Бъдещето е вече тук или поне на Терминал 3 в Шънджън

| от |

Новият Терминал 3 на Bao’an International Airport в Шънджън ще бъде открит следващия месец. Летището е четвъртото по големина в Китай след Пекин, Шанхай и Гуанджоу. Строежът е продължил почти 5 години, а терминалът ще изглежда невероятно.

Shenzhen Airport 13

Архитектите зад проекта са италианското студио Massimiliano and Doriana Fuksas. Идеята е вдъхновена от кошер на пчели с изключително органични линии. Фасадата е проектирана от метални и стъклени панели, които ще могат да се отварят.

 
 

Проверяват спинърите на българския пазар

| от chronicle.bg |

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) извършва извънредна проверка на антистрес продукти – спинъри, съобщават от пресцентъра на агенцията. Мотивите за проверката са, че устройствата „имат игрови функции“ и трябва да отговарят и на изискванията на Наредбата за съществени изисквания и оценяване съответствието на играчките.

Проведени изследвания в трети страни показват, че в някои случаи моделите съдържат наднормено количество олово и живак. Затова в хода на инспекциите ще бъдат взети продукти, които ще бъдат подложени на допълнителни изпитвания.

Фиджет спинърът, хенд спинърът или просто спинерът е най-новият популярен продукт, който се разпространява много бързо сред децата и у нас. Основната му употреба е да помага на деца със синдром на дефицит и на деца, страдащи от аутизъм, но той все повече се разпространява и като играчка, пишат от агенцията.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Титани на киното и литературата търсят таланти в „Заешка дупка“

| от Кристина Димитрова |

Титани от българското кино и литература се захващат с търсенето на таланти. Те ще преподават творческо писане като част от лекторския състав на новооткритата Академия за творческо писане „Заешка дупка“. Тя отваря врати по идеята на отличената с 6 международни награди актриса от лентата „Безбог“ Ирена Иванова.

„Питат ме защо „Заешка дупка“. Предлагам всеки сам да си отговори на този въпрос и да попътува отвъд реалността, там където властва само въображението. Там ще намери отговора на въпроса. Има едно друго измерение, което си има свой директор и той е писателя и читателя“, описва вижданията си Ирена Иванова.

Творческата академия вече е започнала прием на студенти, които ще бъдат отбрани и разпределени в писателски групи. Специалната селекция от прочути в сферата на киното и литературата български имена е дело на Ирена Иванова.

„Академията освен че е за писане, е творческа, тъй като планувам да добавя и други дисциплини в бъдеще време. Иначе защо не Академия за писане? Мисля, че имаме нужда от това. Събрала съм на едно място едни от най-големите ни имена в литературата, киното, театъра и литературата. Какво по-хубаво от това да се учиш от най-добрите, които да ти помогнат да се качиш по хлъзгавата стълба на успеха. Моята цел е да открием и да реализираме възможно най-много писателски таланти“, разкрива още Ирена Иванова.

Известните кинаджии и писатели ще обучават младите на тънкости писането на проза, поезия, киносценарий, телевизионен сценарий, драматургия и реклама. Сред преподаватели са режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева („Слава“, „Урок“), Ралица Петрова („Безбог“), творческият тандем Мина Милева – Весела Казакова („Звярът е още жив“), режисьорът на сериала „Откраднат живот“ Павел Веснаков, Димитър Коцев-Шошо („Маймуна“), Любен Дилов – син и много други.

Писателите Захари Карабашлиев, Ина Вълчанова, Емануил А Видински, Ангел Игов, Владимир Зарев и Владимир Трифонов ще осветяват учениците в тънкостите на добрия роман, а поетите Иван Ланджев, Тома Марков, Петър Чухов и Аксиния Михайлова ще поведат младите в дебрите на поетичното писане и усещане.

Правда Кирова ще говори за теория на киното и тв сценарий.
 
Деляна Манева, Иван Добчев, Елена Алексиева и Ана Васева  ще обучават курсистите в направление „Драматургия“.
За рекламното писане ще отговаря Мартин Димитров.

 

В програмата на академия „Заешка дупка“ са предвидени Поетични Двубои за групата по Поезия, както и подобаващо завършване с открито четене на пиеси – изиграни от професионални актьори. „Заешка дупка“ предвижда и стажове за отличилите се по време на лекциите в телевизии, снимачни екипи и медии.

Академията ще проведе своите обучения в рамките на 3 месеца – в периода 25 септември – 16 декември. Приемът ще продължи до 25-ти август.

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.