Бедняците на Америка

| от |

Американският президент Барак Обама е твърдо решен да се пребори с бедността и да установи справедливост в държавата. Но дотогава очевидно ще мине доста време – особено за по-неуките и по-нискоквалифицираните, пише Дойче веле.

0,,17385647_303,00

Учениците във вашингтонската „Академия на надеждата“ живеят и работят в бедните квартали на града – като касиери, чистачи, помощници в кухнята. След часа по английски много от тях трябва да отидат на работа. Най-младият ученик е на 18, най-възрастният – на 81. „Повечето хора, които участват в образователните ни програми, са безработни или работят срещу много ниско заплащане“, разказва директорката на академията Лесистър Джонсън. И добавя, че на някои им се налага да работят по на три или четири места, за да успеят да свържат двата края.

Много от курсистите в „Академията на надеждата“ не могат да четат и пишат. „Около 25 процента от американците са неграмотни. Във Вашингтон предполагаемият им брой е около 85 000″, казва Джонсън. В академията те се учат не само да четат и пишат, но се подготвят и за завършването на средно образование или за придобиването на определена професионална квалификация.

Всички те мечтаят един ден да получават по-добри заплати и да избягат от бедността и мизерията, в която живеят сега.

„Живеем месец за месец“

Учениците в академията спадат към групата на работещите бедни, чийто брой в Америка става все по-висок. Тъй като в САЩ не е никак трудно да си намериш работа – трудното е да успееш да се издържаш със заплатата, която получаваш. Минималната работна заплата е 7,25 долара на час, а близо една четвърт от американците работят за по-малко от 10 долара на час. „Невъзможно е да се издържаш с подобна заплата – ние харчим по 350-400 долара само за храна, а това е половината от заплатата ми“, разазва 51-годишната Карлита, която разчита да повиши квалификацията си благодарение на академията.

Карлита е касиерка в супермаркет. Наскоро е напуснала второто си работно място, за да има време да посещава курсовете. Заплатата на мъжа ѝ стига само за наема и тока. „Много е потискащо. Живеем месец за месец – от заплата до заплата“, казва тя. Карлита и мъжът ѝ не могат да си позволят кола – би било твърде скъпо. Същевременно обаче нямат право на социални помощи, тъй като надхвърлят с малко определената граница. Навремето са получавали по 16 долара социални помощи за храна. „Но какво можеш да си купиш с 16 долара? Няколко яйца, хляб и мляко – нищо повече“, обяснява Карлита

Факт е, че ножицата между бедни и богати в САЩ се разтваря все по-широко. Бедните стават все по-бедни. Богатите – все по-богати. Средната класа се топи. „Растящата бедност засяга най-вече необразованите американци“, казва социологът Тимъти Смидинг. „Ако ти се роди дете преди да си навършил 30 и ако нямаш добро образование и семейство, което да те подкрепя, животът ти със сигурност няма да е никак лек“, казва той. „70 процента от американските мъже стават бащи преди да навършат 30.

Само че едва половината от тях живеят след това с децата си“, изтъква експертът и добавя, че почти половината от децата в най-богатата страна на света израстват в бедност.

Неуките – вън от системата

Доскоро САЩ бяха държава, в която качеството на живот се подобряваше с всяко следващо поколение. Днес обаче семействата от средната класа живеят по-зле, отколкото в края на 90-те. И ако заплатите на хората от средната класа не са се покачвалиот 30 години насам, то хората на по-висши позиции получават все повече и повече.

„50 години след като американският президент Линдън Джонсън обяви война на бедността изглежда, че тази битка няма да бъде спечелена скоро“, казва директорката на „Академията на надеждата“ Лесистър Джонсън. Според нея една от причините за това е фактът, че в образованието за възрастни не са били инвестирани достатъчно средства.

„Хората в другите страни по света може и да не повярват, че човек, който работи на пълен работен ден, не успява да издържа семейството си. Но точно това се случва в момента в Съединените щати“, казва Джуди Берман, директорка на социалната организация „DCAppleseed“.

Карлита Джонсън вече е протестирала срещу тази несправедливост пред Капитолия. „Като мен има милиони“, казва тя. През есента Карлита ще завърши средното си образование и ако нещата вървят добре, скоро ще има диплома за физиотерапевт. Тогава вече няма да е от работещите бедни. За съжаление обаче твърде малко амерканци успяват да избягат от мизерията и бедността.

 

 

 
 

Популярна малтийска блогърка беше убита с бомба

| от chronicle.bg |

Известната малтийска блогърка Дафне Каруана Галиция, обвинила правителството на страната си в корупция, стана жертва на бомба, поставена под автомобила й, съобщиха световните медии.

Премиерът на страната Джоузеф Мускат направи телевизионно изявление, в което определи убийството като „варварско посегателство срещу свободата на медиите“ и обеща, че виновниците ще бъдат наказани. „Страната ни заслужава справедливост“, подчерта Мускат и призова за национално единство.

По-рано тази година популярната блогърка заяви, че компания, споменаваща се в Панамските досиета с името „Егрант“, е собственост на Мишел Мускат, съпругата на премиера. Според Галиция съпругата на Мускат е получила пари от дъщерята на азербайджанския президент чрез компания, създадена от „Мосак Фонсека“ – правната кантора, озовала се в центъра на скандала с Панамските досиета. Както Мускат, така и съпругата му отрекоха обвиненията и премиерът свика предсрочни избори, на които беше преизбран.

