Българска Морава (защото и там живеят българи). И, особено много, в Македония, където цялото население което не са албанци, турци или цигани, е от български произход.

Друг е въпросът, че днес, когато Европа ликвидира граници и ние сме членове на този съюз, тези претенции стават архаични. За друго трябва да се борим в Македония и то е за ребългаризацията на националното съзнание на тамошното, българско по произход население, а в Западните покрайнини и по Моравия са пълни права на българското население, което живее от хилядолетие и половина, близо там.

Фокус: Какъв трябва да е нашият прочит на събитията около Ньойския договор?
Божидар Димитров: Както всички подобни вече исторически събития, останали в историята не само, като нещо случило се, но дори и в правно отношение, ние трябва да извлечем поука от тях, ако не целият български народ, то поне българският политически елит, който претендира да управлява страната. Казват, че историята е учителка на живота, но политиците не се учат от нея.

Дано втората част на фразата не касае вече съвременността, защото ужасяващата грешка на управляващата част на българския политически елит през 1915 година е повече от очевидна. Първата Световна война, вече трае цяла година, коалициите вече са определени, и е ясно, че Германия, Австро-Унгария и Османската империя не могат да победят целия останал свят, защото страните от Антантата са – Британия, нейните колонии са и в Америка, и в Австралия, и в Африка, или доминиони. Франция е същата работа, другата половина от Африка, част от Азия и т.н., Русия е 1/6 част от земната суша.

В тази война, дори и Италия е пълна със съюзници на Антантата, Съединените щати, независимо, че влизат във войната чак 1917 година са, така да се каже, индустриалната база на Антантата и доставят кораби, самолети, храна, боеприпаси, оръжия на страните от Антантата и е ясно, че ще отидат на нейна страна. Всички балкански държави, християнски – Румъния, Сърбия, Гърция макар, че някои от тях все още не са се включили във войната, е ясно на чия страна ще застанат. И въпреки това, управляващите, част от българския политически елит, нареждат държавата ни, като четвърти съюзник на горе описаната коалиция, която разполага само със 124 милиона население и ограничени суровинни-индустриални ресурси.

Повече от ясно е било, че още в 1915 година, блестящите бъдещи победи на Българската армия, са предварително проиграни на политическата сцена. Затова не бива да се допускат грешки от подобен характер в бъдещето.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.