Безопасността на храните – тема номер 1 за България и ЕС

| от |

Хранителната промишленост в ЕС е на годишна стойност 750 млрд. евро, като компаниите, работещи в сектора, са 17 милиона. Това прави безопасността на храните тема номер едно както в България, така и в цяла Европа, като тя засяга не само интереса на потребителите, но и на една огромна индустрия. Това заяви европейският депутат Антония Първанова (АЛДЕ) в рамките на конференция на Информационното бюро на ЕП в България, която се проведе под мотото „Знаете ли какво ядете?“ в петък. По думите ѝ, приемането на новото европейско законодателство в областта на храните и тяхното етикетиране, е минало под знака на безпрецедентни конфликти в комисиите и пленарната зала на ЕП.

_cvs5770

„Не би трябвало дебатът да бъде по линията бизнес интереси срещу обществено здраве. Не може да има такова противопоставяне, защото в крайна сметка, подобни решения рефлектират върху социалните и здравни системи“, категорична бе д-р Първанова, която е член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Европейския парламент. „Нека има прозрачност, нека индустрията печели, но нека и хората да имат право на избор. Когато правилата съществуват и важат за всички, няма да имаме такива притеснения. Трябва баланс и синхрон между политика, медии, граждански организации по темата – всичко друго създава усещане за корупция“, добави още тя.

Евродепутатът изрази своето съжаление, че след гласуванията в Пленарната зала от новия регламент за етикетирането на храните са отпаднали важни точки, отнасящи се най-вече до задължителното обозначаване на съдържанието на трансмазнини, системата за цветово кодиране на храните, предупреждението към бременните жени за съдържание на аспартам, забраната за достъп до пазара на храни от клонирани животни: „Успяхме да се преборим доброволното етикетиране на трансмазнините да е по отношение на страните членки, а не на индустриите“, посочи още Първанова. Това означава, че правителствата имат правото да задължат бизнеса да обозначава трансмазнините в етикетите на предлаганите продукти.

Антония Първанова призова българската държава да проведе мащабна кампания за информиране на потребителите: „Медиите имат съществено значение, но не може информацията да тече само през медии и социални мрежи. Културата на информиран избор не може да се случва без система за контрол и гаранции. Ако тези два параметъра отсъстват, минаваме само на митове и слухове“, заяви още тя.

Според Атанас Дробенов, експерт в дирекция „Контрол на храните“ в Българската агенция по безопасност на храните, България има сериозен напредък по въвеждането на новите правила и въвеждането на тези, установени с Регламент 11-69. “Голяма част от българските производители и търговски компании още преди година започнаха да развиват своите нови проекти, за да отговорят на европейските изисквания. Но онези производители и търговци, които не са започнали да осъвременяват своите храни, опаковки и етикети, закъсняват много. Други пък изобщо нямат намерение да го направят”,подчерта той.

Дробенов уточни,че при нарушение на правилата за етикетиране на продуктите, отговорността е на производителя, ако храната е от български произход. При вносните стоки носител на санкциите е търговският представител. „Отговорността е на производители и търговци, но и на потребителите, които трябва да бъдат активни, за да може промяната да се случи толкова бързо, колкото всички ние желаем”, категоричен бе той.

Неизгодна позиция за малките производители

Проблемите на малките и биопроизводителите бяха във фокуса на дискусия с участието на инж. Атанас Дробенов, Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите Десислава Димитрова, от Slow Food Bulgaria, Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители“, Стоян Симеонов от Българска Асоциация Биопродукти и д-р Галя Костадинова, началник отдел „Безопасност на храните“в Министерство на земеделието.

„В България се фаворизират по-скоро големите производители. Трябва да се премахнат законодателните бариери, които възпрепятстват дейността на МСП“, подчерта и Антония Първанова.

Като основни бариери пред дейността си те идентифицираха липсата на лаборатория за проби за безопасност за някои типове храни, както сертифицирането на фермите като стопански производители.

“23 години не се дефинира дейността на фермера. Той е в състояние на полувиновност, тъй като няма изисквания, регламентиращи неговото производство. Няма правила и посока, по които да се развиват”, подчерта Десислава Димитрова от Slow Food Bulgaria.

Марияна Кукушева беше категорична, че корпоративни интереси се опитват да изправят производителите на традиционна храна и биопроизводителите. “Шансът на малките производители е единствено и само в кооперирането. Най-големият процент на неусвоените средства от ЕС са в областта на кооперирането и обединението – и по Програмата за развитие на селските райони, и по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, каза тя.

„България разполага със супер модерна лаборатория за ГМО, в която се правят около 250-300 проби на година и в около 10% от тях са открити ГМО продукти. Тези резултати обаче не се комуникират към контролния орган, лабораторията работи „от любов към науката“ – това трябва да се промени. От друга страна, налице са и много позитивни практики, които се спазват на доброволно равнище”, подчерта Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“. За Е-тата той препоръча етикетите да съдържат и наименованието на веществото и на знака, а не да се избира доброволно кое от двете.

Конференцията за безопасност на храните „Знаете ли какво ядете“ се проведе с медийното партньорство на Българската национална телевизия, в. „Труд“, bg-mamma.com, сп. „Меню“, menumag.bg и farmer.bg. След дискусията Slow Food България, съвместно с Инициативна група на малките семейни ферми и преработватели, организира дегустация на български продукти. Участниците получиха възможността да опитат напфавок от с. Горно Драглище, отлежали кашкавали от с. Борино, ябълки от с. Хераково, пловдивски рачел, пресен биволски кашкавал, традиционни български лютеници, занаятчийски квасен хляб, фермерски сирена и кашкавали от краве и козе мляко. Бяха представени и вина от малки изби, обединени в Асоциацията на независимите лозаро-винари в България. Всички продукти са придружени със сертификат за безопасност, издаден от лицензирана лаборатория.

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.