Атина в пресата на санкциите

| от |

Доколко лесно е за една страна, като Гърция, да плава в дипломатически триъгълник, съставен от гиганти, като Германия, САЩ и Русия? Съвсем не е лесно. Кризата в Украйна показа в цялото си величие сложността при упражняване на гръцката външна политика и слабостите в стратегията на страната, която понякога излъчва симптоми за това, че няма ясна цел.

Несъмнено равновесието на силите, което трябва да се спазва, е особено крехко и изисква деликатни подходи. В същото време онези, които следят случващото се в гръцката дипломация, не пропускат да отбележат, че в определени случаи плановете й са  подчинени на вътрешни политически цели. Отсъства обаче ясна стратегия и план, който би трябвало да доведе до предприемането на ограничени, но конкретни инициативи.

Трудностите нарастват и от обстоятелството, че като страна на западния лагер Гърция трябва да се придържа към някои твърди константи, особено в средите на Европейския съюз. Това пролича от неотдавнашните санкции срещу Москва, които страната ревностно искаше да избегне.

Все пак като държава, която макар и член на НАТО, закупила отбранителни системи от Русия, Гърция се стреми да балансира върху опънато въже при явни рискове за нея…Гръцкото правителство обаче в никакъв случай не е склонно, както впрочем личи и от неговите сигнали, да ревизира своите коалиции.

Атина е член на ЕС и на еврозоната. Тя все още е зависима в значителни степен от заемите на своите партньори. Това означава, че нейните политически или дипломатически действия са под въздействие до голяма степен на икономически параметри. През последните две години дори премиерът Андонис Самарас установи много тесни контакти с германската канцлерка Ангела Меркел, неоспоримата лидерка на ЕС, в опит да преодолее Рубикона на меморандумите, осигуряващи заеми за Гърция.

Връзката Самарас-Меркел се оценява като определяща по две основни причини. Първата е свързана с необходимостта от разбиране, което е нужно да бъде проявено от страна на председателя на ЕЦБ Марио Драги с оглед на предстоящите стрес тестове на гръцките банки през есента, а втората е в контекста на въпроса дали личната тясна връзка на Самарас с новия председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер ще даде резултат.

От тази гледна точка изключително трудно за гръцкото правителство е да се изправи пред Берлин и неговите „сателити“. При това следва да се има предвид, че предстои голямото договаряне по въпроса за устойчивостта на гръцкия дълг. В рамките на украинската криза обаче тесните връзки с Берлин усложниха нещата и Атина бе поставена в трудна ситуация.

Твърди се, че вицепремиерът и външен министър Евангелос Венизелос е изградил функционална връзка с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер. Атина застана на една позиция с Берлин, че украинската криза ще трябва да бъде решена с политически средства и предпочете ниската тоналност в общуването дори и по време на шестмесечното си председателство на Европейския съвет.

Даже и преди това, Атина се опита по всякакъв начин да остане далеч от сложния казус с Източното партньорство – един въпрос, който бе доминиращ и при посещението на руския външен министър Сергей Лавров в гръцката столица в края на 2013 г.

След трагичните събития на Майдана обаче, Венизелос поде инициатива и посети Киев – акт, който притесни руската страна, която се погрижи да изтече новина за нейното недоволство. Но гръцкият вицепремиер се въздържа да пристигне в Москва, която в крайна сметка бе посетена през пролетта от главния секретар на гръцкото външно министерство, посланик Анастасиос Мициалис, но без да стане ясно какъв е бил практическият ефект от тази визита.

Влошаването на ситуацията и особено свалянето на малайзийския самолет в Източна Украйна заставиха Германия да се задейства по-решително и да окаже натиск за по-строги санкции срещу Москва, тъй като топката вече бе в ръцете на канцлерката Меркел.

Дипломати отбелязват, че Атина е искала да избегне този развой на нещата, за да не се окаже в трудна ситуация. Санкциите обаче донесоха контрамерки от страна на Москва за европейската селскостопанска продукция, които макар и да не са тежък удар за гръцкия износ, то на пи ар ниво имаха негативен ефект за гръцкото правителство.

Наред с това те натежаха и върху вече понамръщените гръцко-руски отношения. Последвалите действия „напред-назад“ с дадените устни уверения, които не се сбъднаха, за изключване на гръцките стоки от руския списък, а също и настъпилият смут около това какво би могла да направи посланичката на Гърция в Москва, по-скоро са знак за липсата на ясни планове от страна на гръцката дипломация.

Връзката на Атина с Германия обаче промени баланса в отношенията с трансатлантическия съюзник – САЩ. Това впрочем се вижда и от много дискретното присъствие на американското посолство в гръцката столица, а и от неговите селективни контакти с гръцки политици и правителствени фактори.

Вашингтон следи внимателно действията на гръцката страна и вижда, че докато Атина говори за ролята си на „остров на стабилността“, тя няма ясен план да капитализира условията, които се оформят в нейна подкрепа в по-широкия регион на Югоизточна Европа.

Познавачи на гръцко-американските отношения съзират все пак един опит на Самарас да укрепи по-нататък отношенията с Вашингтон след десет години на привързаност на Атина към германската колесница заради меморандумите, осигуряващи заеми на Гърция.

Поддържайки дългогодишни, честни и искрени отношения с американския фактор, премиерът Самарас очаква подкрепа от САЩ на преговорите за гръцкия дълг.Точна за това след няколко дни военният министър Димитрис Аврамопулос ще се опита да възползва от визитата си във Вашингтон, за да информира американския си колега относно постиженията на гръцката икономика.

Показателно за бездействието, а може би и за нервността, която цари във външнополитическото ведомство след руското ембарго, бе неговото съобщение, призоваващо де факто европейските партньори на Гърция да поискат от Турция да не се възползва от вакуума, който ще възникне на руския пазар от ембаргото върху европейските земеделски стоки.

Явна е опасността гръцката икономика да бъде повлияна от руското ембарго и на практика да бъдат провалени болезнените финансови усилия на страната. Тревогите се засилват и от евентуална ескалация на руските контрамерки и те да се отразят и на доставките на природен газ за Гърция, като например Москва да затвори кранчетата за подаваното синьо гориво през Украйна. Гръцката зависимост от руския природен газ е огромна, макар „цинични“ наблюдатели да виждат в това шансове за гръцката енергийна дипломация.

 
 

В багажа на самолетен пътник беше открит жив 9-килограмов омар

| от chronicle.bg, БТА |

Транспортните служби за сигурност съобщиха, че в багажа на пътник на международното летище в Бостън е бил открит жив 9-килограмов омар.

Животното било намерено при чекирането на куфарите на пътник на Терминал C. Това бил най-големият рак, открит някога в пътнически багаж.

По принцип транспортирането на омари не е забранено от летищните власти. Но това трябва да става в пластмасов контейнер, който да не се разлива.

Откритото животно в Бостън било поставено в хладилна чанта и „се държало прилично“ при преминаването си през устройствата за контрол на багажа. Снимката на намерения огромен омар беше пусната в социалните мрежи.

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.