Belle epoque: Импресия Laurin & Klement 300

| от |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria ще бъде на пазара утре, а ексклузивно само за читателите на Chronicle.bg ден по-рано – водещата история в него. Още много интересна информация от света на автомобилите можете да намерите на www.ams.bg 

Представяме ви едно пътуване във времето: нашата сътрудничка Беренис Шнайдер отиде до чешкия град Марианске Лазне, за да се срещне с един състезателен автомобил от далечната 1923 година.

Студено е. Студено и мокро. Винаги ми се е струвало, че хората, които твърдят колко прекрасен сезон е златната есен, или не са съвсем с всичкия си, или поради някакви необясними за мен причини въобще не се влияят от времето навън. Докато вървя по улицата с тези мисли в главата, успявам да наджапам в поредната локва с чисто новите си модни обувки. Страхотен сезон, няма що…

Часът е 9:15. Марианске Лазне, Чехия, месец ноември. Основната част от местното население вече е будно. Експертът в областта на класическите автомобили Олег Дохалски, когото всички наричат „Олда” Дохалски, ме очаква в двора на хотела и тъкмо е запалил двигателя на Laurin & Klement 300. Сега и последните спящи с положителност са се събудили, тъй като чудовищния рев на четирицилиндровия мотор с 50 конски сили очевидно е амбициран да изпотроши стъклата на хотелската сграда. По балконите на околните сгради се появяват хора по халати, започват да щракат камери на мобилни телефони. Служители, излезли да изпушат по цигара, се доближават с нескрито любопитство. Интересът е лесно обясним, защото невъобразимият шум идва от класически състезателен автомобил, около който се суетят двама души, облечени в духа на епохата на въпросната ретро машина – моя милост и господин Дохалски.

L&K_021

Качването в този автомобил е предизвикателство, сравнимо с упражнения по йога за напреднали

Напълно в духа на времето, аз няма да управлявам автомобила лично: в онези години тази задача се пада на мъжете. Олда с поразителна ловкост започва да маневрира, за да може след малко да потеглим с Laurin & Klement от 1923 година. Докато това се случи обаче, минава време. И няма как иначе – обяснява господин Дохалски – управлението е лишено от всякаква форма на допълнителен усилвател и воланът е ужасно тежък. Радиусът на завиване от своя страна напомня повече на петролен танкер, отколкото на лек автомобил. Скоро двуместният автомобил заема стартова позиция, а аз започвам нелекото упражнение по качването в него. „Внимателно!“, предупреждава ме своевременно Олда. Или по-точно той ми изкрещява тези думи с цяло гърло, за да имам дори минимален шанс да го чуя на фона на грохота на работещия на празен ход двигател. „Внимавайте с ауспуховите тръби!”. След само пет минути работа на двигателя те вече са толкова нагорещени, че се налага внимателно да придържам долната част от облеклото си, за да не се получи така, че нещо да избухне в пламъци при допира с нажежения метал. Честно казано започва да ме е страх. За моя радост Олда галантно ми помага от своето място зад волана. Най-после успешно и, по-важното, без поражения, успявам да се добера до кабината и с облекчение се отпускам на седалката. Всъщност покритата с кожа пейка по-скоро наподобява нещо, което човек очаква да намери в някоя карета с конски впряг. За простор в кабината също е трудно да се говори. Водачът и спътника му определено би било добре да се харесват един друг, тъй като иначе пътуването би се превърнало в мъчение. Иначе мястото на водача е почти комфортно. Неравностите, с които листовите ресори на окачването не успяват да се справят, биват поети от дебелата тапицерия.

L&K_036

През 20-те години чешкият производител на мотори и автомобили Laurin & Klement създава общо 80 екземпляра от серията 300. Повечето от тях са правени по специална поръчка. Колко са оцелели до днес, не е известно. Този екземпляр идва от музея на Skoda и първоначално има каросерия тип Landaulet, а двуместното купе идва чак през шейсетте години като реплика на състезателния автомобил на граф Александр Коловрат, един от най-известните чешки пилоти за своята епоха.

През 1925 година компанията Skoda купува предприятието, а Laurin & Klement става част от историята на Skoda. През 70-те години фирмата купува този екземпляр от серията 300 и го рестраврира за нуждите на своя музей. Сега Олда, който работи като технически експерт в музея на Skoda в Млада Болеслав, често използва класическия екземпляр за участие в различни мероприятия.

