България е на 118-то място в света по даряване

| от |

Българите стават все по-щедри, сочи Световният дарителски индекс на КАФ (World Givin Index) – най-изчерпателното прочуване на благотворителното поведение на хората по света.

3content

Резултатите от Световния дарителски индекс са оповестени днес от Международната мрежа на КАФ и българския партньор Фондация „Помощ за благотворителността в България“. В България броят на хората, ангажирани с доброволческа дейност (7 %) и на тези, които са помагали на непознат (36 %) е с най-високите си равнища откакто страната ни участва в това проучване.

С 5 % спрямо предходната година се е увеличил броят на хората, които са дарили пари за благотворителни каузи. Общо 15% от хората в България са дали пари за благотворителност през изминалата година. За сравнение година по-рано са били 10%.

В сравнение с 2012-та, България се изкачва нагоре в скалата на щедростта, като получава индекс 19. Въпреки това, страната ни продължава да е сред последните двадесет и се нарежда на 118-то място от 135.

Световният дарителски индекс на КАФ се основава на проучване на Галъп в 135 държави през изминалата година и изследва три аспекта на дарителството: даряване на пари за благотворителност, доброволчество и помощ за непознат.

Световният дарителски индекс на КАФ установява, че светът като цяло е станал по-щедър. Въпреки свиването в глобалната икономика, средният процент на хората, които даряват пари и помагат на непознати се е увеличил.

Възходящата тенденция в голяма степен се определя от факта, че 200 милиона души повече са помогнали на непознат през 2012 година. Нарастването при този аспект е повече от два пъти в сравнение с другите два. Световният дарителски индекс на КАФ установява, че САЩ е най-щедрата държава в света, следвана от Канада, Бирма (Мианмар) и Нова Зеландия, които си поделят второто място, и Ирландия на пето място.

Следващите пет в класацията са Великобритания (devil) , Австралия (7), Холандия(music), Катар (9) и Шри Ланка (10). В дъното на класацията са Гърция (135) и Хърватия (134).

Навсякъде по света жените са по-склонни да дават пари за благотворителност, докато мъжете са по-склонни да бъдат доброволци и да помогнат на непознат. През последната година регистрираме голямо увеличение на броя на мъжете, които са помогнали на непознат, което означава, че пропорционално повече мъже помагат на непознат, в сравнение с предишните години.

Развиващите се икономики се изкачват в класацията: в Индия 244 милиона души са дарили пари за благотворителност в сравнение с 163 милиона в предходната година. В Китай 373 милиона души са помогнали на непознат.

„Радостно е, че процентите на България вървят нагоре и можем да регистрираме по-голямо дарителство и съпричастност“, каза Елица Баракова, изпълнителен директор на Фондация „Помощ за благотворителността в България“. „Все пак, най-важното от Световния дарителския индекс на КАФ е напомнянето, че не е нужно да сме богати, за да сме щедри на човечност и че важното е да помагаме редовно – с думи, с време, с умение и с пари винаги когато можем!“

Мианмар е страната с най-голям дял на хората, които даряват пари за благотворителност (85 %). Това подчертава факта, че даряването е нещо повече от само богатство. В действителност, от десетте държави в челото на класацията осем не са в Г-20. Великобритания е на второ място (76 %), Малта трета ( 72% ) и Ирландия и Тайланд съвместно четвърти (70 %). В Индия все повече хора даряват пари за благотворителност в сравнение с където и да било по света – над 244 милиона души. Пакистан също влезе в топ десет за броя на хората, които даряват пари за благотворителност след трета поредна година с бедствени наводнения , засегнали повече от пет милиона души.

В сравнение с 2011 г. най-голям ръст има в броя на младежите, участващи в доброволчески дейности – сред 15-24 годишните ръстът е от 18,4% през 2011 г. до 20.6% през 2012 г. През последните пет години тази възрастова група премина от групата „най-малко вероятно да бъде доброволец“ до втората „най-вероятно да бъде доброволец“ .

Туркменистан е на първо място в списъка на страните с най-голям дял на хората, даряващи време (57%) , следвана от Шри Ланка (46%), САЩ (45 %) , Мианмар (43 %) и Филипините (43 %). Благодарение на голямото и нарастващо население на Индия, заедно с рязкото увеличаване на дела на хората, заети с доброволческа дейност (от 10% до 18% ), Индия изпревари САЩ като държавата с най-много доброволци – 157 милиона..

