БГ медии зад граница: Евровотът е важен и се очаква висока избирателна активност сред българите в чужбина

| от |

Лора Метанова / БТА

Предстоящите евроизбори са много важни, може да се очаква сравнително висока активност на българите в чужбина, коментираха за БТА журналисти от водещи български медии в страни от ЕС. 

lcd.alle.bg-5fb6756b59urn-jpg-332-270-cc-dri-t5b8vo9bsm

Социално-икономическата стабилност на голяма част от българите в Испания предполага по-голяма политическа ангажираност, съответно – по-висока изборна активност, прогнозира Йосиф Давидов от „Нова дума“. Според данните, с които разполагаме досега, в Испания ще бъдат разкрити 36 избирателни секции, а за разкриването на една са необходими поне 40 заявления от българи,
желаещи да гласуват там. Затова може да се предположи сравнително висока избирателна активност, изчислява журналистът. Няма да бъде пресилено, ако в края на изборния ден има регистрирани около 8000-10 000 гласували българи. Числото надхвърля в пъти участието на българите в Испания в предишните европейски избори, посочва той. Специфично за Испания /и за други страни членки на ЕС/ е, че онези сънародници, които са гласували в последните испански избори за местни органи на 
властта, автоматично се появяват в националните избирателни списъци и имат право да гласуват за испански партии, които излъчват депутати за Европейския парламент, пояснява той. 

В много от домовете на сънародниците ни в Испания се гледат български телевизионни канали, затова той предполага, че доста хора са запознати с част от идеите на българските кандидати за Европейския парламент, макар че освен ГЕРБ, нито една друга българска политическа сила не е правила досега 
някакви срещи с българите там по тази тема. 

Според него информацията за правилата за гласуване е достатъчна и непрестанно се обогатява както от ЦИК, така и от българското посолство в Мадрид. Има някаква обща представа за част от водачите на партийните листи, но за останалите кандидати информацията е оскъдна. Давидов казва, че за „Нова дума“ изборите за депутати в Европейски парламент са важни главно поради новите функции на 
парламента и пряк избор на председател на Европейската комисия.

Той посочва, че вестникът дава своя принос за информирането на читателите и провокирането им към изборна активност. Журналистът коментира, че вероятно българите в Испания очакват от нашите депутати в Европейския парламент същото, което желаят всички българи: категорично отстояване на националните интереси, независимо от партийната им принадлежност. За съжаление това очакване клони към химера, тъй като идеологическото разделение в целия Европейски съюз е свързано с 
формите за решаването на тежките икономически, социални, политически, хуманитарни, културни проблеми и е почти невъзможно да се намерят общи български допирни точки между нашите 
депутати в Европейския парламент, излъчени от партии, принадлежащи към европейски политически семейства, посочва той. 

И все пак, енергетиката, селското стопанство, регионалното развитие, социалната политика, външната политика, екологията, защитата на българските граждани зад граница, както и други национални теми би следвало да провокират единодействие между българските евродепутати, смята журналистът. 

1393752849_6

За главния редактор на „БГ глас“ в Австрия Георги Донков предстоящите евроизбори също са изключително важни. Според него има огромно значение кой ще представлява България в ЕП, както и
че този вот ще даде реална представа за политическата ситуация в страната, а резултатите от него могат и да я пренаредят. Ако съдим обаче по броя на заявленията за гласуване, подадени от българите в Австрия, интересът към тези избори е значително по-малък от този преди предсрочните парламентарни избори през миналата година, отбелязва той, но се надява, че на 25 май сънародниците ни ще се активизират. Журналистът припомня, че по традиция българите в Австрия са сравнително 
активни по време на избори. Обичайно, най-много гласуват на изборите за национален парламент – около 1200 – 1400 души, следва вотът за президент и вицепрезидент – около 1000. Най-ниска беше активността по време на референдума за атомната енергетика – само 327 души, спомня си той.

Мотивацията е строго индивидуална, например на предсрочните парламентарни избори през
май 2013 г. стотици българи чакаха повече от час под дъжда на опашка пред секцията, за да упражнят правото си на глас, каза Донков.

Повечето от българите в Австрия, които се интересуват от политическите процеси у нас, имат достатъчно информация както за кандидатите, така и за правилата за гласуване за евровота. Ние
също правим необходимото да ги информираме навреме за всичко, което може да им бъде полезно, отбелязва той и посочва, че в оставащият месец до изборите това ще бъде основен акцент от 
съдържанието на bgglas.com. Очакванията му към българските евродепутати е да бъдат обединени и да защитават българския интерес.

