Беше ли Путин прав за Сирия?

| от |

Ишаан Тарур, в. „Вашингтон пост“

Каква разлика само за една година! По това време миналата година Западът се готвеше за военни действия срещу режима на Башар Асад, който бе обвинен в използване на химически оръжия срещу собствения си народ. До такава намеса така и не се стигна, не на последно място заради това, че общественото мнение в страни като Великобритания и САЩ бяха против нова намеса в Близкия изток.

Сега Съединените щати обмислят разширяване на въздушните удари по бойците на групировката „Ислямска държава“, която действа в Ирак и Сирия – бойци на терористична организация, която е водеща във войната срещу Асад.

териториите, завладени в Ирак от организацията „Ислямска държава“, продължителните репресии и избиването на религиозни малцинства там и в Сирия с право бяха осъдени от цял свят. „Не съм защитник на режима на Асад“, каза Райън Крокър, бивш американски посланик в Сирия. „Що се отнася до сигурността обаче, („Ислямска държава“) е най-голямата заплаха“.

Иронията на момента е трагична. За някои това не е кой знае каква изненада. Мнозина предупреждаваха преди време администрацията на Обама (и други правителства) да не настояват Асад да си отиде, от страх кой ще запълни вакуума.

Един от тези критици бе руският президент Владимир Путин, който предупреди САЩ да не се намесват в Сирия. В статия за в. „Ню Йорк таймс“ миналия септември той писа: „Военен удар ще увеличи насилието и ще отприщи нова вълна на тероризъм. Това може да подкопае многостранните усилия за уреждане на иранския ядрен проблем, израелско-палестинския конфликт и допълнително ще дестабилизира Близкия изток и Северна Африка. Може да изкара от равновесие цялата система на международното право и ред“.

Някои от кризите, които Путин изброи, се влошиха така или иначе, независимо от американското действие или бездействие. Но неговата настойчивост произлизаше от тълкуване на конфликта в Сирия, което бе по-хладнокръвно от интерпретациите, към които се придържаха отначало някои хора във Вашингтон. „Днес в Сирия не става дума за борба за утвърждаване на демокрацията, а за въоръжено противопоставяне между правителството и опозицията в една многоконфесионална страна“, писа Путин и допълни, че на хартия светския режим на Асад, въпреки злодеянията си, е стабилизираща сила в сравнение с това, което вероятно ще го замени.

Путин осъди увеличаващия се брой ислямистки кадри сред сирийските бунтовници: „Не може да не ни безпокои, че в Сирия воюват не само наемници от арабските страни, но и стотици бойци от редица западни държави и дори от Русия. Кой може да гарантира, че те тези бандити, придобили опит, няма да се озоват след това в нашите страни?“. 

Това притеснение днес публично се споделя от американски и европейски длъжностни лица, които са разтревожени от значителното присъствие на европейци в редиците на групировката „Ислямска държава“. Смята се, че британски джихадист, говорещ с лондонски акцент, е извършил шокиращата екзекуция на американския журналист Джеймс Фоули.

Фактът, че вниманието на Запада толкова драматично се измести от убийствата, извършвани от режима на Асад, към тези, извършвани от екстремисти, биещи се срещу Дамаск, показва колко сложна е войната, вследствие на която рухват граници и има политически сътресения в страни от целия Близък изток.

Казаното дотук не оправдава задължително Путин, който през последната година се превърна в лошо духче, създаващо проблеми на либералния световен ред. Както моят колега Адам Тейлър написа тази година, статията на руския президент звучи неловко за Москва на фона на агресивната й намеса в Украйна. Трудно е да повярваме в тържествените думи на Путин за непокътнатостта на международните системи, имайки предвид спорното анексиране през март от неговото правителство на суверенна украинска територия и продължаващата обструкция на опитите за дипломатическо уреждане украинската криза в Съвета за сигурност на ООН.

Други, скептични към позицията на Путин за Сирия, посочват, че Москва несъмнено има интереси, свързани с режима на Асад, който дава на Русия достъп до военноморска база в Средиземно море и е редовен купувач на руска военна техника.

През март 2011 г. в сянката на продемократичните въстания в Тунис и Египет, сирийски демонстранти излязоха по улиците. Техните до голяма степен мирни демонстрации бяха потушени с твърда ръка и насилие от силите за сигурност. В последствие въстанията прераснаха в конфликт, а сега – в междурелигиозна война, която отне живота на най-малко 191 000 души, както посочи ООН тази седмица.

Някои във Вашингтон твърдят, че ако правителството на Обама бе започнало да въоръжава и подсилва „умерената“ сирийска опозиция по-рано, екстремистките сили, които гледаме по новините, нямаше да се сдобият с такова влияние и сила. Както обаче специалистът по Близкия изток Марк Линч обясни в „Маймунска клетка“ (блог на „Вашингтон пост“), това е изпълнено с надежда, наивно предположение. Трудно е да си представим сценарий, в който по-пряка американска намеса в сирийския конфликт с цел свалянето на Асад, нямаше по някакъв начин да се окаже изгодно за ислямистките фракции, замесени в конфликта.

Повече от три и половина години по-късно няма връщане назад – много вода изтече, и много кръв се проля. Струва си обаче да вземем предвид за какво настоя правителството на Путин малко след като насилието започна. В статията си за „Ню Йорк таймс“ Путин напомни на читателите, че „от самото начало Русия се бори за мирен диалог, който да помогне на сирийците да разработят компромисен план за собственото си бъдеще“. Този „план за бъдещето“, настояваха руснаците, трябва да включва преговори между правителството и опозицията – нещо, което опозицията тогава  напълно отхвърли.

През ноември 2011 г. външният министър на Путин, Сергей Лавров, разкритикува други чуждестранни сили, включително САЩ, че не притискат опозицията да седне на масата за преговори с режима на Асад. „Чувстваме отговорност да направим всичко възможно да започнем международен диалог в Сирия“, каза Лавров на среща в Хавай на външните министри от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество.

Арабската пролет бе в своя разцвет и американски длъжностни лица смятаха смяната на режима в Сирия за свършен факт. Изглежда, сметките се оказаха съвсем грешни. Сега конфликтът е твърде развит, крайно поляризиран, в много напреднала фаза, а страданието и травмата за милиони сирийци са прекалено големи, за да има вариант за помирение. Много вероятно е Русия просто да е опитвала да представи в по-добра светлина престъпленията на режима на Асад, повтаряйки като папагал призивите на Дамаск за диалог, които опозицията дълго време смяташе за неискрени. Шансовете за такова сближаване на един по-ранен етап, от днешна гледна точка, изглеждат лъч светлина в мрака, който след това погълна Сирия. /БТА/

 
 

Първият трейлър на седми сезон на Game of Thrones е тук

| от chronicle.bg |

Първият пълен трейлър на седмия сезон от култовия сериал на HBO – „Игра на тронове“ – е вече тук и всички фенове са развълнувани.

Няма да разваляме кефа ви със спойлери, макар че след като гледате трейлъра 2-3 пъти, някои неща, които предстоят, вероятно ще ви станат ясни. Трейлърът е чудесен, изпълнен с напрежение и подсказки за това какво ще вълнува героите през новия сезон.

Първият епизод от седми сезон на „Игра на тронове“ излиза в България на 17 юли. А дотогава очакваме поне още 2-3 трейлъра.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.