 
 

All work and no play makes Jack a dull boy: Защо „Сиянието“ е велик филм

| от |

През 1980 година на екран излиза един от най-добрите, тотално безобразни шедьоври на маестро Стенли Кубрик и това е „Сиянието“. Тъй като Кубрик е огромен режисьор много хора обичат да слагат филмите му под общ знаменател или да омаловажават някои за сметка на друго великолепие на седмото изкуство „Портокал с часовников механизъм“.

„Сиянието“ на Кубрик, Кинг, Никълсън и Дювал обаче си остава черешката на тортата във филмографията на лудия американец. Обагрен в червено, оранжево и златно, окъпан в сюрреалистично-насилствени нотки, монотонен и безобразно клаустрофобичен, „Сиянието“ е най-добрата адаптация по роман на Стивън Кинг до момента и е най-голямото изпитание в кариерата на Джак Никълсън и Шели Дювал. Както и в тази на малкия Дани Лойд, на който макар да принадлежи една от най-известните реплики от филма: „Redrum“, той – по онова време на възраст от 6 години – така и не разбира, че снима хорър. Наистина ли?

Стенли Кубрик лично се грижи за малкото момче, като за сметка на това почти съсипва останалите актьори в продукцията. А в „Сиянието“ те наистина са малко.

Джак Никълсън и Шели Дювал многократно обясняват, че онова, което им се е налагало да правят на снимачната площадка на хоръра си остава най-трудно в кариерата им. 30 години по-късно това не се е променило. Дювал отдавна не играе, а Никълсън е еййй толкова голям, а когато го гледате в „Сиянието“ разбирате защо, по дяволите, е гигантът на седмото изкуство дори и на 80 години.

Когато започва да работи с Кубрик по „Сиянието“ Джак Никълсън е в началото на 40-те и само преди няколко години е снимал с Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ и впоследствие е провъзгласил режисьора за откачалка, с която не може да се разбере. Но Стенли Кубрик е големият залък, който малко хора успяват да преглътнат, макар това да не си личи в монтирания материал.

Шели Дювал, която играе главната женска роля, дълго нарича Кубрик „най-ужасния човек, с когото съм работила“, а години по-късно обяснява, че въпреки търканията, които двамата имат по време на снимките, е научила много от него. Та това е шибаният Кубрик, всеки би научил по нещо.

Сиянието“ е шедьовър, който хваща материалът на Стивън Кинг, само три години по-рано публикуван в роман, и му носи безсмъртие. Стивън Кинг също не успява да се оправи със Стенли Кубрик и до днес мрази тази адаптация по своя роман. „Сиянието“ обаче е толкова по-голям от всеки един от създателите си, че сам по себе си вече е вселена и материал, който вдъхновява множество хора и течения в различен тип комерсиално или не, изкуство. Кадри от филма са използвани в множество клипове. А дълбоките, геометрични и тягосни сцени окъпани в оранжево, странно напомнят на Червената стая от „Туин Пийкс“.

От Massive Attack до Slipknot, има цели музикални епопеи посветени на „Сиянието“.

„Сиянието“ носи безобразната подтиснатост на ужаса, който още не се е случил, но ти го чакаш във всеки един миг. Като подплашена котка, която усеща, че идва смъртоносна буря. Съспенсът опънат като ластик, който се къса рязко, се засилва от безкрайните празни коридори на огромния хотел, в който се развива действието, от малкото колело на Дани, което се върти ли върти по оранжевите краски на килима, от дразнещия писклив глас на Уенди, която иска да е перфектна домакиня, но по-скоро наподобява чувството на скомина у човека, и като Джак… Като лудия Джак, който във всеки един миг, сцена след сцена, изглежда като някой, който би те изял, но преди това би те пребил с бухалка. Просто за кеф.

Хичкок е казал, че ужасът не се създава от това просто да покажеш кръв и чудовища на екран, а да дадеш на зрителя съвсем малък поглед, като сянка, пръски, писъци и неговото въображение ще свърши останалото. Защото по-голям ужас от онзи, който някой може да създаде в главата си няма. Освен може би този в главата на Стенли Кубрик.

Използвайки похватите да създаде клаустрофобия в широко пространство, да усетиш чувство на ужас в място, окъпано в топли цветове, Стели Кубрик строи малка чуплива, страшна и истерична кула от карти, в която вкарва митологията на Кинг – за сиянието, което определени хора притежават и те имат специални способности – примесва я с на пръв поглед човешка драма и доукрасява с Джак Никълсън с брадва.

