Аз ръководя оркестъра

| от |

Тази неделя на „Киномания“ новият филм за Стив Джобс – „Стив Джобс“ ще получи първата си официална прожекция за родната публика. Ако го изпуснете, не се притеснявайте, филмът ще направи официална премиера у нас на 04.12.

„Стив Джобс“ е третият опит на Холивуд да направи кинопреглед или прочит, на живота на създателя на Епъл. И ако зависи от мен – до този момент най-успешният.

Дали „Стив Джобс“ ще е вашата „чаша чай“, нямам идея. Може би по-скоро не. За повечето хора няма да е. Той е прекалено камерен филм. Прекалено затворен в едни стаи, където се водят безкрайни диалози. Прекалено технически, тъй като се ограничава да запознае зрителя само с падението и възхода на Епъл и нищо друго. При това си позволява да не стигне до онзи пиков момент, когато Епъл почти завладява пазара. Мигът, в който излиза iPhone, iPad, когато започва онази техническа революция. Може би го прави, защото всички ясно помним този момент. Аз го помня.

Признавам си, аз съм Епъл гийк. Бих избрала тяхната техника винаги. Причините ми са много и не планирам да ви отегчавам като ги изброявам. Много хора не харесват Епъл, заради много други, точно толкова логични причини и аз уважавам избора на всеки. Но повече харесвам новаторството и ако то върви с луд мъж, който крещи по подчинените си и отказа му да свали от цената на продукта си, добре.

Част от революцията в комерсиалното общуване и технологиите се дължат именно на Стив Джобс. Може би това отговаря въпроса защо са направили филм за него, а не за Бил Гейтс примерно. Някои хора ще кажат, че не, всъщност е защото Джобс вече не е между живите, но това няма значение.

Първият филм за живота на създателя на Епъл се нарича „Пиратите от силициевата долина“ и е телевизионна продукция, която се появява през 1999 година. Тогава Джобс е жив и е почти на върха си. Ноа Уайли играе младия Джобс, Джоуи Слотник е Стив Возняк – човекът, който работи с Джобс в гаража му по първия Епъл, а Антъни Майкъл Хол е Бил Гейтс. Филмът е изключително приличен. Нищо особено като продукция и все пак. По един ненатрапчив начин разказва за пътя на Джобс от мъж с идеи до царя на Силициевата долина. Или поне до мига, в който 1999 година го намира. И все пак приемаме този филм с всичките му условности, най-важната от които е фактът, че той е правен за телевизия.

След това Холивуд решава да направи филм, както си му е редът, за живота и битието на Стив Джобс. Създателят на Епъл умира две години преди продукцията да се появи, но щом смъртта му е факт, Холивуд запретва ръкави. Някои смятат, че именно този филм беше големият препъни камък в кариерата на Аштън Къчър. А не трябва. Истината е, че единственото, което става в този филм е Къчър, въпреки жалките му опити да се държи като Джобс. Майкъл Фасбендър и Ноа Уайли не го правят и това е техният коз. „Джобс“ започва добре, но е толкова дълъг и объркан филм, който по един схематичен и бавен начин ти разказва сухарската част на един живот, че накрая финалните надписи ти носят само облекчение, че това, което си гледал най-накрая е свършило.

Две години по-късно Холивуд не оставя Епъл намира. Те купуват правата на книгата на Уолтър Айзъксън – „Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple“  и я връчват на Арън Соркин. Само преди няколко години Соркин е получил първия си „Оскар“ за сценария на „Социална мрежа“, който разказва за възхода на друг мъж с леко откачена мечта – създателя на Фейсбук Марк Зукърбърг.

И така аферата „Стив Джобс“ започва. Разбра се, че на борда се качва режисьорът Дани Бойл, който работи със Соркин по „Социална мрежа“. Филмът търпи много промени и има проблеми. В началото за ролята е ангажиран Леонардо Ди Каприо, но той отказва впоследствие, поканен е Крисчън Бейл, но и той отказва. Така те попадат на човека, който в момента вярвам е един от най-добрите актьори на своето поколение – мистър Майкъл Фасбендър. И както винаги, не бъркат.

Фасбендър е перфектният Джобс.

Той не се опитва да имитира физически създателя на Епъл. И кому е нужно, те нямат нищо общо. Истината е, че никой не помни младата версия на Джобс. Всички ще го запомнят с дънките, черното поло, посивялата коса и кръглите очила. Разбира се, че Фасбендър се появява в този вид в края на филма.

За разлика от първите два филма обаче, Соркин и Бойл отказва да разкажат целия живот на създателя на Епъл – от миговете в гаража със Стивън Возняк до пускането на iPhone. Те избират внимателно три конкретни моменти, които за тях, пък и за Уолтър Айзъксън, са определящи за възхода на Епъл. Пускането на първия Епъл компютър, уволнението на Джобс от собствената му компания и създаването на Next и станалато години по-късно триумфалното завръщане и пускането на първия iMac.

