Автентично сирене и вино ни приканват към природонаучния музей

Тази вечер посетителите в Националния природонаучен музей могат да опитат автентично българско сирене, кашкавал и вино, произведени от планински ферми в района на Западна Стара планина. Това заяви за БГНЕС Мирослава Дикова от Българско дружество за защита на птиците, която е и ръководител на проекта „За Балкана и хората“.

Всички желаещи да се включат в дегустацията, която ще започне в 19.00 часа в музея ще могат да вкусят няколко вида българско, бяло саламурено сирене, козе и овче, прясно и старо сирене, както и овчи кашкавал и такъв от краве мляко. Сиренето се различава не само по това от какво мляко е направено, кой фермер го е направил, но и колко отлежало е то. Дикова поясни, че всички продукти са изследвани и са направени ръчно по старите технологии, така както бабите и дядовците ни са ги правили.

Освен сиреното и кашкавала ще се представя и българско вино от винарна в село Боровица, намиращо се под Белоградчишките скали. Подходът на винарите там е автентичен, те правят партида от грозде от едно лозе, тоест виното не се меси от различни лозя. Правят се много малки партиди, всяка една от тях е автентична и има собствен вкус и оттенък. Не се слагат консерванти, разчита се на доброто затваряне и вакуумиране на бутилките и бързата им консумация.

4 ферми в района на Западна Стара планина ще представят продуктите си във вечерта на дегустацията. Едната е до гр. Берковица, в село Балювица, село Репляна, село Меляне и още няколко земеделски производители от района, които имат интерес и работят усилено.

Мирослава Дикова обясни, че в изброените ферми има и потомствени овцевъди, каракачани, които работят във фермата като семеен бизнес. Има хора, за които животновъдството е ново, но след ранно пенсиониране са се обърнали към него и го практикуват вече 10 години. Има и млади хора, за които това е първа работа и става тяхна съдба и призвание.

Според Дикова, всяко едно промишлено производство няма как да бъде ръчно. Това е така, тъй като ръчната изработка предполага едни условия на производство, промишленото производство съвсем други. Ако вземем, например киселото мляко, това, което влиза в мандрите е от много ферми, то се хомогенизира, преработва, свежда се до определен процент масленост. Всяка мандра и производител имат различна технология, подчерта тя.

Дикова е категорична, че не е трудно за малките ферми да пробият на пазара, особено ако продуктът е качествен и има огромно търсене, сравнение с предлагането. Все още предлагането на този род продукти е много по-малко в сравнение с търсенето. Виждаме това и на фестивали и на други събития, търсенето определено е голямо, каза тя и добави, че, според нея всеки, който иска да произвежда качествен продукт и не се страхува от работата ще намери качествена реализация.

Проектът „За Балкана и хората“ е финансиран от Българо-Швейцарската програма за сътрудничество и представлява програма, която се изпълнява от 10 неправителствени организации- 6 български и 4 швейцарски, една, от които е и Българско дружество за защита на птиците. Той започна в края на 2012 г. и основната му цел е да демонстрира на практика как опазената природа и дейностите за опазването и поддържането включително на местообитанието на застрашени видове животни и птици може да бъде съчетано с устойчивия бизнес и устойчивото развитие на тези райони. /БГНЕС