L&K_100

По пътя към Марианске Лазне започва да вали. От всяка от гумите започват да струят малки фонтани. За мое облекчение краката ми все още са сухи. И топли. Колко бързо се движим всъщност? Решавам да погледна скоростомера. И откривам малката подробност, че такъв няма… Сигурна съм единствено, че се движим на трета предавка. „4,8-литровият двигател е доста еластичен.” обяснява ми Олда. „И развива до 100 км/ч. Само че при такава скорост шумът става непоносим.” След тези думи Олда с добре отработено движение превключва на четвърта предавка.

L&K_117

Дори кучетата край пътя изглеждат въодушевени от 90-годишния състезател

Завиваме и се срещаме с едно такси. Неговият шофьор е спрял в средата на кръстовището, подал е главата си през прозореца и проследява с поглед Laurin & Klement. Обръщам се и виждам, че е засмян като малко дете. От тротоара ни наблюдава симпатичен дакел, който видимо изглежда впечатлен от появата ни. Явно дори и кучетата не са безучастни към този автомобил. Вече сме в Марианске Лазне, недалеч от Карлови Вари. Още от 17 век мястото е прочуто с лечебните си води. Водата от общо шест извора помага за различни оплаквания и заболявания. Дори самият Гьоте е обичал да почива тук, а Вагнер е написал на това място две от най-значимите си произведения.

L&K_128

Движим се по заобиколени от живописни гори пътчета около града. Едва сега Олда преминава отново на по-ниска предавка. Той използва ефекта на моторната спирачка, тъй като действието на барабанните спирачки е толкова слабо, че още през онези години инженерите на компанията са се принудили да прибавят допълнителна карданна спирачка. Както ми обяснява моят водач, тя е нещо като „аварийна спирачка за наклони“, която действа директно на карданния вал. Докато правим последни снимки, сивото було от облаци над нас най-после се разкъсва и слънцето успява да пробие. Лявата ми ръка вече е оцапана със сажди и мирише на масло и изгорен бензин. Явно твърде често съм я държала близо до ауспуха… Оглушителният шум на мотора продължава да кънти в ушите ми имам сериозни опасения, че проблемите със слуха ще ме съпътстват още дълго. Пъстрите багри на есенните листа изглеждат почти нереално красиви в съчетание с блясъка, който слънчевите лъчи хвърлят върху дъждовните капки. Всъщност златната есен наистина може да бъде великолепна. Само че все още е малко студено.

L&K_156

Текст: Беренис Анук Шнайдер
Снимки: Дино Айзеле

В актуалния брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще намерите също:

 kor 04.indd

  • Салонните лъвове – репортаж от автомобилното изложение в Женева
  • Audi S3 срещу BMW M135i срещу VW Golf R – състезание между три тестостеронни бомби с компактни размери и мощни мускули
  • Mercedes GLA – първи впечатления от новия SUV модел на марката с трилъчна звезда
  • Качество и надеждност – мащабно проучване, обхващащо 20 модела от десет марки.
  • Може ли едно компактно комби да доставя удоволствие на пътя – сравнение между Ford Focus Turnier, Honda Civic Tourer, Opel Astra Sports Tourer и Toyota Auris Touring Sports
  • Невероятната Astra OPC Extreme – зад волана на екстремния спортист на Opel
  • Нека да е лято – сравнение на единайсет модела гуми за летния сезон
  • Технологиите на Fiat – инженерният потенциал на италианската марка и очакваните плодове от интеграцията с Chrysler
  • 50 години Ford Mustang – половинвековният юбилей на американската автомобилна легенда
  • Porsche 356 или 911 – трудният избор между две поколения на германската спортна икона
  • Формула 1 – първият скандал за сезон 2014
  • Световен рали шампионат – една бира бе достатъчна за подиума на Нювил в Мексико
  • Европейски рали шампионат – този път ентусиазмът не помогна на Тодор Славов в Гърция

 

 

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!

 
 

Ама защо Ричард Брансън?

| от Силвия Петкова |

Милиардерът Ричард Брансън изнесе в София лекция, в която разказа за личния си опит в бизнеса. Оставям настрана организацията на събитието, на която по-скоро приляга думичката хаос. Няма да кажа и думичка за водещия, заслужаващ златен медал за нелепо поведение. Но не спирам да си задавам един въпрос: Защо Ричард Брансън?

