Атаките в Париж: Нов вид тероризъм?

| от chronicle.bg по bbc.com |

Почти 130 убити и над 350 ранени след осем отделни самоубийствени взрива и престрелки. Атентатите хвърлиха Париж, Франция, Европа, а и целия свят в шок.

Това е най-смъртоносният атентат в Европа от атентатите в мадридското метро през 2004 година.

Събитията породиха съмнения за нивото на сигурност в западните страни и дали ще можем да се справим с подобни масови едновременни терористични атаки.

Френският президент Франсоа Оланд каза, че това е „акт на война” от страна на Ислямска държава (ИД).

Защо се случи в Париж?

Париж е в полезрението на терористите още от януари, когато бяха нападнати френското сатирично списание „Шарли Ебдо”, супермаркет и полицейски патрул. При атаките бяха убити общо 17 души.

Амеди Кулибали, който уби четирима заложници в супермаркета преди да бъде застрелян от полицията, твърдеше, че действа в името на ИД.

От няколко години насам, някои квартали на Париж се ползват като място, където ИД търси последователи. Джихадът е изкушил над 500 френски мюсюлмани да се включат на страната на Сирия и Ирак – най-голямата бройка от всички Западни страни, според специалисти.

Френски самолети на няколко пъти бомбардираха бази на ИД в Сирия и Ирак като част от атаката срещу групата, водена от САЩ.

Какво означава изборът на целите?

Целта бе да бъдат убити колкото се може повече души. „Стад дьо Франс”, където се играеше двубоят Франция-Германия, наблюдаван от почти 80 000 души, включително и от президента Оланд, бе очевидна цел. Необичайното бяха трите отделни едновременни бомбени атаки около стадиона, отнели живота на трима души.

париж, карта, тероризъм, атентат

Атаката в концертната зала „Батаклан” бе планувана по същия начин. Целта бяха млади френски граждани, излезли да се забавляват в петък вечер. По време на концерта бяха убити 89 души.

Някои френски коментатори сравниха действията в концертната зала със заложническата криза в московския театър от 2002-ра, когато бяха убити 130 заложници и 40 атентатори.

Френският журналист Анес Порие сподели пред Би Би Си, че атаките от 13 ноември са целели „модерните, работнически квартали, а не туристическите забележителности” в Париж.

ИД, която пое отговорност за нападенията, каза в изявлението си, че Париж е „столица на разврата и перверзията”, наричайки музикалните фенове, отишли на концерта, „неверници”.

„Това бе очевиден нарочен избор на местата, където хората разпускат”, каза Шашанк Джоши, експерт по сигурността към London’s Royal United Services Institute.

Прилича ли тази атака на други?

Според Джоши, най-близката по прилика подобна атака е в Мумбай от 2008 година, организирана от ислямисти от Пакистан, когато също имаше няколко едновременни престрелки и взрива.

В Европа, атаките в Париж приличат на терористичните актове в Мадрид (2004 г.) и Лондон (2005 г.).

Атаките от януари тази година в Париж, Брюксел през 2014-а и стрелбата в Тулуза от 2012-а имаха конкретни цели. Сега терористите не са имали една зададена цел, „сигнализирайки, че могат да ударят навсякъде и по всяко време, което не може да предотвратим”, както казва Питър ван Остайен – белгийски експерт по ислямистките групировки.

Това бе много добре организирана и координирана атака, която най-вероятно е подготвяна с месеци, каза още Остайен пред Би Би Си.

Подобни самоубийствени атентати, при които нападателите изстрелват всичките си куршуми, след което се самовзривяват, са познати в Сирия и Ирак, но никога във Франция.

Според Джоши, атентаторите не са някакви специалисти. „Да, те са имали някаква подготовка, но в никакъв случай не са някакви специалисти в стрелбата с оръжие. Минали са някакво обучение, но то е било основно”.

Беше ли това провал на специалните служби във Франция?

Нито Джоши, нито Ван Остайен смятат така.

„Все още е много рано да кажем дали е имало възможност да бъде избегнато това. Франция е направила, каквото е могла”, споделя Ван Остайен.

„Не можеш да опазиш всички цели. Ключовото след това е комуникацията между държавните институции, силен лидер и контролът над информацията, за да ограничиш възможно най-много паниката”, добавя Джоши.

Основният въпрос вече е дали ИД са организирали атаката си отвън, или вече имат свои организации от ислямисти във Франция.

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.

 
 

Най-смешната жена в Instagram и пародийните снимки на звездите

| от chronicle.bg |

Ако все още не сте в Instagram, имате страхотна причина, за да се присъедините към социалната мрежа. И тя е Селесте Барбър.

35-годишната австралийска комедийна актриса пародира звездите, изваждайки най-известните им снимки и опитвайки се да ги наподобява. Резултатът е смях в най-чиста форма.

Наскоро Барбър дори бе обявена за най-забавната жена в интернет от платформата WhoHaHa, която се опитва да насочи вниманието към смешните жени във виртуалното пространство.

Профилът на Барбър наброява повече от 1,8 милиона последователи, които редовно се смеят на снимките й.

През 2016-а написа статията „Женена съм за мъж, който е по-секси от мен. По-трудно е, отколкото си мислех”, в която разкрива какво е мъжът до теб да получава повече комплименти от теб.

Дори сама признава, че постоянно му натяква, че заради красотата си, получава всичко наготово, докато определя себе си като просто „умна” и „забавна”.

Да, донякъде думите й и целият й образ в Instagram могат да бъдат приемани като поредното феминистично недоразумение, но пък Селесте наистина е дяволски смешна.

Nothing like a night swim. #celestechallengeaccepted #celestebarber #funny #nicolescherzinger @nicolescherzy

Публикация, споделена от Celeste Barber (@celestebarber) на

Подбрахме част от най-добрите й снимки, за да ви докажем. Разгледайте ги в галерията.

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.