Берлинската стена от светлина отлетя във въздуха

Във вечерното неделно небе над Берлин бяха пуснати 7 хиляди светещи балона, символизиращи изчезването на границата между Източна и Западна Германия. Акцията стана кулминация на неделните тържества по повод 25-годишнината от падането на Берлинската стена.

„В името на мира и свободата“, бяха думите на управляващия бургмистър на Берлин Клаус Воверайт, когато пусна първия балон. Инсталацията с дължина 15 километра повтаряше границата между Източен и Западен Берлин. Осветените балони бяха замислени като припомняне на свещите, с които жителите на бишата ГДР идваха на мирните демонстрации преди 25 години.

Стотици хиляди берлинчани и туристи наблюдаваха импровизираното „излитане във въздуха“ на стена от осветени балони. След пускането на първия Берлинската държавна капела под диригентството на Даниел Баренбойм изпълни „Ода на радостта“ от Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен.

В тържествата, които преминаха под мотото „Мъжество за свобода“ до столичния символ на ФРГ . Бранденбургските врата . на улица „17 юни“, взе участие политическото ръководство на Германия, включително канцлерката Ангела Меркел, президентът Йоахим Гаук, а и много гости, сред които последният президент на Съветския съюз Михаил Горбачов, бившият президент на Полша Лех Валенса, правозащитници от бившата ГДР, очевидци на падането на Берлинската стена. Именно те пуснаха в небето първите осветени балони. Останалите сфери освободиха обикновените граждани. След това до Бранденбурскате врата започна музикален празник.

Хиляди хора от някогашния Източен Берлин си спомниха с радост, че падането на стената е преминало по мирен начин, защото тогавашните комунистически власти не използваха сила срещу демонстрантите.

Според определението на канцлерката Ангела Меркел ГДР бе „безправна държава, управлявана от обсебен от идеологията режим“.

Много от надеждите на източните германци, свързани с падането на Берлинската стена не се оправдаха и след 25 години от разрушаването й, сподели председателката на Лявата партия (ЛП) Катя Кипинг.

Тя припомня, че хората излязоха през 1989 година на улиците с протест и срещу тоталния контрол и преследване от страна на държавата. Но, според нея, те така и не успяха да се освободят от това. „Както и преди предстои да бъде направено много от гледна точка на прилагането в живота на принципите на демокрацията, свободата и социализма“, посочи Кипинг.

Съпредседателката на ЛП призова „да не се свежда 9 ноември до празнуване на юбилей“, напомняйки за годишнината от погромите над евреите през нощта срещу 10 ноември през 1938 година, извършени от нацистите и получили името „Кристалната нощ“. /БГНЕС