Босна най-накрая се обедини… срещу приватизациите

| от |

Жан-Арно Деран / Монд Дипломатик

Бедност, безработица, корупция, връзкарство, некомпетентна политическа класа. Почти двадесет години след края на войната желанието да се разрешат общите проблеми надделява над различията между общностите. След като дълго време клиентелистката система ги принуждаваше да мълчат, в началото на февруари 2014 г. гражданите на Босна и Херцеговина дадоха воля на негодуванието си и се опитват да прилагат пряка демокрация.

tuzla, 07062014

СПИМ вече цели двадесет години. Време е да се събудим!“ Призивът, скандиран пламенно от демонстрантите, които се събират всеки ден в градовете на Босна и Херцеговина, отразява невиждана досега мащабност на протестите.

Хипотезата за назряващо социално недоволство се появи отдавна. По официални данни безработицата сред активното население е над 40%, приватизациите доведоха единствено до разграбване на обществените блага, а държавата се управлява от несменяем и корумпиран политически елит. Въпреки това движението сякаш свари неподготвени както управляващата класа, така и западните дипломати, които държат Босна и Херцеговина в състояние на полупротекторат след подписването на Дейтънското мирно споразумение през 1995 г.

На 5 февруари т.г. 600 безработни се събраха пред сградата на местната администрация в Тузла. Към тях се присъединиха работници от приватизираните през последното десетилетие предприятия, които сега са в процес на ликвидация, както и обикновени граждани, сред които много младежи. Бяха издигнати две основни искания – ревизия на измамническите приватизации и оставка на отговорните за това политици.

В миналото Тузла, електорален бастион на Социалдемократическата партия (СДП), беше голям индустриален център. Този град със сто и петдесет хиляди жители успя дори по време на войната да съхрани „югославската“ култура на съвместно съжителство на различни национални общности. Междувременно държавните предприятия, в които работеше по-голямата част от населението, бяха разпродадени на безценица под контрола на Кантоналната агенция за приватизациите. През последните няколко месеца новите собственици на „Дита“, „Полихем“, „Гуминг“, „Конюх“ и „Аида“ продадоха активите си, спряха да плащат заплати, обявиха несъстоятелност и оставиха на произвола на съдбата хиляди работници, лишени от всякакви права.

Мълчанието на официалните медии

В Зеница, Мостар, Сараево, Приедор и Биелина, както и в малки градчета като Горни Вакъф-Ускоплие и Сребреница, движението постепенно се разрасна. На 7 февруари бяха подпалени сградите на местните администрации в Тузла и Зеница, както и на президентството в Сараево. В Тузла, епицентър на протестите, местните власти подадоха оставка на 7 февруари. Оттогава градът експериментира една форма на пряка демокрация чрез достъпен за всички пленум, който се провежда всяка вечер. Признат от властите като легитимна инстанция за преговори, този пленум разисква ревизирането на приватизациите и установяването на временно правителство. Временни ръководства има в Зеница, където местните власти също подадоха оставка, и в Сараево.

СДП и бошняшките националисти от Партията на демократичното действие се опитват да маневрират, като предлагат предсрочни избори. Парадоксалното в случая е, че те биха били в услуга на настоящите управници. В дейстителност, след края на войната в Босна и Херцеговина бяха създадени едни от най-сложните институции в света. Теоретично обединена, държавата всъщност е разделена на две части – (хърватско-бошняшка) Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска. Федерацията се състои от десет кантона, чиито правомощия (в образованието, икономиката, здравеопазването, вътрешния ред и правосъдието) надвишават тези на централната власт. В крайна сметка тази невероятна мозайка от институции блокира всеки опит за вземане на решение и възпрепятства промените, но пък гарантира приходите на прекомерната и безотговорна политическа класа.

Президентът на Република Сръбска Милорад Додик се опита да представи движението като „заплаха“ за общността. Официалните медии квалифицират протестиращите като „предатели“ или съзнателно не дават информация за народната мобилизация, тя почти не се отразява от обществената телевизия на Република Сръбска. И все пак демонстрации се провеждат в много градове в тази част на страната. Дори силните асоциации на бившите бойци осъждат „престъпленията, корупцията и шуробаджанащината“ и призовават Додик да подаде оставка.

„Смърт на национализма!“

ИСКАНЕТО за премахване на кантоните на Федерацията притеснява сериозно хърватските управници националисти, привързани към своите региони. Но в Мостар, основния град в Херцеговина, който е все така разделен на хърватски и бошняшки квартали, гражданите излязоха заедно на улицата за първи път след края на войната. Според изследователя Ведран Джихич„историите за етническа омраза са част от митологията на Дейтънска Босна, подхранвана от близките до режима медии, които са заинтересовани от запазването на статуквото“. По стените в страната се появи нов лозунг: „Смърт на национализма!“

От своя страна западната дипломация пази странно мълчание. Вярно е, че чрез върховния си представител в Босна и Херцеговина Валентин Инцко Европейският съюз играе ролята на гарант на Дейтънското споразумение, което демонстрантите поставят под въпрос. Инцко заяви, че Босна и Херцеговина е „в най-тежкото си състояние от края на войната“, и дори препоръча укрепване на военната мисия на EUFOR. В отговор протестиращите поискаха оставката му, а видни леви представители от Балканите и Европа призоваха „международната общност“ да „скъса всякакви връзки с националистическия политически елит в Босна и Херцеговина“.

Бунтът в Босна и Херцеговина се следи с интерес от съседните държави и особено от Сърбия, Хърватия и Черна гора, където се проведоха манифестации в знак на солидарност. Навсякъде икономическият преход и съпътстващите го приватизации доведоха до същите резултати, но Босна и Херцеговина е първата държава след разпадането на бивша Югославия, в която се надига толкова открито социален и антинационалистически бунт. „Балканската пролет“ може би все още не е започнала, но от началото на февруари 2014 г. се появиха предвестниците ѝ.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Кери Мълиган: нежното лице на Холивуд

| от chronicle.bg |

Кери Мълиган може да изглежда като сладко и невинно момиченце, но е играла на една снимачна площадка с Райън Гослинг, Леонардо ди Каприо и Майкъл Фасбендър. Освен това, е един от ярките таланти на Холивуд и участва във филми, които трябва да присъстват във видеотеката ви (имаме предвид тази в ума ви, явно е, че никой вече не събира касетки“.

Мълиган дебютира в света на филмовото изкуство заедно с Розамунд Пайк и Кийра Найтли в „Гордост и предразсъдъци“ през 2005 година.

Впоследствие тя ще участва в още един филм заедно с Найтли – излязлата през 2010 драма „Никога не ме оставяй“, която й носи отличие за главна женска роля от фестивала в Палм Спрингс и от церемонията на Британските независими награди. По това време престижните награди вече не са новост за Кери, която през 2009 спечели сърцата на зрителите и критиците с ролята на Джени Мелър – гимназиална ученичка, която е на път да получи първите си истински житейски уроци.

Нежната англичанка има рожден ден днес и в галерията може да видите 10 нейни роли, които просто не стават за изпускане.