0,,15673628_302,00

Александър Андреев от българската редакция на „Дойче веле“ в Бон очаква на евроизборите да са по-активни българите в Германия с по-високо образование – студентите и работещите специалисти. За тях са по-видими и по-разбираеми огромните предимства на ЕС и необходимостта той да бъде демократично консолидиран тъкмо в сегашния труден момент, коментира Андреев. 

Освен това не е лесно за българин в Германия да се ориентира при гласуването, затова предполагам, че по-висок процент негласуващи ще има сред онези българи, които тук мнозина наричат „мигранти по бедност“ – хора с по-ниско образование, без квалификация, в повечето случаи без работа, зависещи от социални помощи, обяснява той. 

Слабо е да се каже, че евровотът е „важен“, категоричен е Андреев. Не знам дали достатъчно много хора в България си дават сметка, че с това гласуване отчасти решават съдбата си, посочва той. Ако Евросъюзът се разпадне, каквато опасност има и каквато е целта на неговите противници – главно националистите в Европа, България ще се окаже едно много ветровито и бедно място, убеден
е журналистът. Според него хората трябва най-после да проумеят, че без ЕС рязко ще обеднеят, а животът им ще стане много по-труден и опасен. Журналистът препоръчва на всеки избирател да
си даде сметка колко важни са изборите и да огледа внимателно кандидатите.

Очаквам от новите евродепутати най-вече да се отнесат сериозно към мандата си, да не правят циркове в Брюксел и в Страсбург, да не се присъединяват към онези групи, които искат да разтурят 
Евросъюза или просто от суета вдигат шум около себе си, посочва Андреев. Много да внимават с лобистите, които понякога се опитват да си купуват депутатски гласове, за да прокарат своите 
интереси в някой законопроект, да направят всичко възможно за увеличаване на правомощията на парламента, защото само така Евросъюзът ще получи по-сериозна демократична легитимация, 
допълва той. Надеждите му са тези депутати да мислят и да се държат като европейски, а не като български политици и да мислят повече за голямото, отколкото за провинциалните си партийни интереси. 

grr

Очакванията на Мария Спасова от GRReporter /Гърция/ от българските евродепутати, както и от гръцките, са да съдействат за задълбочаването на европейската интеграция, включително и 
европейската монетарна интеграция, да работят за спазването на принципите на свободно движение на стоки, капитали и хора в Европейския съюз. Тя апелира също да не потъват в летаргия в Страсбург и Брюксел и винаги да помнят, че са изпратени там, за да свършат конкретна работа.

Спасова напомня, че българите, като граждани на Европейския съюз, имат право да изберат дали да гласуват за българските или за гръцките евродепутати. Не съм сигурна дали българските евродепутати осъзнават, че те се конкурират не само с кандидатите от другите политически сили, но и с тези от сходни партии в други страни, посочва тя и пита колко български евродепутати са дошли в Гърция и са разговаряли с многобройната българска общност там. А евродепутатите имат инструменти, за да 
повлияят на решаването на проблемите на българската общност тук, допълва Спасова. Прогнозата й е, че на тези избори активността на българите в Гърция ще е по-висока, тъй като избирателни секции ще има не само в Атина и Солун, но и в Александруполис, Кавала, Волос, Патра, остров Родос и на две места на остров Крит. Спасова посочва, че, за да бъдат мотивирани напълно българите в Гърция, 
а и не само там, да гласуват и избирателната активност да е наистина висока, трябва да се въведе електронното гласуване.

Кризата в Еврозоната, бумът на националистическите и крайните формации и пропастта, която разделя обикновените граждани от евроелита показват, че Европейският съюз не може да продължава да върви по същия път, трябва да се промени. И тези, които ще го променим, сме ние, неговите граждани, коментира Мария Спасова. Затова този вот е важен и всички трябва да отидем
да гласуваме, призовава тя и посочва, че това е посланието, което GRReporter постоянно изпраща към читателите си.

Screenshot_1

Йордан Мичев, главен редактор на „Родина нюс“ във Великобритания, също определя предстоящите евроизбори като много важни. Те са решаващи за посоката, по която ще тръгне Европейският съюз, който се намира в дълбока институционална криза и страда от липса на доверие сред голяма част от 
гражданите, посочва Мичев. По думите му на Острова тези настроения са особено силни. Той отбелязва, че другите общности от Източна Европа са много по-активни политически и вече издигат
собствени кандидатури за евродепутати. Това важи най-вече за поляците, но и румънците не оставали по-назад. Като че ли ние още се чувстваме доста свити да участваме пряко в политическите 
процеси на Острова, коментира журналистът.