Половин час преди смъртта на 53-годишната Дафне Каруана Галиция излезе последният й пост в блога й, в който началникът на кабинета на премиера е обвинен в корупция. Блогът й бе толкова популярен и влиятелен, че допринесе за избухването на политическа криза, когато тя обвини съпругата на премиера Джоузеф Мускат, че използва фирма параван в Панама, в която са били внесени суми от семейството на президента на Азербайджан. Мускат отрече да е нарушавал закона и свика предсрочни избори през юни, които бяха спечелени от неговата Лейбъристка партия, припомня вестникът.

Европейското издание на новинарския сайт „Политико“ неотдавна включи Каруана Галиция в списъка си на 28 души, които „формират и разтърсват Европа“. Сайтът я нарече „блогърка фурия“ и заяви, че тя сама върши работа колкото целия „Уикилийкс“ с разкритията си за корупция и шуробаджанащина, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Днес Джулиан Асандж обяви награда от 20 000 долара за информация, която би помогнало за разкриването на убийците. Посещенията на създадения от Галиция през 2008 г. блог понякога достигаха 400 000, което е почти колкото населението на Малта, пише вестникът и отбелязва, че неотдавна тя се е уведомила полицията за получавани заплахи.

Постовете на тази блогърка често пъти имаха повече читатели от всички малтийски вестници, взети заедно, пише в. „Гардиън“. Статиите й бяха трън в очите на политическото ръководство и хората от престъпния свят с влияние в най-малката страна членка на ЕС. Каруана Галиция заявяваше, че не е политически обвързана. Тя пишеше по най-различни теми – от банки, които улесняват прането на пари, до връзки между малтийската индустрия на онлайн хазарта и мафията.

Най-новите й разкрития засягат премиера на Малта Джоузеф Мускат и двама от най-близките му сътрудници в афера със свързани с тях офшорни компании, продажби на малтийски паспорти и плащания от правителството на Азербайджан.

 
 

„Да убиеш присмехулник“ и други лоши заглавия от книгите

| от chronicle.bg |

След като американците изключиха „Да убиеш присмехулник“ от програмата в училищата заради повтарящата се дума „негър“, всички си отдъхнахме, че нещата тръгват в правилна посока.

Но това е само началото на политическата коректност, която трябва да погълне творческата продукция.

Ето няколко предложения за преименуване заглавията на други книжни класики, които, като се замислим, не звучат угодно на цялото население на Земята:

 „Борба за територия и мир“

„Война“ е лоша дума. Това е нещо, от което трябва да се страхуваме и като всяко нещо, от което се страхуваме, да не го назоваваме. Както правят героите от „Хари Потър“ с Волдемор. Та нека бъде „борба за територия“.

„Умствено изостанал в тежка степен“

„Идиот“ е обидна дума. А нейният еквивалент в учебниците по психиатрия е „умствено изостанал в тежка степен“. Та хайде да не се обиждаме. И Достоевски ще се съгласи, че „идиот“ не звучи добре в рамките на съвремието.

„Десет малки афроамериканчета

Какво е това „негърчета“? Срам за българските преводачи.

„Трима души в една лодка (като броим и кучето)“

Ей! И животните имат права!

„Възрастният мъж и морето“

„Старец“ звучи грозно. Каква е тази дискриминация на възрастните?

„Материално подсигурен и нуждаещ се от финансова помощ“

„Богат, беден“ всява класови различия и конфликт между слоевете

„Прекратяване на жизнените функции край Нил“

Думата „смърт“ не е хубава.

„Мемоарите на една репресирана жена“

Гейшите все пак не са виновни, че са проститутки, животът ги е принудил.

От българските класики също има какво да се желае, що се отнася до коректност.

„Под игото“, например, следва да се прекръсти на „Под османското присъствие“. „Маминото детенце“ може да обиди 30-годишните, които живеят с техните и е по-добре да се преименува на „Момчето, което обичаше майка си“, а за „Крадецът на праскови“ да не говорим. Да не искате някой да реши, че е хубаво да се краде?

 
 

Страх ли ви е? Серийните убийци, които харесваме

| от |

 

 Изобретателното убийство на друг човек привлича хората към историята като мухи към лампа. Най-люпобитното нещо според жадната публика, разбира се, е убиецът.

Колкото е важно кой хваща злодея, така е важно и кой всъщност е този злодей. Светът на лошите хора познава хиляди примери на зли мъже и жени, които убиват без капка емапия в себе си. Те ще ви накълцат и разчленят преди да сте изпили кафето и ще го направят с удоволствие.

Светът на киното, което обича да черпи вдъхновение от реалността, може да се похвали с няколко много приятни примера на лоши момчета, които кълцат други момчета. Често и момичета.

Светът на серийните убийци е любим на седмото изкуство. Там те намират почва, в която да бъдат посяти и да пораснат кървави и неприятни, за да държат будни дълго нощем, онези които са решили да ги изгледат.

От тази седмица нов сериен убиец намира място на голям екран. Това е Снежния човек. Покрай киноадаптацията по романа на норвежкия автор Ю Несбьо, ние си припомняме онези серийни убийци на голям екран, от които косата ни се изправя.

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.