Репликата „Here’s Johnny“ произнесена от Никълсън на фона на полуизкорубената врата на една стая, в която Уенди крещи истерично, докато той се опитва да я убие, отнема 3 дни заснемане и най-малкото 30 броя нещастни врати в бяло. Днес това ни се струва незначително на фона на сцената, която имаме като финален вариант. Една от най-разпознаваемите сцени в модерното кино изобщо.

„Сиянието“ е от филмите, които може и да не сте гледали, но почти всеки човек може да познае поне по няколко детайла от него. От близначките в коридора, през оранжевия килим, до сцената с брадвата или моя личен фаворит – тази с бухалката, снимана точно 127 пъти, всеки си има своя фаворит. А финалният вариант е истеричен ужас и една луда потна жена, която не иска да бъде докосвана от Джак Никълсън, който изглежда по-страшен и от най-гнусната версия на Торбалан.

От „Уенди, прибрах се“, през „Ето го Джони“, „Червена стая, червена стая“ до известната стара поговорка „All work and no play makes Jack a dull boy“, всичко в „Сиянието“ е код, който, разбира се, ще бъде разкрит с финалния кадър. Защото филмът е шедьовър, дори 37 години по-късно. Мисля, че го казахме в началото, но да го повторим пак…       

 
 

Най-смешната жена в Instagram и пародийните снимки на звездите

| от chronicle.bg |

Ако все още не сте в Instagram, имате страхотна причина, за да се присъедините към социалната мрежа. И тя е Селесте Барбър.

35-годишната австралийска комедийна актриса пародира звездите, изваждайки най-известните им снимки и опитвайки се да ги наподобява. Резултатът е смях в най-чиста форма.

Наскоро Барбър дори бе обявена за най-забавната жена в интернет от платформата WhoHaHa, която се опитва да насочи вниманието към смешните жени във виртуалното пространство.

Профилът на Барбър наброява повече от 1,8 милиона последователи, които редовно се смеят на снимките й.

През 2016-а написа статията „Женена съм за мъж, който е по-секси от мен. По-трудно е, отколкото си мислех”, в която разкрива какво е мъжът до теб да получава повече комплименти от теб.

Дори сама признава, че постоянно му натяква, че заради красотата си, получава всичко наготово, докато определя себе си като просто „умна” и „забавна”.

Да, донякъде думите й и целият й образ в Instagram могат да бъдат приемани като поредното феминистично недоразумение, но пък Селесте наистина е дяволски смешна.

Nothing like a night swim. #celestechallengeaccepted #celestebarber #funny #nicolescherzinger @nicolescherzy

Публикация, споделена от Celeste Barber (@celestebarber) на

Подбрахме част от най-добрите й снимки, за да ви докажем. Разгледайте ги в галерията.

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

„Transformers: The Last Knight“ оглави бокс-офис класацията

| от chronicle.bg, по БТА |

Блокбастърът „Трансформърс: Последният рицар“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка, но приходите от дебютния му уикенд са ниски в сравнение с предишните филми от поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Приходите от уикенда на „Трансформърс: Последният рицар“ в САЩ и Канада са 43,5 милиона, а за петдневния период от сряда – 69,1 милиона. Предишните четири филма дебютираха с над 97 милиона долара.

Филмът, в който Марк Уолбърг за втори път изпълнява главната роля, обаче предизвика по-голям интерес в чужбина, особено в Китай. Приходите му на световния пазар са 196,2 милиона долара, от които 123,4 милиона в Китай.

Засега не е ясно дали „Трансформърс: Последният рицар“ ще успее да покрие направените разходи. Бюджетът му е 217 милиона долара и почти още толкова за маркетинг. Отзивите на критиката за него са по-лоши, отколкото за предишните филми.

Второто място в бокс-офис класацията на Северна Америка си поделиха „Жената чудо“ и „Колите 3″ с приходи от 25,2 милиона долара. Почти месец след като излезе на екран, „Жената чудо“ продължава да привлича интерес. За четири седмици приходите в САЩ и Канада надхвърлиха 300 милиона долара. Продажбата на билети по света донесе 652,9 милиона долара – най-високите постъпления от филм, режисиран от жена.

Четвърти е „47 метра надолу“, а пети – биографичният филм за рапъра Тупак Шакур „All Eyez On Me“.