Архитекти от шест континента в надпревара за новия облик на площад „Централен” в Пловдив

| от |

125 архитектурни проекти от 41 държави участват в международния конкурс  за обновяването  на площад „Централен” в Пловдив.

Конкурсът се организира от Община Пловдив и фестивала ONE ARCHITECTURE WEEK. Той търси решения за емблематичното място, в което в своеобразен визуален конфликт битуват символи и архитектурни свидетелства от различни, значими за миналото на града, епохи.

Centralen-010-400x300

Това е един от най-важните конкурси на Община Пловдив през последните над 40 години, който се отнася за лицето на новия модерен град, коментира кметът на Пловдив инж. Иван Тотев. Централният площад на Пловдив е уникално място, което през колкото и различни ъгли и призми да бъде разглеждано, никога не може да се измисли точната дефиниция какво точно представлява. Толкова е пълен с история и ако не единствения, то е сред малкото в света, който никога не е променял своето място през последните две хиляди години, подчерта инж. Тотев.

Стартиралите през 2012 г. археологическите разкопки в северната част на Одеона и на западните пропилеи, които продължават трети сезон с възможност за наблюдение от гражданите, имаха за цел да отговорят на въпроса какво точно представлява площад „Централен”  и какво ново може да се случи, така че от освен място за много събития и интензивно пешеходно преминаване, отново да стане емблема на Пловдив като преди 1800 години например, посочи кметът.

Според него голямото участие в състоялия се конкурс е потвърждение, че Община Пловдив е подходила по най- разумния и правилен от управленска гледна точна начин – да се допита до широк кръг специалисти урбанисти. Това е един от малкото международни конкурси в България с ясното намерение той да бъде доведен докрай с реализиране на проекта на победителя, отбеляза инж. Тотев.

„Пловдив – площад Централен” стартира през месец април, а приемът на предложения завърши на 20 юни тази година. Предстои международно жури  да отличи най-добрите три проекта, а победителят ще бъде избран от Община Пловдив след обществено обсъждане и ще получи награда в размер на 20 000 лв. Класиралите се на второ и трето място проекти ще бъдат наградени с по 10 000 лв.

Международното жури е в състав арх. Саша Бегович (Хърватска), арх. Асер Ортега (Холандия), арх. Елена Аргирова (Франция), арх. Илко Николов, председател на Общинския съвет в Пловдив, арх. Румен Русев, главен архитект на Община Пловдив, арх. Любо Георгиев, директор на  ONE ARCHITECTURE WEEK и Милена Металкова, преподавател в  УАСГ, София. В процеса на журиране ще участва и eкспертна комисия, която включва представители на Министерство на културата, Съюза на архитектите в България, Камарата на архитектите в България, Фондация „Пловдив 2019″, както и юрист.

За мен е важно на историята на един град да не се гледа само като музеен експонат, а да има своето значение във всекидневието на гражданите. Тоест обектите, попадащи в периметъра на конкурса, да са свързани и с функции, които са релевантни за съвременния човек. Античният театър в Пловдив е добър пример: той не е само място, което е част от туристическите обиколки, а бива използван и в днешно време. Ако един град бъде превърнат в музей, то той умира като град, става атракционен

парк, сподели един от членовете на журито, арх. Любо Георгиев. На него и колегите му предстои нелеката задача да опредлеят имената на тримата финалисти до края на месеца. След това Община Пловдив има ангажимента да организира обществено обсъждане на техните проекти и да обяви победителя на 15 юли.

Това е изключително голям успех за Пловдив, тъй като създава изключително позитивен прецедент в управлението на българските градове, каза от своя страна директорът на на  платформата ONE Асен Асенов.

