Бисер Манолов за Бюджет 2014 : В плен на сакралното число 1,8

| от |

Един анализ на Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com) за Бюджет 2014 :

bisermanolov

Бюджет 2014 вече е публикуван за обсъждане. Видимо е, че в него 1,8 се явява нещо като сакрално число. Това е нивото на прогнозираната инфлация за 2014 година, ръстът на икономиката и заложеният бюджетен дефицит. Между другото това е една добра идея – всичко да бъде подчинено на числото 1,8. Просто принцип! Нещо като онзи стар виц от времето на социализма. Всичко ще струва 1 лев – хляб, вода, ток, бензин. Едно малко уточнение обаче – и заплатите ще бъдат един лев.

През „бюджетния“ период си истински щастливец, ако не се казваш Петър Чобанов. Финансовият министър определено е балансиран управник. Това си личи от „неистовите“ му опити да овладее разходната част на бюджета за 2014 г., но уви, желязната хватка на втората по големина парламентарна група е непреодолима.

И така, кои са видимите проблемни области на бюджет 2014. Самият министър го определи като „напрегнат“. По всяка вероятност е имал предвид свръхоптимистичната приходна част. Заложени са близо 1 млрд. лева повече приходи в сравнение с 2013 година. Знаете, че в предизборната програма на БСП безработицата беше основен акцент. Това, разбира се, е правилно. Но констатирането на проблема е половината от решението. Ако си спомняте, говореше се и за разкриване на 400 хиляди нови работни места. Тук следва да се отбележи, че в момента, в който БСП се „докопа“ до властта, последва едно типично по български оттегляне от поетите предизборни ангажименти. Ставало въпрос за новооткрити работни места за целия четиригодишен мандат. В унисон с тази заявка в самото начало на мандата си правителството начерта спешни мерки за стимулиране на икономическата активност. През 2013 г. на трудовия пазар обаче няма видим ефект. Безработицата явно ще надхвърли 13%. В макрорамката на бюджет 2013 прогнозната безработица е заложена на 12,6%.

Какво става с мерките?

Говори се за „мерки“, насочени към подобряване на бизнес климата. Добре, но да видим какъв ще бъде приносът на корпоративния сектор към приходната част на бюджета. От корпоративни данъци през 2013 г. се очаква да постъпят 5,2% от всички приходи. През ­2014 г.­ съответно те ще представляват 5,4% от приходите, през 2015 г. – 5,5%, а през 2016 г. – 5,6%. Би трябвало подобряването на бизнес климата съответно да повиши и рентабилността на корпоративния сектор, която да рефлектира в конкретен финансов резултат. Явно имаме видимо разминаване между конкретните прогнозни цифри и политическите заявки. По същия начин стоят нещата и с директните чуждестранни инвестиции. За 2013 г. очакванията са, че ще бъдат около 1,548 млрд. евро. През 2014 г. желанието ни е чуждестранните инвеститори да вложат средства у нас в размер на 1,702 млрд. евро, през 2015 г. съответно – 1,788 млрд. евро, а за 2016 г. – 1,931 млрд. евро. Видимо е, че има разминаване между така нареченото рязко подобряване на бизнес климата и размера на очакваните инвестиции отвън. На мен нещата не ми се връзват, а на вас?

В бюджетната рамка също така има видим свръхпозитивен подход за икономическия растеж. За 2014 г., както казахме в самото начало, процентът на увеличение на БВП е 1,8%. За 2015 г. очакванията са за 2,9% и чак през 2016 г. ще направим икономически растеж от 3,4%. Нарочно използвам словосъчетанието „чак през“, защото съм отбелязвал многократно, че българската икономика започва да генерира интензивно нови работни места при ръст на икономиката 3,5%, така поне казва статистиката. Има едно традиционно „слагане на каруцата пред коня“ при „левите“ управления. Разбира се, че в бюджета за 2014 г. и дума не може да става за пенсионна реформа. Въвеждането на швейцарското правило пледира за „социална справедливост“. Да, признавам си, че е симпатично, но по никакъв начин това не може да бъде анонсирано като „реформа“. За пореден път разходопокривният пенсионен модел изобщо не е тема за дебат. Той е възможен единствено и само при високо ниво на трудова заетост. Както вече споменах, самите управляващи не очакват видимо подобряване на пазара на труда и през следващата година. Нещо повече, до 2016 г. нивото на безработица, на база на предварителните прогнози, ще остане над 10%.

Броят на пенсионерите ще се увеличава

В здравеопазването е тотален хаос. По-точно е да се каже, че здравната система е пред взрив. Точно от БСП бяха най-яростните противници на политиката на Симеон Дянков, когато той национализира резерва на здравната каса. Проблемът е констатиран. Вече те са на власт. Не е ли редно тези пари да се върнат точно там, откъдето Дянков ги присвои? Не е ли точно това сумата, която би могла да се използва за демонополизацията на касата? Макар че е малко странно да се използва резервът на здравната каса за изработване на механизъм за разбиване на нейния монопол. Впрочем това не са пари на здравната каса, а най-вече здравните вноски на осигуряващите се.

