Бернд Йохан : Заплашете Янукович със санкции!

| от |

Дипломацията не може да накара украинския президент Виктор Яункович да се откаже от насилието. Въвеждането на международни санкции обаче може да го спре, твърди в коментара си Бернд Йохан, ръководител на украинската секция на Дойче веле.

YANUKOVYCH_32997f

Международният натиск срещу украинското ръководство се засилва. Преди броени дни САЩ обявиха, че обмислят въвеждането на санкции срещу Украйна. Сега Европа трябва да последва примера на американците и също да помисли за въвеждането на санкции срещу украинския президент и неговото най-близко обкръжение. Крайно време е това да случи. Твърде дълго вече Янукович се подиграва със сънародниците си и с Европейския съюз. Твърде често мирни демонстранти стават жертва на брутално полицейско насилие.

Санкциите биха засегнали пряко Янукович и неговите хора. Всички те имат финансови и икономически интереси, свързани с Европа и САЩ, и често пътуват натам. Затова сега трябва да им бъде казано кратко и ясно: ако мирните демонстрации продължат да бъдат смазвани със сила, неминуемо ще се стигне до въвеждането на санкции. Те биха могли да изглеждат така: забрана за високопоставени украински държавни служители за пътувания до Европа и САЩ, както и замразяване на техните авоари в чужбина.

Няма място за повече насилие

Управляващите в Украйна игнорират случващото се в страната по най-циничния и арогантен начин. От седмици насам стотици хиляди украинци демонстрират ежедневно в името на европейското бъдеще на Украйна и настояват за смяна на властта. През последните години украинската опозиция беше изправена до стената, а съдбата на Юлия Тимошенко е най-известният подобен пример. Сега пък представители на опозицията са разследвани за опит за преврат.

Що за наглост беше пък това да се изпратят специални части на украинското вътрешно министерство срещу мирните демонстранти на площад „Независимост“ още докато в Киев на посещение бяха специалният отговорник на ЕС за външната политика Катрин Аштън и американският помощник-държавен секретар Виктория Нюланд (11.12.)! Малко по-късно пък същите специални части взеха под контрол сградата на Градския съвет, блокирана от демонстрантите.

След силовите действия на полицията срещу демонстрантите през последните седмици, все още десетки украинци лежат в болница. Има опасност след изписването си те да се озоват зад решетките, тъй като срещу тях се водят следствени действия. Европа не бива да позволява това.

Крайно време е европейците да започнат да говорят за санкции. Заплахата със санкции е език, който украинският президент разбира много добре. Той не се впечатлява от дипломатически разговори. През последните дни Янукович безсрамно опипа почвата, за да разбере докъде може да стигне. И само ако САЩ и ЕС го заплашат със санкции, той ще осъзнае, че действията му могат да бъдат наказани сериозно.

Митинг "За европейскую Украину" в Киеве

На Янукович не може да му се има доверие

Украинското ръководство сега отново заговори за подписване на споразумението за асоцииране с Европейския съюз. Европа обаче трябва да има едно наум. Преди три седмици лично Янукович отказа да подпише този документ, което изкара хората на протест. За идната седмица пък са насрочени нови преговори за сближаване между Украйна и Русия.

Сегашната криза в Украйна може да бъде решена само с политически средства. Засега обаче няма никакви индикации, че президентът Янукович е склонен да направи отстъпки спрямо протестиращите. Затова и най-вероятно той отново би заложил на полицейското насилие срещу мирните демонстранти. Заплахата със санкции обаче би могла да го спре.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Палеонтолози откриха останки от морско чудовище на брега на Волга

| от chronicle.bg, БТА |

Международна група учени откри останки от плиозавър на брега на р. Волга край Уляновск.
Огромното чудовище Luskhan itilensis (главния дух) е живяло преди 130 милиона години. Само черепът му е бил дълъг 1,5 м.

Плиозаврите с къси шии са разновидност на плезиозаврите. Те в действителност не са били динозаври, но са живели заедно с тях и са били топ хищници. Имали са необичайно тяло с четири големи плавника, твърд торс, а дължината на шията им е варирала.

Новооткритото чудовище е било с тънка и дълга муцуна, която изненада специалистите. Тя е характерна за речните хищници. Според специалистите това означава, че плиозаврите са имали по-широка екологическа ниша.

Чудовището от Волга не е най-големият известен плиозавър. През 2009 г. в Дорсет беше открита фосилизирана двуметрова глава на Pliosaurus kevani.