В „Пловдив – площад Централен” участваха архитекти от България, Сърбия,  Франция,  Португалия, Великобритания, Испания, Турция, Италия, Гърция, Аржентина,  Германия, Румъния, Канада, Индия, Белгия, Нидерландия, Албания, САЩ, Мексико, Русия, Бразилия, Република Македония, Армения, Колумбия, Япония, Индонезия, Перу,  Хонконг,

Република Южна Африка (РЮА), Боливия, Нова Зеландия, Иран, Египет, Уругвай, Босна и Херцеговина, Молдова, Австралия, Украйна,  Чили, Израел и Дания

 
 

Ед Шийран е сгоден?

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Ръсел Кроу, който е много близък с Ед Шийран, каза, че певецът му гостува „с годеницата си“ Чери Сийборн, когато е в Австралия, съобщи Контактюмзик.

„Запознаха ни общи приятели и когато беше на турне той отсядаше у нас. Сприятелихме се и оттогава е идвал няколко пъти с годеницата си“ – цитира актьора в. „Сън он сънди“.

Ед Шийран е на 26 години. Той е признавал, че с приятелката му Чери „са на път“ към женитба, но още нямат конкретни планове.

„Няма да се женя скоро. Хората непрекъснато ме питат за това. Бих искал един ден да се оженя, но не веднага“ – увери Ед Шийран.

Той е казвал също, че е много щастлив с Чери и двамата почти не се разделят.

 
 

Създадоха гривна – репелент за акули

| от chronicle.bg, БТА |

Американски учени създадоха ефикасен репелент на магнитна основа срещу един от най-опасните за човека морски хищници – акулите, съобщава сайтът Америка онлайн.

Новият продукт носи търговската марка Sharkbanz и използва специално патентована магнитна технология. В гривните, които външно приличат на голям ръчен часовник с пластмасова каишка, са монтирани мощни постоянни магнити.

Те влизат в остро взаимодействие с електролокационната система на акулите, която е една от най-чувствителните в животинското царство. По този начин се постига желания ефект на отблъскване на морските хишници, когато са в близост до магнитния репелент.

Акулите изпитват в рецепторите си – ампулите на Лоренцини, хилядократно по-силно електромагнитно въздействие, отколкото са свикнали при издирването на своята плячка. Това е равносилно на човек да бъде изложен на много ярка светлина на излизане от тъмно помещение.

Научният екип, ръководен от д-р Ерик Страуд и д-р Патрик Райс, направи успешни тестове с новия продукт. Изследователите прикрепиха към кукли с човешки размери любимата стръв на бичите акули, едни от най-агресивните, и ги пуснаха във води, гъмжащи от тези хищници. Манекените веднага били нападани. Но когато китката им била оборудвана с гривната Sharkbanz, не последвала никаква атака при многократни изпитания.

Екипът е разработил и гривна-репелент с още по-силни свойства, която се носи на глезена от леководолаза.

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.    

 
 

Броени дни до концерта на джаз-соул легендата Марио Бионди

| от chronicle.bg |

Този четвъртък, на 25 май, ще посрещнем Марио Бионди и ще можем да се насладим не само на най-известните му парчета, но и на чисто новия му двоен албум „Best of Soul”, който отбелязва десет години от старта на кариерата му.

Заедно с магнетичния сицилианец на сцената на Sofia Live Club ще видим и страхотния му екип от музиканти в пълен състав. Сред тях е Massimo Greco (клавишни), известен с десетките си изяви заедно с най-големите звезди на Италия като Eros Ramazzotti и Zucchero. Ще чуем и виртуозния саксофонист Marco Scipione.

София е една от дестинациите, избрана да бъде част от специалното турне на Бионди. Специално, защото то, както и най-новият му албум, отбелязват десет години от дебюта му с „Handful of Soul”.

В турнето са включени още редица градове, сред които Рига и Букурещ, а в София ще имаме възможността да се насладим на тази емоционална вечер с разтапящия глас на Марио Бионди на 25-и май в Sofia Live Club.Билетите са на цени от 70 лв. в мрежата на Eventim, а капацитетът на клуба ще е ограничен в интерес на максималния комфорт на публиката и естеството на събитието.

Вратите ще отворят в 21:00 ч., а началото е планирано за 22:00 ч.