За да покажат това, те решават да не разказват или показват процеса, а се ограничават в миговете преди представянето на продукта. В едни задни коридори, в едни стаи и чрез ретроспеции и надписи, зрителят разбира какво се е случило, защо и какво е довело до него. Дали ще го намерите за наистина важно или не, всеки преценява сам за себе си.

Дали сте чели книгата на Уолтър Айзъксън, която разбира се е много по-обстойна, или не, няма значение. Ако се интересувате от историята на Епъл, то филмът ще ви бъде най-малкото любопитен. Разбира се, че Соркин и Бойл не са пропуснали да вкарат леко мелодраматичния момент с дъщерята на Джобс – Лиса. Той е същевременно ярък и ненатрапващ се. Тоест, ако тази част от историята не ви е интересна, няма нужда да я търпите прекалено дълго. Но тя е била важна за Джобс, защото присъствието й в книгата е силно.

„Стив Джобс“ е филм на Арън Соркин. Неговият отпечатък е толкова ярък, че участието на Дани Бойл почти не си личи. The New Yorker бяха написали, че филмът изглежда така, все едно няма режисьор. И донякъде са прави. Дани Бойл не е направил онези сцени, които така обича – с панорамни кадри, задъханото действие. То се случва само в диалог. Там е той, при актьорите.

Най-силното на този филм е неговият каст. Арън Соркин може да напише перфектният сценарий и диалог, но ако няма кой да го каже с динамиката, с която той го чува в главата си, нищо няма значение. Към Майкъл Фасбендър, който е центъра на събитията разбира се, се присъединяват Кейт Уинслет, като най-доверения човек на Джобс – Джоана Хофман, на която принадлежи една от любимите ми реплики във филма. Когато след години работа, Джобс я пита: „Джоана, защо с теб никога не сме се чукали?“, а тя отговаря: „Защото не сме влюбени!“ Точно толкова рязък е той, точно толкова директна е тя. Цялата динамика на Уинслет и Фасбендър може да бъде побрана само в този диалог. Към тях добавям Сет Роугън като Стивън Возняк – никога не съм вярвала, че ще го кажа за дразнещия смешник Роугън, но той е роден да играе обиден компютърен гений и разбира се, Джеф Даниелс, който след The Newsroom е като прероден за мен. Даниелс има най-голямо предимство. Той е работил три сезона със Соркин и познава динамиката на диалозите на сценариста и това си личи. Даже няма да коментирам Майкъл Фасбендър, той си е просто той, тоест мега голям. От „Гадни копилета“, където беше нашата първа среща, нито веднъж не ме е разочаровал. Този филм, независимо какво е мнението ви него, не прави изключение.

Фасбендър ръководи оркестъра, който е действието и поддържащите персонажи в този филм, като майстор, който познава всичките си оркестранти и знае какво иска. Той е като разглезено дете, което има специфична нужда и не спира да тропа и крещи, докато тя не бъде изпълнена.

„Стив Джобс“ е филм изцяло за връзката Джобс/Епъл, за неговата игра на обидена девойка и разгонен младеж със Силициевата долина. Може би, защото тези елементи са неразривно свързани и тази игра продължава и до днес. Но сега, по-скоро Епъл диктува правилата, а не обратното.

За финал ще използвам другата ми любима реплика от филма. Когато Стив Джобс вижда вече порасналата си дъщеря Лиса с един уокмен я поглежда и казва: „Мога да сложа 1000 песни в джоба ти.“ И го прави. Ето затова този филм е за него.

Горе, в галерията може да видите снимки от филма, както и такива зад кадър.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Най-интересното от хип-хоп сцената на едно място

| от chronicle.bg |

Тази година започва много силно за хип-хоп сцената в България. След няколко ударни партита от началото на януари в края му идва моментът за кулминацията – Back To The Unity. Това е платформа, която събира в себе си есенцията на българската хип-хоп сцена.

За пореден път на една сцена ще се качат както утвърдени имена в жанра, така и обещаващи млади таланти. Това са Нокаут, X-Team, F.O., Stick Insect, Atila, 5 o’clock, Keranov & Jay, Feel, Secta, Splitkid, Homelesz, DIS, Logo5, So Called Crew, Sistah/187, DJ Akasha, Ума и Дума, F-act & vWhy, DJ Unkle Billy, МС Нема & Chibook, Mish Mash.

Това ще бъде осмото издание на Back To The Unity, като всяко следващо набира все повече скорост. Неслучайно си печели славата на едно от най-големите меропроприятия за хип-хоп в България. Традиционно това се превръща в мястото, където артистите се обединяват за качествена и неопетнена българска музика.

Back To The Unity ще се състои на 27 януари в Mixtape 5, а вратите отварят точно в 21.00 ч. Билети – на касите на Ticketlogic.

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.

 

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge