Австралия забранява солариумите заради рака на кожата

| от |

Солариумите – кабините за придобиване на изкуствен слънчев загар – от утре са забранени в голяма част от Австралия. Тя е една от страните, в които темповете на увеличение на рака на кожата са сред най-високите в света.

Забраната за соларните кабини влиза в сила на 1 януари в щатите Нов Южен Уелс, Виктория, Южна Австралия, Тасмания, Куинсланд и района на столицата Канбера.

Щатът Западна Австралия ще последва примера им, въпреки че не е определена дата за това, докато Северните територии, единственият останал регион, не използва солариуми с търговски цели.

Австралия ще стане втората страна след Бразилия, която поставя извън закона солариумите, според асоциациите за защита на общественото здраве.

„Най-високия процент рак на кожата в света е в Куинсланд и няма съмнение, че съществува пряка връзка между редовната употреба на кабините за тен и злокачествения меланом“, обясни пред ААП (Australian Associated Press) изпълняващият длъжността министър на здравеопазването Малк Макардъл.

Австралия, където хората са изложени на слънце в продължение на дълги периоди от време, понякога се описва като „Страната на слънчевите удари“.

Здравните власти отдавна се борят да информират обществеността за опасностите, които носи прекомерното излагане на слънце, което накара хората да ползват слънцезащитен крем и да носят шапки и слънчеви очила. Те също така предупредиха за опасността от лампите, предизвикващи тен.

Според Австралийския съвет за рака, у двама от трима австралийци ще бъде открит рак на кожата преди 70-годишната им възраст,. Това е между два и три пъти повече отколкото случаите в Канада, САЩ и Великобритания.

Над 2 хиляди австралийци са починали от рак на кожата през 2011 г., както и повечето от тези смъртни случаи се дължат на меланом.

Проучванията показват, че използването на солариум между 18 и 39 години увеличава риска от меланом – най-честата форма на рак на кожата при младите австралийци – средно с 41%.

Няколко европейски държави и американски щати забраниха използването на солариуми от непълнолетни, според списание „Нейчър“ (Nature). /АФП, БГНЕС

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.