Бъдещето на американската преса

| от |

Американският печат, който е изправен пред трудния цифров преход, трябва да посрещне бъдещето, без да разчита на подкрепата на солидни компании-майки.

Безпрецедентна вълна от разцепления сред големите медийни групи създава впечатлението, че вестниците са прогонените от родителите им деца от дома, смята Марк Юркович, един от директорите на изследователския център Пю по журналистика.

Все повече големи играчи от сектора отделят печата от аудиовизуалните си дейности. Процесът започна миналото лято с империята на магната Рупърт Мърдок („Уолстрийт джърнъл“, „Ню Йорк Пост“), последвана тази година от Тайм Уорнър („Тайм“, „Пийпъл“, „Форчън“ и „Спортс Илюстрейтид“) и Трибюн Ко („Лос Анджелис Таймс“, „Чикаго Трибюн“, „Балтимор Сън“). Скоро ще ги последва Ганет („Ю Ес Ей Тюдей“).

Големите медийни групи включиха вестниците във време, когато те все още бяха доста рентабилни. Но днес те разчитат на други дейности като телевизията за приходите си, докато в същото време акционерите са недоволни от мудния растеж в сектора на печата, чието развитие бе подкопано от интернет.

Пазарът не храни големи надежди за бъдещето на вестниците, признава Марк Юркович. Това не е отрасъл в растеж или поне не достатъчен, за да задоволи очакванията на Уолстрийт, изтъква Дан Кенеди, професор по журналистика в Североизточния университет. Според него обаче маржовете на вестниците са все още доста добри, особено на онези, които са собственост на незадлъжнели и не котирани компании.

Алън Матър, бивш вестникарски издател, а сега консултант за медийния отрасъл, пише на своя блог, че котираните на борсата компании издатели на вестници продължават да отчитат средна норма на печалба от 16% – по-висока от тази на гиганта доставчик онлайн Амазон.

Все пак печалбите и персоналът на редакциите доста пострадаха през последните години, преди всичко защото вестниците не направиха достатъчно в цифровата област, признава Алън Матър.

Вместо да имат наистина верни читатели както бе в случая с писмения печат, вътрешните данни на всеки вестник показват растяща зависимост от Гугъл, Фейсбук, Туитър и компания за генериране на аудитория – жизнено необходим фактор за всяка медийна група, отбелязва консултантът.

Раздялата с големите медийни групи би могла да накара вестниците да се опитат да възстановят връзките с потребителите на интернет.

Дан Кенеди смята, че писменият печат ще трябва да инвестира много през следващите години, за да извърши интелигентен преход към цифровизацията.

Истинският проблем с вестниците е неуспехът им да извлекат печалба от техните онлайн читатели, обяснява Марк Юркович. Без увеличаване на цифровите постъпления, трудно можем да си представим, че те ще могат да излязат от сегашното положение, добавя той.

Така че отрасълът много внимателно наблюдава опитите на „Ню Йорк Таймс“, който спечели 32 000 абоната онлайн през второто тримесечие благодарение на новите си форми на платен достъп, и на „Вашингтон пост“, който се похвали с „рекордна“ посещаемост през юли на своя интернет сайт, след закупуването му от собственика на Амазон Джеф Безос.

В крайна сметка разцепленията може да се окажат позитивни за писмения печат, изтъква Питър Коупланд, бивш журналист и консултант. По-добре е за вестниците и телевизията да бъдат разделени, смята той. Те никога не са вървели заедно. Това са много различни дейности. Той очаква връщане към източниците – към местни частни собственици, които да могат 100-процентово да се съсредоточат върху вестниците.

Според него вестниците навлизат в нова фаза. Това не е агония, а просто друга фаза в цикъла на живота. /АФП, БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Бъдещето на американската преса