Според него мнозинството българи там по-скоро са мотивирани да гласуват, но вероятно голяма част от тях ще предпочетат да дадат вота си за някоя от британските листи на европейските избори. Много от българите на Острова не виждат сериозна политическа алтернатива сред българските листи, коментира той. 

Както винаги, избирателната активност в Лондон ще бъде значително по-висока, а от другите по-големи градове вероятно ще има активност и в Бирмингам и Манчестър, допуска той. Мичев се съмнява дали повечето българи във Великобритания са добре информирани за правилата на гласуване. Системата с 
регистрацията за гласуване е доста тромава и неясна, смята Мичев и допълва, че трябва да се върви към опростяване на тези правилата и процедури за българите в чужбина.

Нямам прекалено големи очаквания към българските евродепутати, защото матрицата за този програмен период на ЕС (2014-2020) вече е изготвена. Бих искал българските евродепутати
да са много по-активни, когато защитават националния интерес и в тези случаи по-малко да се интересуват от поведението на своите групи в ЕП, казва той. От особена важност според него е 
България да запази еврофондовете си, защото в момента те са един от малкото работещи инструменти, с които може да се повдигне жизнения стандарт на хората. От особена важност е и позицията на България по отношение на енергийната политика – това е ключов въпрос, по който нашите интереси много често рязко се разминават с интересите на големите държави, отбелязва Мичев. Той посочва, че от голямо значение ще бъде и ресорът, който ще получи България в Еврокомисията и кой ще бъде българският еврокомисар.

RG1305

Камелия Илиева, главен редактор на списание „Роден глас“ в Чехия, смята, че българите в Чехия не са мотивирани да гласуват на евроизборите и че няма да има висока избирателна активност. В
Прага живеят голям брой българи, но за тях не съществува точна статистика – по-голяма част от новопристигналите се борят главно за оцеляване и много трудно, да не кажа невъзможно е 
включването им в организиран живот, разказва тя. 

Тя не смята, че за българите там евровотът е важен, защото, по думите й, до този момент не са видели реални резултати от работата на досегашните ни евродепутати. За 7 години членство на България в ЕС, в нашата държава нищо не се е променило, а повярвайте, когато човек пътува до България веднъж в годината, щеше да познае положителната промяна, песимистична е Илиева.

 
 

Видео показва новия Samsung Galaxy J7

| от chronicle.bg |

Серията Galaxy J на Samsung – това са J5 (2017) и J7 (2017) вече премина през няколко сертификации в национални регулатори, като наскоро това стана и в Южна Корея.

През това време в YouTube е качено ново руско видео, което дава доста информация за все още необявения официално Galaxy J7 (2017).

Новият модел изглежда различен от настоящата J серия: това, което се вижда на видеото са стандартен 3.5-милиметров аудио жак и microUSB порт, физически бутон с вграден сензор за оптечатъци. Дисплеят трябва да е 5.5-инчов Super AMOLED в 1080р, а чипсетът е Exynos 7870. Очакват се и голяма 3600 mAh батерия и 3GB RAM памет, допълвани от задна 13MP, f/1.9 камера.

 
 

Най-добрите наши и чуждестранни студентски филми показват в НАТФИЗ

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-добрите студентски филми от наши и чуждестранни университети показват в НАТФИЗ. Панорамата „CILECT Prize – 2017″ – от игрални, документални и анимационни филми, е от днес до 2 юни в кинозалата на НАТФИЗ, съобщават от академията.

The CILECT Prize е първата по рода си награда, присъдена на студентски филми от висшите училища, обединени в организацията CILECT. Всяко училище има право да изпрати по един филм в трите категории – игрално, документално и анимационно кино. Всички избрани студентски филми стават част от компилацията The CILECT Prize.

The CILECT Prize е основана през 2005 г. по предложение на ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев, тогава заместник-председател на конференции и фестивали. Церемонията по представянето на наградата е в рамките на годишните конференции на CILECT. Първата церемония е в Мадрид на 21 ноември 2006 г.

В 12-ото издание – „CILECT Prize-2017″ – са 115 игрални, 94 документални и 54 анимационни филма. НАТФИЗ се състезава с анимацията „Terror – Error“ на Александър Начев, документалния филм „Пеем и това е“ на Сюзън Кутайфан и игралния „Добри“ на Орлин Милчев.

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.