Българският ракурс на новите вашингтонски санкции

| от |

САЩ и Европейският съюз въведоха нови икономически санкции против Русия във връзка с кризата в Украйна. Плюс към това, Вашингтон явно не може да се смири с присъединяването на Крим към Русия и обвинява Москва в намеса във вътрешните работи на Украйна. Москва го отрича и преценява подобни обвинения като „неприемливи и контрапродуктивни“.

Започвайки от март, западните страни няколко пъти са въвеждали санкции спрямо редица руски политици, бизнесмени и компании и са предупреждавали да разширят ограничителните мерки. Сега към този списък са добавени и няколко руски банки, на които Европейският съюз ограничава достъпа до световния пазар за капитали.

В интервю за наш кореспондент експертът от Международния институт за хуманитарно-политически изследвания Владимир Брутер отбеляза, че този път санкциите засягат един по-широк спектър търговско-икономически връзки между Русия, САЩ и Европа. Въпреки че, според него, по принцип това е продължение на предишния вариант.

Америка продължава играе по нервите на Русия за да я склони към морална капитулация. Европейският съюз пък се чувства некомфортно, защото в днешната ситуация той явно няма свое политическо „Аз“ и изцяло зависи от Вашингтон – казва политологът. И всичко това, без съмнение, води до неизбежно захлаждане на отношенията между Русия и Запада и дългосрочно замразяване на международните отношения като цяло – смята Владимир Брутер.

Позицията на българския политолог Антоний Гълъбов не се различава много от мнението на руския специалист. Гълъбов е сигурен, че разширяването на санкциите не може да не предизвиква загриженост, защото това критично променя както политическия фон на европейското пространство, така и, без съмнение, може да се отрази върху съвместните икономически проекти. Идва моментът, когато Европейският съюз и САЩ са длъжни да променят стратегията си спрямо Русия, смята експертът.

Общата тенденция на санкциите и към разширяване на обхвата им придоби израз след падането на малайзийския самолет. Онова, което е важно и има значение в тази ситуация, е постигането на все по-ясно изразен синхрон между решенията на САЩ и ЕС. Обаче, очевидно е, че санкциите не водят до промяна на политическата ситуация и до промяна на руската стратегия, – смята политологът. Според него, в следващите месеци предстои да се направи много сериозен анализ, в каква посока ще се развиват нещата…

Трябва да се върнем малко назад, преди кризата в Украйна, свързана с финансовите отношения и с опита на европейските институции да ограничат влиянието на офшорните зони. Примерът е Кипър. Решението спрямо него видимо ощети руските капитали. Практически това беше един от първите сигнали за промяна на динамиката на отношенията на ЕС и РФ.
Гласът на Русия

 
 
Коментарите са изключени за Българският ракурс на новите вашингтонски санкции