Босна и Херцеговина върви заедно в три посоки

| от |

Според предварителните резултати от състоялите се в неделя в Босна и Херцеговина общи избори, вече са се откроили тримата лидери, които могат да съставят председателството на Босна и Херцеговина (БиХ) – колективния висш орган на изпълнителната власт, аналогичен на поста на държавен глава.

Той се състои от трима души – по един от сърбите, хърватите и мюсюлманите. Както съобщи председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Степан Микич, предварителните резултати сочат, че тези постове, могат да заемат сръбкинята Желка Цвиянович, хърватинът Здравко Чович и мюсюлманинът Бакир Изетбегович.

Според него на изборите са се явили, за да гласуват, 54,14% от имащите право на глас. В Република Сръбска – държавно образувание в състава на Босна и Херцеговина – активността е 56,94%, а в другото образувание Федерация Босна и Харцаговина – 52,73%. Данните все още не са окончателни.

Кандидатите на националистите от основните общности в Босна и Херцеговина (сърби, мюсюлмани и хървати) изглеждат с най-добри позиции да влязат в тройното колективно президентство на страната, според частичните официални резултати, обявени от Централната избирателна комисия (ЦИК).

Според резултатите от бюлетините, преброени в повече от 50% от избирателните секции, сред мюсюлманите, кандидатът на Националната партия Бакир Изетбегович води, докато при сърбите е най-добре пласирана е кандидатката на управляващата партия Желка Цвиянович – премиер на държавното образувание Република Сръбска в БиХ от управляващия Съюз на независимите социалдемократи, докато хърватите посочват лидера на националистите Драган Чович.

Избираха се и президент и вицепрезидент на РС, депутати в камарата на представителите (долната палата) на парламента на Федерация БиХ, в парламента на РС и в парламентите на 10 кантона (области) на ФБиХ. Всички се избират за 4-годишен мандат.

ЦИК не е обявил резултат от избора на президент на отделната РС, но в предизборния щаб на действащия президент Милорад Додик, оглавяващ управляващия Съюз на независимите социалдемократи, се празнува неговата победа.

Босна и Херцеговина, която е бивша република от Югославската федерация, разделена на сръбска и хърватско-мюсюлманска част след края на войната от 1992 до 1995 г., остава една от най-бедните страни в Европа. Ето и някои данни за балканската страна, според АФП:

Географско положение: 51 000 кв. км. (51% за хърватско-мюсюлманската част, 49% за Република Сръбска). На север и запад граничи с Хърватия, на изток със Сърбия и Черна гора.

Столица: Сараево, днес населена почти изцяло с мюсюлмани.

Население: 3,8 милиона. 40% мюсюлмани, 31% сърби (православни), около 10% хървати (католици).

История: През 1945 г. Босна и Херцеговина става една от шестте републики в Югославската федерация, създадена от Тито. Обявяването на независимостта й през 1992 г. става причина за 3,5-годишна война между мюсюлмани, сърби и хървати, отнела живота на близо 100 000 души и оставила 2,2 милиона без дом. Дейтънското мирно споразумение, сключено през ноември 1995 г., създава държава от две части – Хърватско-мюсюлманска федерация и Република Сръбска.

Политически институции: Хърватско-мюсюлманската федерация и Република Сръбска разполагат с голяма автономия и са свързани със слабо централно правителство. Всяка има президент, правителство и парламент. Тристранно президентство, включващо представители на мюсюлманската, сръбската и хърватската общност, се сменя на всеки осем месеца. Върховен представител на международната общност, разполагащ с широки изпълнителни правомощия, отговаря за прилагането на гражданската част от споразумението. През 2008 г. Босна подписа Споразумение за стабилизиране и асоцииране, първа стъпка по пътя й към членство в ЕС.

Икономика: Една от най-бедните страни в Европа. БВП нарасна с 1,6% през 2013 г.

Безработица: 27,5% по данни на Националния статистически институт.

Отбрана: През 2004 г. НАТО отстъпи място на ЕС (ЕУФОР, разполагаща в момента с около 600 членове) да осигурява сигурността в страната. От 2006 г. Босна разполага с единна армия, наброяваща 10 000 военни.

През февруари страната бе разтърсена от протести срещу бедността и безпрецедентната от края на войната корупция.

Освен икономическите проблеми, пред които е изправена, Босна е на опашката на Балканите по отношение сближаване с Евросъюза заради постоянните междуетнически и политикански крамоли.

Въпреки натиска на международната общност никаква важна реформа, за каквато настоява Брюксел, напоследък не е извършена.

ЕС иска по-специално от Босна да ревизира конституцията, определена през 2009 от Европейския съд за правата на човека като дискриминационна спрямо еврейското и ромското малцинство. Брюксел постави това като условие преди страната да може да поиска официално статут на кандидатка за присъединяване.

Във вътрешен план основният проблем е отказът на сърбите да приемат укрепването на институциите на централната държава, за което настояват мюсюлманите.

