Банковата истерия – сигнал за недоверие

| от |

Банковата истерия хвърли светлина върху някои български потайности и най-вече върху това, че от години насам нищо в страната не се е променило към по-добро. Ето как някои чужди издания анализират последната криза. Обобщение на Дойче веле.

0,,17744385_303,00

С оглед на актуалните скандали е редно да си припомним колко голяма беше еуфорията в ЕС преди приемането на България на 1 януари 2007 година – препоръчва финансовото издание „Виртшафтснахрихтен“ и коментира: „Противно на всички уверения, корупцията и организираната престъпност продължават да процъфтяват, а ЕС е безпомощен. Нещо повече – с милиардните си субсидии дори допринася за новия разцвет на организираната престъпност в страната. Борещите се за надмощие олигарси сега могат да разчитат дори на помощ от Брюксел, което прави битката им още по-ожесточена“. Според изданието българската финансова система би могла да изпадне в сериозна криза на доверието, която вече няма да е чисто регионален проблем, а проблем на целия ЕС.

Швейцарският „Нойе цюрхер нахрихтен“ също вижда причините за актуалната криза в тясното преплитане между олигарси и политици в България. Точно този фактор, според изданието, за кратко е изправило страната на ръба на пропастта. В статията на швейцарския ежедневник се изразява предположение за наличието на връзка между банковата криза и проекта „Южен поток“. „И двамата предприемачи (Д. Пеевски и Цв. Василев – б.ред.) се опитваха да получат поръчки за изграждането на замразения под натиска на ЕС руски проект „Южен поток“, пояснява вестникът и разказва за конфликта между олигарсите.

Дали банковата криза е следствие от избуялата организирана престъпност в България или зад нея прозира и „дългата ръка“ на Русия, питат се още чуждите издания. В тази връзка „Нойе цюрхер цайтунг“ пише, че след погрешно направляваната приватизация, през 1990-те години в България се е стигнало до невиждано на друго място, освен в бившия СССР, преплитане между олигарси и политици. Изданието припомня и това, че организираните от средното градско съсловие в България протести отпреди година имаха за цел да изтикат влиянието на олигарсите от българската политическа сфера.

Чужди банки извличат ползи

Германският „Виртшафтснахрихтен“ коментира събитията от финансова и икономическа гледна точка като предлага оценки на Ахим Дюбел, бивш финансов експерт на Световната банка, чиито съвети ползва в момента и германското правителство. Дюбел смята, че цяла Източна Европа крие значителни кредитни рискове за банките от еврозоната. Според него целият регион е икономически доста по-лабилен, отколкото се е предполагало допреди 10 години. „Предизвиканата от слухове банкова истерия в България е доста ясен предупредителен сигнал“, казва експертът и коментира: „Дори и банките да са наистина стабилни, каквито са и нашите предположения, икономическата ситуация в отделни части от региона е толкова лоша, че неселението е склонно да вярва на всевъзможни неща“, казва той. По-нататък експертът обвинява голяма част от западноевропейските банки, работещи в Източна Европа, които водели погрешна кредитна политика, ориентирана към грешни потребителски групи. Дюбел твърди, че до скоро чуждите банки в региона са водили агресивна политика на евтини кредити, с които да „подбиват цените“ на местните си конкуренти от банковия сектор. Голямата част от тези кредити обаче отивали не за инвестиции, а в частните домакинства – т.е. за финансиране на потреблението и дори за „заместване“ на отсъстващите доходи на хората, изпаднали от трудовия пазар.

Германският „Ханделсблат“ на свой ред отбелязва, че щурмът на вложителите към банките в България е бил спрян, но че доверието в банковата система е било разклатено. Изданието твърди, че кризата в ПИБ и КТБ е донесла ползи на някои чуждестранни банки и най-вече на Банк Аустрия, дъщерна фирма на Уникредит и австрийската Райфайзен. Цитиран е главният икономист на Райфайзен банк Гюнтер Дойбер, който твърди, че австрийските банки отчитат наплив от клиенти, тъй като българите в момента оценявали сигурността на чуждестранните банки като по-висока. По повод стабилността на българските банки Дойбер заявява: „С оглед на солидните системни показатели не вярвам, че българската финансова система може да колабира“. Изданието добавя, че макроикономическите показатели на България действително са добри. Независими експерти предричали двупроцентов прираст на българския БВП през тази година.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.