Бъфет уверен, че Хилари ще стане президент

| от |

Милиардерът Уорън Бъфет е убеден, че следващият президент на САЩ ще се казва Хилари Клинтън.

„Хилъри ще спечели президентските избори през 2016 г. Дори ще заложа пари за нейната победа“, заяви Бъфет, който рядко прави погрешни инвестиции. „Това трябва да ви говори достатъчно, тъй като по принцип никога не правя залози, свързани с политика“.

Съпругата на бившия президент Бил Клинтън засега не е обявила официално дали ще се кандидатира за държавен глава, като на въпросите дали ще го стори, отговаря уклончиво. Това ни най-малко не смущава старата лисица Бъфет. „Само стойте и гледайте. Тя ще обяви кандидатурата си в последния момент, уверен е милиардерът.

Според неотдавнашно социологическо проучване на „Галъп“, Хилари Клинтън е основен фаворит за Белия дом на изборите през 2016 г. Бившият държавен секретар на САЩ има сериозна преднина пред останалите 15 потенциални кандидати за президентския пост. /БГНЕС

 
 

Cry, baby, cry. Софи Търнър обяви годежа си

| от chronicle.bg |

Плачете, фенове на Санса! Актрисата Софи Търнър, която влиза в ролята на голямата сестра Старк в Game of Thrones, обяви годежа си.

Търнър постна снимка на годежен пръстен с диамант в Instagram профила си.

I said yes.

A post shared by Sophie Turner (@sophiet) on

Щастливият годеник е фронтменът на DNCE Джо Джонас.

giphy

Звездата от и Джонас започнаха да се срещат в края на миналата година. Оттогава, те са били забелязани из Лос Анджелис да се държат за ръце, заедно на концерт в Ротердам и отново заедно на миналия Хелоуин и на деня на благодарността.

Да са живи и здрави!

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.

 
 

Примата на Болшой театър и Ла Скала Светлана Захарова гостува в България

| от chronicle.bg, БТА |

Примабалерината на Болшой театър, Мариинския театър и Миланската Скала Светлана Захарова се представя с коронната си роля – на Жизел, при първото си гостуване в България. Примата и Денис Родкин ще танцуват в спектакъла на Софийската опера и балет „Жизел“ от Адам тази вечер от 20.00 ч. в зала 1 на НДК. Диригентът на Болшой театър Павел Клиничев ще дирижира оркестъра на първия ни оперен театър, съобщават организаторите от „Жокер медиа“.

Много се радвам, че при първото си идване в София ще покажа „Жизел“, един от най-любимите си балети. Той е сложен, с драматична история. Танцувала съм го по цял свят, в различни редакции, каза примата пред репортери. Тя припомни, че това е и една от първите й големи роли – още на 17 години, когато много неща не е знаела и не е разбирала. А с годините натрупаният жизнен опит обогатява изпълнението й, добавя нови нюанси и още по-ярки емоции в образа.

Денис Родкин я „спечелил“ преди три години със своята отдаденост на балета – за две седмици научил всички партии в „Кармен-сюита“, в която двамата си партнират за първи път в Мариинския театър.

Времето не е много, но понеже често танцуваме, ми се струва, че отдавна сме заедно, казва Захарова.

Никога не съм имал трудности в работата си със Светлана – разбира се, вълнувах се много преди първата ни репетиция, от срещата с такава звезда. Тя ме научи на много неща – вече съм съвсем различен човек. Трябва да съм не само сигурен партньор, а и в соловите си вариации да съм на нейното ниво, коментира Родкин.

Светлана Захарова ще е в ролите на две свои знаменити предшественички – Наталия Макарова и Алла Осипенко, в нов спектакъл в Болшой театър, посветен на Рудолф Нуреев. Премиерните представления са на 9 и 10 декември.

Двете прими са писали писмо на Нуреев. Докато актьор чете текста на писмото, техните портрети се появяват на видео, а аз изпълнявам шестминутно соло, с музикален съпровод – своеобразен монолог. Това е много красив, откровен момент в спектакъла, който е доста необичаен и за Болшой театър, а мисля, и за целия свят, отбелязва Захарова.

Тя мечтае шестгодишната й дъщеря, първокласничка, да поеме по нейния път.

Българската публика ще види през май нейната авторска хореография „Аморе“ с участието и на Денис Родкин, в която Захарова изпълнява три съвсем различни образа. Спектакълът е създаден преди година и половина, с премиера в Италия. Има интерес от много страни. Сега артистите се връщат от гастрол в Токио, където е посрещнат много добре. По думите на Светлана Захарова, „Аморе“ е в най-добрите традиции на съвременната хореография.

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“