Благодарение на Twitter учени разгадаха скритите навици на пътешествениците

| от |

Учени за пръв път са използвали съобщенията с включена геолокация в Туитър, за да установят закономерностите на задграничните пътувания, пише в статия на Корнелския университет.

„Геолокациите в Туитър са едни от първитеоткрити и достъпни източници на глобални данни, в които се съхраняват милиони  дигитални напълно реални записи за активността на човека в пространството и времето. В нашите изследвания ние показваме, че в много случаи геолокациите в Туитър могат и трябва да се разглеждат като важни показатели за движението на човека, особено за пътуванията от една държава в друга“ – пишат авторитена статията Бартош Хавелка и неговите колеги от университета в Залцбург. 

Екипът е анализирал милиарди туитове с включени геолокации от периода 1 януари – 31 декември 2012 година, изключвайки от тях написаните от роботи, рекламните, а също туитовете, в които данните за местоположението са се сменяли прекалено бързо. След това са установили къде живее всеки ползвател – от коя страна пише най-често.

Събирайки тези данни, учените са определили средното разстояние по време на пътуванията. В „топ“ страните, чиито граждани пътуват най-далеч, са се оказали най-изолираните – Австралия и Нова Зеландия. Останалите не са изминавали толкова големи разстояния. „Дори в епохата на глобализация и мнимото намаляване на влиянието на разстоянията хората и досега предпочитат локалните дестинации, посещавайки съседните държави по-често, отколкото далечните“ – твърдят изследователите.

Учените са установили също, че ползвателите на Туитър пътуват по-често през почивните дни, а в други държави отиват през летните месеци или в края на годината. Все пак резултатите за различните държави се различават. В арабските страни решенията за пътуване зависят и от различните религиозни празници.

Изводите си учените са сравнили със статистическите данни за туризма. Оказало се, че те доста се доближават едни до други, което доказва ефективността на метода

 
 

Дете закла костенурка в бизнес парка и я изяде. Майката: „Не пише, че е забранено“*

| от chronicle.bg |

Нов неприятен инцидент на територията на Бизнес парк – София не позволява на духовете на скандала да утихнат.

Четиригодишното Ангел-че на мама е извадило една от костенурките, които обитават езерцето в средата на парка, намушкало я е с ножа, който тати му е подарил, и я е изяло сурова пред погледите на обядващите служители.

„Не разбрах какво е направил Ангелчо, докато не видях, че новата му дрешка е изцапана с кръв. Изкарах си акъла, но после разбрах, че е от костенурката. Не виждам защо това трябва да е драма. Никъде няма табела, на която да пише, че е забранено яденето на костенурки в Бизнес парка. Баща му му подари касапския нож, за да се предпазва в училище. А и децата трябва да се учат да се оправят сред природата“, коментира майката пред Chronicle.bg

В същото време милиони потребители отделиха по час и половина от работния си ден, за да коментират случката.

„Майките в бизнес парка на клада!“, скандира Az Obicham Meso, на 24 години.

„Ей, не спряха значи да ограничават правата на децата. Било е гладно милото, нахранило се е“, контрира жена с профилна и кавър снимка на детето си.

Днес във Facebook се организира протест на будни майки, които искат управата на бизнес парка да подаде оставка и да вземат нещата в свои ръце.

„Вън работещите от парка! Парковете са на децата“, апелират те.

Главният прокурор Сотир Цацаров каза, че жандармерията е в готовност, ако протестът на майките излезе извън контрол. Полицаите са се въоръжили с електрошокови палки и сълзотворен газ, в случай че майките се барикадират с детски колички и започнат да замерят офисите в бизнес парка с използвани памперси.

Скандалът продължава.

*Текстът, разбира се, е плод на въображението, но битовите скандали, които ни заливат, оставят все по-малко пространство за фантазията на човешкия ум. 

 
 

Днес е най-дългият ден в годината

| от chronicle.bg |

Точно в 07:24 часа тази сутрин настъпи астрономическото лято. Лятното слънцестоене бележи началото на лятото в Северното полукълбо, около 21 юни и около 22 декември, за Южното полукълбо.

То завършва с есенното равноденствие, около 23 септември в Северното полукълбо и около 22 март, в Южното полукълбо. Днес е и най-дългия ден – 15 часа и 19 минути.

Според повечето метеорологични прогнози това е и денят, в който дъждовете започват да спират. Лятото в България започва с нормални за сезона температури – около и над 26 градуса. През целия ден ще бъде предимно слънчево и топло. До края на седмицата се очаква температурите още да се повишат и да бъдат около и над 30 градуса.

 
 

Viasat World с 8 награди за креативност

| от chronicle.bg |

 

Международната развлекателна компания Viasat World спечели общо 8 награди PromaxBDA и Mediabrand Awards, раздадени миналата седмица. Развлекателната индустрия награди като най-креативни няколко кампании на Viasat Explore, Viasat History, Viasat Nature и TV1000 Premium HD.

Най-голям беше успехът за поредицата „Империя на царете: Русия по време на династията Романови“. Тя взе първа награда Mediabrand за най-добро промо за кабелна телевизия  и най-добро промо за документална, аналитична или нова поредица. На наградите PromaxBDA поредицата взе сребро за ключовата визия на кампанията, която отразява автентично драматичните събития зад управлението на злополучната руска династия.

Mediabrand отличи с първа награда за най-добър дизайн на промо пресечка Penguins Idents и за най-добро промо за кабелна телевизия –  новогодишното видео New Year TV1000Premium HD. 3D видеото отразява извисеността, магичността и стила, чрез интерпретация на мита за северния елен, който пътува през нощното небе. Екипът на Viasat си тръгна и с второ място за най-добро ТВ промо за кабелна телевизия за „Войните на роботите: Възходът на машините“.

На наградите за майсторство PromaxBDA в Лос Анджелис екипът получи също така златно отличие в категорията „Най-добра нова творба“ за промото „Сър Дейвид Атънбъро, специално за 90-годишнината“, от поредицата на Viasat Nature.

Компаниите Mediabrand и PromaxBDA задават международните стандарти в медийната индустрия. Спечелените осем награди са признание за Viasat World в стремежа й да предлага интелигентно съдържание на аудиторията си по предизвикателен, свеж и иновативен начин.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“