Асад ли свали Хейгъл от шеф на Пентагона

| от |

Мурат Йеткин, в. „Тудей`с Заман“

Новината за оставката на американския министър на отбраната Чък Хейгъл дойде веднага след като се появиха съобщенията, че преговорите за ядрената програма на Иран ще бъдат разширени до край на юни 2015 г.

Имаше не малко слухове в американските медии за евентуалните стъпки на президента Барак Обама след провала на междините избори, сред които дори смяна на държавния секретар Джон Кери и на съветника по национална сигурност Сюзан Райс. Но името на Хейгъл не беше споменавано много често в тези списъци с предположения във Вашингтон.

Спекулациите започнаха незабавно и за оставката на Хейгъл. Някои концентрираха догадките си върху факта, че той беше единственият републиканец в администрацията на Обама, други споменават несъответствията между действията на Хейгъл в Афганистан и стратегията за битка срещу Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/. Но, изглежда, едно от предположенията, което е най-възможно е свързано с Турция и Иран – конфликтът между Хейгъл и Обама дали свалянето от власт на Башар Асад да бъде в списъка от задачи за изпълнение срещу ИДИЛ.

Изглежда, че историята започна да изплува малко преди междинните избори на 4 ноември. На 30 октомври „Ню Йорк таймс“ съобщи за меморандум от две страници, който Хейгъл изпратил на Сюзан Райс, в който настоявал, че една по-широка политика по отношение на Сирия трябва да бъде част от битката срещу ИДИЛ.

Това е била една по-мека версия на позицията на турското правителство от няколко месеца. Президентът Реджеп Тайип Ердоган и премиерът Ахмет Давутоглу казват непрекъснато още след като ИДИЛ превзе гр. Мосул и започна да атакува гр. Кобане край турската граница, че Турция може да се присъедини напълно във военен план, включително и да отвори за операции въздушната си база Инджирлик, само като САЩ поемат ангажимент за отстраняването на Асад като част от кампанията си срещу ИДИЛ, включително и създаването на забранена за полети зона в сирийското въздушно пространство.

От Белия дом намекнаха, че Обама също бил за Сирия без Асад, но първо, мандатът от Конгреса беше за действия само срещу ИДИЛ и, второ, трябваше да се мисли за много важни ядрени преговори с Иран.

Иран се очерта като сила, която окуражава шиитските милиции като единствените пехотни сили, биещи се срещу ИДИЛ в Ирак заедно с кюрдите. В допълнение Асад е естествен съюзник на Техеран, както и на Русия.

Тясно свързаното с Техеран движение Хизбула вече се биеше в подкрепа на Асад на сирийския театър на военните действия както срещу ИДИЛ, така и срещу останалите сунитски ислямистки групировки. Ако Асад беше обявен за мишена също като ИДИЛ, това можеше да отблъсне Иран от битката, дори можеше да предизвика Хизбула и други шиитски групировки да вземат на мушка американски мишени. Това можеше да доведе и до атаки от Израел и от израелското лоби срещу Обама, обвинявайки го в предизвикване на катастрофален край на ядрените преговори заради Асад.

На 13 ноември Си Ен Ен разпространи информацията на неназовани висши кръгове в САЩ, че Обама търси нова стратегия в Сирия, за справяне едновременно с ИДИЛ и Асад. Тази новина не беше потвърдена от Белия дом, но беше приветствана от Давутоглу, който беше в Бризбейн за срещата на върха на Г-20 и се твърди, че там той е обсъдил въпроса с Обама.

Обаче малко след като Давутоглу заяви на 16 ноември, че Обама се движи в посока включване на Асад в списъка с мишени, американският президент лично заяви на пресконференция, че в неговите планове срещу ИДИЛ не присъства отстраняването на Асад.

Въпросът беше обсъден надълго и нашироко от Давутоглу, Ердоган и американския вицепрезидент Джо Байдън по време на неговата визита от 21 до 23 ноември в Истанбул. Те се разбраха да не се разберат по свързването на Асад с битката срещу ИДИЛ и Байдън се завърна във Вашингтон с празни ръце. На следващата сутрин, на 24 ноември, изтичаше крайният срок за преговорите с Иран, който беше удължен с нови седем месеца. След това Хейгъл си подаде оставката. /БГНЕС

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.