Още когато се появи новината за тази лекция се чуха и първите неодобрителни възклицания започващи от коментари за високата цена на лекцията и достигащи до заключението, че няма кой знае какво да се научи от Ричард Брансън.

И ако цената на лекцията е субективен фактор според възможностите, то последното заключение сякаш обедини около себе си повечето мнения в социалните мрежи. Сигурна съм, че ако гостуването на собственика на Virgin беше обявено като „Дайте съвет на сър Ричард Брансън“, то щеше да има далеч по-голям успех. Но така, дошъл той да ни учи на бизнес – никакъв шанс. Ако някой ще тийчва останалите как се постигат успехи, то малко ли експерти имаме у нас, та да каним от чужбина. И по-евтино щеше да ни излезе, че да решим и първия проблем.

Ричард Брансън е писател, има няколко книги, от време на време обича да се изявява като журналист. Това писателстването не е голяма работа, който не е поискал, той не е написал книга. Даже футболиста Христо Янев издаде криминален роман. Ваня Щерева можеше да научи посетилите лекцията на къде повече неща, ако не друго тя поне е готвила и в Черешката на тортата и знае няколко рецепти от Катето Евро. А за толкова пари и една песен щеше да изпее.

Журналистиката също не е лесна работа, ама как не се сетиха организаторите да го сложат на първия ред да се учи и да му пуснат един след друг Сашо Диков, Люба Кулезич, Антон Хекимян, Петя Дикова, Кристина Патрашкова, Валерия Велева, Соня Колтуклиева… Последната даже е живяла в Лондон, ама той в Петрич не е, кой знае повече за нещата от живота, а? За един сутрешен блок време сме го отказали и от телевизията, и от радиото. Ако все пак оцелее след всичко това, каним Рада Домусчиева да му разкаже за Голямото завръщане на софиянци миналия Великден и гаранция се е качил на първия космически кораб на Virgin с еднопосочен билет.

Ричард Брансън е бизнесмен. Щото ние бизнесмени все едно нямаме. Карамански го гръмнаха, ама семейство Баневи още са живи. Арабаджиеви – също. Брансън може да ви научи как се създава хотел, обаче Ветко и Маринела (или както там им бяха имената) могат да ви кажат как от хотел с репутация и японски вишни се сътворява онова нещо с палмите. Да видим кое е по-трудно, ако ще си мерим успехите.

Брансън бил голям меценат, дарител, еко настроен човек. Алоооо, чуваме ли се? Ние си имаме миска, която си дарява старите силиконови гърди на абитуриентка в нужда. Надцакай я ако можеш. А тези еко глупости не на нас. Нашият министър на екологията каза, че глобално затопляне няма. Точка.

Това за авиокомпаниите, които е създал, даже не виждам какво да го коментираме. Возил ли се е на един полет с Волен Сидеров? Не се е. Ако се беше возил, щеше да си ги закрие всичките девици* (от Virgin, името на авиокомпаниите) и да се извини едновременно по СКАТ, Алфа и Канал 3. По два пъти.

Музикалният бизнес на господина от Великобритания е едно нищо в сравнение с българските поп, рок, рап, естрада и поп-фолк. Един бърз кастинг с Гери Никол, Веселин Маринов, Фики и Криско и даже няма нужда да му демонстрираме невероятния талант скрит в изпълнението на „Бяла роза“. Толкова скрит, че още никой не го е намерил.

Къде е тръгнал той лекции да прави. О, май диър, седни да ти пуснем един уебинар на Кобилкина и тогава да те видим накъде си се запътил и откъде ние се връщаме. За успех ще говориш, когато участваш поне два пъти във VIP Brother, победиш Камелия Воче в Черешката на тортата и реализираш успешна имитация на Роси Кирилова в Като две капки вода. След това преминаваш изпит по коментиране на стотина теми в сутрешен блок заедно с поне по три контра гледни точки за 7 минути общо време и две развълнувани жени за надвикване. Тогава ела пак да учиш хората как се постигат успехи в бизнеса.

А ние така и не разбрахме КОЙ и най-вече ЗАЩО покани Ричард Брансън. Добре, че не му е хрумнало Марк Зукърбърг да ни гостува, че такъв конфликт на интереси щеше да се създаде…

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.