Трябва един път завинаги да разберем, че до 2016 г. няма да имаме балансиран бюджет. Ще имаме перманентни бюджетни дефицити. До 2016 г. този дефицит ще се движи между 1 и 2 млрд. лева. Управляващите твърдят, че това е форма на антицикличност на държавния бюджет. Планираното ниво на фискалния резерв ще бъде 4,5 млрд. лева в края на 2014 г. Впрочем това е законоустановеното ниво. Е, нали една от идеите за емитиране на нов държавен дълг беше да се насочат

набраните средства точно към фискалния резерв

Нали коалиционните партньори на БСП настояваха той да бъде над 6,5 млрд. лева. А, да – забравих! Това бяха предизборни обещания. Създава се фонд за Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ – 500 млн. лева. Създателите му претендират, че той представлява „нов механизъм за финансиране на публични инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип, чрез който разходите ще се обвържат по-тясно с поетите в управленската програма ангажименти“. Това определено вече звучи притеснително. Аз лично се съмнявам, че изразходването на тези средства ще бъда открито и публично. Тъй като е актуално да се сравняват политико-икономическите процеси с футболен мач, ще се опитам да заимствам този подход. Представете си държавата в ролята на рефер между два футболни отбора. Как ви звучи – ще бъде ли реферът безпристрастен, ако има дялово участие в единия от двата отбора? А какво ще кажете, ако малко остане в един момент реферът да се включи като център-нападател в отбора, в който има дялово участие? Разбирате ли каква теза защитавам? Държавата трябва да остане единствено в ролята си на рефер. Без никакви участия в стопанския живот. Да го кажа ли още по-ясно!

Това е естествената среда на корупцията

Въпреки че в мотивите към проектобюджета има пояснение по темата точно откъде ще дойде икономическият растеж, остават прекомерно много въпросителни. Според Министерството на финансите икономическият растеж ще дойде от износа, а според Еврокомисията в основата на растежа ще бъде вътрешното потребление. На мен лично ми липсва информация точно от кои сектори се очаква това „бурно“ икономическо съживяване. За туризма е ясно, но не е достатъчно. Земеделието може да се окаже като основен пилон в тази посока, но няма яснота по темата.

 
 

5 знака, че сте по-интелигентни от средното

| от chronicle.bg |

Знаете какво казват за глупавите хора: че да си тъп е като да си мъртъв: само другите страдат. Ако сте от онези, които страдат, прочете тези 6 признака, които вероятно значат, че сте по-умни от повечето хора. Ако е така, ви съчувстваме искрено.

Психични разстройства

Според нови проучвания психичните разстройства може да бъдат цената, която някои хора плащат за високата си интелигентност.  Психолозите са открили, че по-високото IQ в детска възраст корелира пряко с шанса за отключване на биполярно афективно разстройство в юношеските години. Новото проучване налива масло в дискусията за връзката между интелигентността, креативността и психичното здраве.

Тревожност

Хората с по-висок интелект са по-склонни да развият тревожност в някакъв момент от живота си. Най-вероятно тревожността се е развила заедно с интелигентността – като защитен механизъм в древните времена.

Нови идеи

Интелигентните хора обикновено са по-склонни да раждат нови идеи. В исторически план това включва например отхвърляне на суеверията и намиране на нови начини на организиране на обществото. Според едно изследване тази хипотеза се потвърждава от това, че по-интелигентните личности по-често са атеисти и либерални в политически план. Същото проучване показва, че млади хора, които описват себе си като „много консервативни“ имат средно IQ около 95, докато онези, които се определят като „либерални“ са с IQ 106.

Самотници

Колкото повече хората с интелект над средния общуват с други хора, толкова по-малко задоволени се чувстват те от живота. Проучване по темата възприема идеята, че социаизирането обичайно прави хората по-щастливи. Но не и за много умните: при тях то носи по-скоро отчаяние, чувство за отцепеност и може да доведе и до депресивни настроения.

Късно ставане

Стоенето в будност до късно и късното отлепване от леглото не са симптоми на обикновен мързел, а на висок интелект. Психолози изследват навиците, които се отнасят до режима сън-бодърстване на 20,745 подрастващи американци и установяват, че в работен ден от седмицата „тъпите“ си лягат към 11,41ч. и стават към 7,20.

Обратно на тях, онези с по-високо IQ си лягат средно в 12,29ч. и стават в 7,52ч. През уикенда различиките са дори още по-очевидни.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.