Както всеки четири години с наближаване на изборите сръбските националисти отправят заплахи за отделянето на Република Сръбска.

Очаквам тези избори да потвърдят стабилността на Република Сръбска, която още ще укрепне през следващите четири години, заяви след като пусна бюлетината си досегашният председател на сръбската общност Милорад Додик, който изглежда започва втори мандат. Целта на моята политика е да превърна нашата общност в държава, повтаряше той по време на предизборната кампания.

От своя страна мюсюлманският националистически лидер Бакир Изетбегович, който се бори за втори мандат в колективното председателство на Босна, се надява, че народът ще избере екип от зрели ръководители … способни да изведат страната от сегашната безизходица, в която са изпаднали интеграцията с ЕС и НАТО, както и реформите, и които ще положат усилия да преодолеят икономическия застой.

Според социолога Иван Сиякович тези реплики представляват отработена вече формула пред избирателите и манипулация, която изглежда още веднъж води националистите на власт, която върви в различни посоки. /БГНЕС

 
 

Меденият месец на Пипа Мидълтън ще е на острова, принадлежал на Марлон Брандо

| от chronicle.bg, по БТА |

Пипа Мидълтън и съпругът и Джеймс Матюс избраха за сватбеното си пътешествие остров Тетиароа във Френска Полинезия, съобщи в. „Мейл он сънди“.

Двамата ще пристигнат там утре. След като бъдат посрещнати със серенада от полинезийци с цветни гирлянди, те ще се усамотят в самостоятелна вила за седмица.

Остров Тетиароа принадлежеше на Марлон Брандо, който го купува през 1966 г. за 15 000 британски лири. След смъртта му през 2004 г. е превърнат в луксозния екокурорт „Брандо“. Цените на нощувките там започват от 3000 лири.

Курортът се състои от 35 усамотени вили с външна баня, басейн, люлеещи се столове. Охлаждащите системи са с морска вода, а елекричеството – от слънчеви панели.

В курорта от няколко седмици е и бившият американски президент Барак Обама, за да пише мемоарите си.

Младоженците празнуваха до малките часове на деня днес с гостите си в имението на семейство Мидълтън. Както се очакваше, на приема принц Хари доведе приятелката си актрисата Меган Маркъл. Двамата пристигнаха точно навреме, за да видят прелитащия самолет „Спитфайър“ от времето на втората световна война.

Гостите на приема бяха около триста – два пъти повече, отколкото на сватбената церемония. Разходите за сватбения ден са били около 700 000 британски лири.

Тъй като Пипа Мидълтън е сестра на съпругата на принц Уилям – Катрин, двамата присъстваха на сватбата й заедно с децата си принц Джордж и принцеса Шарлот, които бяха шафери. Сред гостите беше и принцеса Юджини, която направи впечатление с елегантната си тъмносиня рокля на Пол Ка.

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.

 
 

Мюзикълът„Mamma Mia!“ се завръща

| от chronicle.bg |

Истинска радост очаква феновете на ABBA, Мерил Стрийп и мюзикълите през следващата година. От известно време се спекулираше, че ще има продължение на мюзикъла „Mamma Mia!“, който през 2008 направи фурор. От Universal вече официално потвърдиха новината. 

Въпреки че филмът не беше признат от критиците, приходите многократно надхвърлиха бюджета, а актрисата Мерил Стрийп признава в интервю, че това е продукцията, в която се е забавлявала най-много за цялата си кариера. Продължението е озаглавено „Mamma Mia: Here We Go Again!” и ще излезе по театрите на 20 юли 2018, точно десет години след премиерата на първата част.

Новината идва и със съответните промени в екипа. За разлика от първата част, чийто режисьор е Филида Лойд („Желязната лейди“, 2011), тази ще бъде режисирана от Ол Паркър („Най-екзотичният хотел Мариголд“, 2015). Но членовете на ABBA Бьорн Улвеус и Бени Андершон отново ще са продуценти и ще отговарят за музиката. Продукцията ще включва песни на легендарната група, които не присъстват във версията от 2008 г., както и някои от вечните им хитове, които за щастие ще чуем отново.

Сюжетът отчасти ще разказва за предисторията на персонажите, като това ще доведе до нови имена в актьорския състав, които да играят героите на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Стелан Скарсгард, Джуди Уолтърс и Кристин Барански.

„Mamma Mia!“ е базиран на сценичен мюзикъл, който излиза през 1999 в Уест Енд, Лондон. Той разказва историята на младо момиче отгледано от майка си, която е собственичка на хотел на гръцки остров. (Филмът е заснет на остров Скопелос, Гърция). В навечерието на сватбата си тя кани трима мъже, предполагайки, че един от тях трябва да е истинският й баща. Всичко това се случва на фона на любимите на всички поколения от 74-та година на насам песни на шведската поп група ABBA.

Мюзикълът от 2008 г. стана световен хит още с излизането си, а приходите достигат 609 млн. долара.  Премиерата му събра за първи път на публично място членовете на ABBA след раздялата им през 1983 г..

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма: