Арабският свят се връща назад

| от |

Терорът, насилието и нестабилността са добре дошли за повечето управници в арабския свят, които печелят от общата несигурност. По този начин те поставят прегради по пътя на реформите, твърди в коментара си за Дойче веле Райнер Золих.

„Народът срещу режима!“ – най-често издиганият призив по време на протестната вълна, заляла арабския свят преди три години. Това беше и най-малкият общ знаменател между отделните арабски страни – демонстрантите в Кайро, Дамаск или Бенгази издигнаха конкретни искания за човешко достойнство, справедливост, участие във властта и край на потисничеството. Но нито протестните движения, нито притиснатите режими имаха някаква обединяваща визия – най-важният въпрос беше този за властта. Хората искаха да свалят режимите, а властниците използваха всички сили, за да се задържат на власт. Временната равносметка е унищожителна: не само Сирия и Ирак са раздирани от тежки проблеми и насилие – терорът и неспирните вътрешни конфликти заплашват с разпад също и Либия и Йемен. „Ислямска държава“, Ал Кайда и други терористични групировки са по-силни от всякога и не срещат никакви трудности да намират нови попълнения. Терористите използват най-жестоките форми на насилие и унижение и ги показват на света чрез Туитър и YouTube като перверзен жест на своя триумф.

Държавните граници се размиват

Прокараните навремето от западните колониални сили държавни граници в региона – при пълно незачитане на установените в региона зависимости – започнаха да се разпадат. Вече се води дебат за това, дали Сирия и Ирак изобщо могат да бъдат оприличавани на държави. Огромни части от техните територии са под контрола на джихадистите или други групировки, а стремежът за създаване на самостоятелна кюрдска държава отново излезе на дневен ред.

Целият арабски свят видимо се връща назад. Ако погледнем политическата карта на тази част от света, ще видим две съществени тенденции – държави, завладени от терора, войните и застрашени от разпад, а от друга – диктатури, които повече от всякога залагат на репресиите (като Египат и повечето държави от Персийския залив). Всичко това съживява един лош предразсъдък – че арабските народи не се „зрели“ за демокрация и могат да бъдат държани под контрол само „с железен юмрук“. Аргумент, с който бивши деспоти като Хосни Мубарак или Муамар Кадафи цементираха властовите си амбиции – с мълчаливото съгласие на Запада.

Недорасли за демокрация?

Този „аргумент“ е арогантен и расистки. Вярно е, че, на базата на закостенелите властови и обществени системи, в обширни части на арабския свят няма добри предпоставки за демократизиране и модернизиране. На много места почти няма средно съсловие, което в Европа и други части на света е двигател на обществените промени. Образователните системи в арабския свят са в окаяно състояние – дори и в богатите държави от Персийския залив. Непрекъснатото увеличаване на населението и липсата на икономически реформи ще доведат и до нарастване на броя на отчаяните безработни младежи без перспективи. В такава обстановка религията и етническата принадлежност могат лесно да бъдат инструментализирани за радикализиране на хората.

От ситуацията извличат полза не само екстремистите и терористите, но и авторитарните режими. Те имат нужда от терора и насилието, за да легитимират собственото си господство, като нерядко спомагат и за възникването на терора и насилието. Справка: Сирия и страните от Персийския залив. Следователно за прогресивния упадък на арабския свят не се виновни нито хората, нито етническата им принадлежност, нито изповядваната от тях религия. Основният проблем в региона се дължи в най-голяма степен на липсата на воля за реформи сред управниците. Само отделни страни, като Тунис и донякъде Мароко, демонстрират сериозна воля за реформи. Повечето крале, емири и „легитимирани“ чрез съмнителни избори президенти, са се вкопчили в собствените си властови структури. Те потискат не само ислямистите, но и либералите и демократичните сили. И по този начин спомагат за появата на още недоволство, ново насилие и нестабилност. Вероятно затова следващата арабска протестна вълна е само въпрос на време. Която, този път, няма никакви изгледи да бъде припозната като „пролет“.

 
 

Ангелът от Манчестър – жената, оказала помощ на 50 деца от Манчестър

| от chronicle.bg |

След ужасяващата експлозия в Манчестър Арена в края на концерт на Ариана Гранде по улиците се изливат десетки паникьосани деца. Една жена, която чува взрива от близката гара Виктория, веднага се втурва да помогне. Тя събира колкото деца може на едно място, за да е по-лесно за родителите им да ги приберат.

48-годишната Пола Робинсън успява да събере около себе си 50-ина от децата, които са били на концерта, и да ги заведе в близкия хотел Холидей Ин. Там дава на децата топли напитки и се старае да ги успокои.  Тя публикува серия от постове във Facebook, с които да насочи близките на децата към мястото, включително – публикувайки телефонния си номер, за да могат да й се обадят за повече информация.

След експлозията, при която 22 деца загинаха, а над 50 бяха ранени, много родители са се опитвали да се свържат с децата си на концерта. Именно на част от тях Пола Робинсън успява да помогне. Заради нейната самоотверженост, медиите започват да я наричат „Ангелът от Манчестър“. Самата тя казва, че не е направила нищо героично.

Казва, че е публикувала информацията и телефона си във Facebook, защото всички проверяват социалната мрежа и това е бил за нея начинът да бъде от помощ. Тя самата е майка и баба и страда за живота за убитите деца.

Заради случилото се Ариана Гранде отложи останалата част от европейското си турне, казвайки в Twitter, че е съсипана.

Отговорност за терористичната атака пое „Ислямска държава“.

 
 

Часовете преди смъртта на Крис Корнел

| от chronicle.bg |

В полицейския доклад за смъртта на Крис Корнел са описани последните му часове. Там пише, че бодигардът на певеца, Мартин Кирстен, го е намерил в безсъзнание на пода в банята на хотелската му стая в 12:15 през нощта, „с течаща кръв от устата му и спортна лента около врата му“.

Според доклада Кирстен за последно вижда Корнел 45 минути преди смъртта му. Той минава през стаята на певеца, за да оправи компютъра му. Охранителят също така му дава две хапчета Ативан, за които Корнел има рецепта и взима против безпокойство. 5 минути по-късно, в 11:35, Корнел разговаря със съпругата си, Вики Корнел, и й казва със фъфлещ тон, че „може би е взел един-два ативана допълнително“.

В 12:15 Вики звъни на Кирстен и му казва „да види съпруга й, защото не звучал много добре“, добавяйки, че „звучал гроги и постоянно повтарял: „Уморен съм“.

Парамедиците пристигат в 1:00 през нощта, но не успяват да съживят Корнел. Доктор произнася смъртта му в 1:30. Малко след това полицаите пристига и започват разследване като един от тях се обажда на Вики, за да й съобщи лошата новина.

Ативанът третира лица, които страдат от тревожност и депресия чрез ефективно балансиране на някои химикали. Използването на лекарството може да доведе до появата на редица сериозни странични ефекти, включително влошаване на депресия, промени в настроението, загуба на паметта, халюцинации, възбуда и объркване.

 
 

Пролетен базар на книгата 2017: какво си струва да видим

| от chronicle.bg |

Пролетният базар на книгата – най-голямото книжно събитие за българския читател ще се проведе в следващите дни в Националния дворец на културата. От 23-ти май до 28-ми май (неделя) българските читатели ще могат да присъстват на много и разнообразни срещи с автори и издатели от страната и чужбина. Повече от 100 книгоиздатели и търговци участват в тазгодишното издание.

Официалното откриване е на 23-ти май от 11:00 ч. в мраморното фоайе на НДК. Гости на откриването ще бъдат спортистите Стефка Костадинова и Валери Йорданов, които ще представят юбилейни албуми, посветени на кариерите си.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов, др.

Днес правим подбор на част от издателствата, които тази година ще вземат участие. Какво можете да намерите на техните щандове, вижте в галерията горе.

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го в света

| от chronicle.bg |

Изкуственият интелект AlphaGo надви Ке Жи, известен като най-добрия играч на древната игра Го. Победата за машината на DeepMind и Google е първата в сблъсък от общо три части.

Победата на машината е с половин точка – минималната възможна разлика.

Победата на AlphaGo с 4 на 1 над южнокорейската легенда Лий Се-дол миналата година бе отчетена като истински триумф за разработчиците на изкуствен интелект. Тогава не се очакваше неврална мрежа да може да играе толкова комплексна игра, но изкуственият интелект оспори това птредположение.

Експертите, които са следили първата среща, казват, че не само машината е добра в изучаването на тънкостите на човешките играчи, но и 19-годишният талант Ке се учи от нетрадиционния ѝ подход. Един от ранните му ходове бе определен като наистина гениален и със сигурност срещата ще става само по-интересна.

Вторият двубой в рамките на Future of Go Summit е насрочен за четвъртък, а финалът е в неделя.

Източник: The Verge