Арсенал пречупи трудно 10 от Нюкасъл

| от chronicle.bg |

Арсенал записа втора победа във Висшата лига този сезон, след като се наложи трудно с 1:0 като гост на Нюкасъл в първи мач от четвъртия кръг.

Домакините останаха с човек по-малко още в 16-ата минута, след като Александър Митрович получи доста пресилен директен червен картон.

Останали с 10 души на терена, „свраките” нямаха никакъв шанс срещу Арсенал, който пък трудно стигаше до вратата на Крул, дори с човек повече.

Единственото попадение в срещата падна в 52-рата минута. След удар на Алекс Окслейд-Чембърлейн, топката рикошира в крака на Фабрисио Колочини и влетя в мрежата на Крул.

След успеха, Арсенал вече има седем точки и излезе пети, докато Нюкасъл остава с две

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Watchmen ли ще бъде новият хит на HBO?

| от chronicle.bg |

Още преди няколко години, HBO заяви намеренията си да направи сериал по комис, но сега става ясно, че проектът Watchmen е доста амбициозен и има шанс да се превърне в един от култовите сериали на HBO.

Начело на новия тв проект застава Деймън Линделоф, чиято работа познаваме от The Leftovers, Lost, Prometeus, Tomorrowland и др.

Според източниците сериалът ще има оригинална история и няма да е свързан с филма на Зак Снайдер от 2009 г.

Именно името на Снайдер бе спрягано преди време като главен кандидат да режисира и сериала, но засега не е ясно дали той е постигнал споразумение за участие. Какъв ще бъде прочитът на Линделоф на комикс историята, също не е ясно. При всички положения ще мине още известно време, преди да видим Watchmen по телевизията, но перспективата е вълнуваща за феновете на рисуваната история.

 
 

Заплатата на Гал Гадот за „Wonder Woman“

| от chronicle.bg |

Парите, които Гал Гадот получава за участието си в трите филма на DC, са неочаквано малко.

„Wonder Woman“ е без колебание един от най-големите хитове това лято като има вероятност да влезе в топ 10 на най-печелившите филми за супергерои. Само за първия си уикенд по кината, филмът прави повече от 100 милиона долара в САЩ и 223 милиона долара глобално. До момента филмът е спечелил общо 573 милиона долара.

В същото време обаче заплащането на Гал Гадот не е никак супер. За „Batman V Superman: Dawn of Justice“, „Wonder Woman“ и предстоящия „Justice League“ актрисата ще получи по 300 000 долара на филм. Като се обърнем назад и отбележим огромното значение на Гадот в „Batman V Superman: Dawn of Justice“, както и вече споменатия успех на „Wonder woman“, заплатата й е по-скоро в долния край на очакванията.

Да, 300 000 бройки от която и да е основна световна валута са много пари сами по себе си. Но леко бледнеят, когато ги сравним с 14-те милиона долара, които Хенри Кавил за ролята си на Кларк Кент/Супермен в „Man of Steel“. Още повече, най-голямата роля на Кавил допреди да подпише за Супермен, е в „Immortals“ от 2011 година. Най-голямата роля на Гадот е в поредицата „Fast and Furious“.

 

Някой може да предположи, че ниската заплата на Гадот се дължи факта, че Кавил играе главна роля в „Man of Steel“, а Гал – поддържаща в „Batman V Superman“. Или просто на отношението на Холивуд към жените. И двете твърдения са грешни. За ролята си в „Captain America: The First Avenger“ Крис Еванс  също получава 300 000 долара. Всъщност мнозина от авенджърите получават по 200 000 долара, докато Робърт Дауни Джуниър взима 50 милиона за ролята на Тони Старк/Железният човек.

Явно както навсякъде, така и в Холивуд всичко е до това как човек се договоря. Добрата новина за Гадот е че и тя, както Робърт Дауни, вече е лице на франчайз и ако той ще продължава, заплатата й най-вероятно ще порасне.