„Анти-евро“ партията: гласът на германците, които не искат да плащат заради другите

| от |

Селин льо Приу / Франс прес

„Кризата на еврото много ме тревожи. Тя не е приключила“, заявява 47-годишната Катрин Ромел на предизборен митинг за изборите за Европейски парламент на германската „анти-евро“ партия Алтернатива за Германия (АзГ), която се възползва от отрицателните нагласи към финансовите спасителни планове за южноевропейските страни.

AFD-Wahlplakat_02

Дългокосата брюнетка с розови кичури изразява разпространено у сънародниците й безпокойство, като размахва пред катедралата в западния град Кьолн плакат с надпис: „Трябва да престанем да правим дългове, които ще се поемат от децата ни“.

Под греещото слънце водачът на листата на АзГ, преподавателят по икономика в Хамбург Бернд Луке държи реч пред неколкостотин симпатизанти. „Канцлерката Ангела Меркел иска да спаси еврото на каквато и да било цена“, отправя й той обвинение под бурни аплодисменти.

Създаденото му през 2013 г. младо движение, което призовава за „организирано премахване“ на единната валута, предизвика изненада на парламентарните избори в Германия през септември, като почти премина 5-процентната бариера за влизане в Бундестага.

Той се надява да се представи още по-добре на европейските избори, в пропорционална система, която би трябвало да му гарантира депутати в парламента в Брюксел.

Украинската криза изхвърли премеждията на еврото от първите страници, а доверието към Гърция и други европейски страни в криза донякъде се възстанови. Германците обаче продължават да се тревожат за бъдещето.

„Има голяма несигурност заради застаряването на населението. Хората се безпокоят за пенсията си, смятат, че ще трябва да работят по-дълго“, констатира Андреа Рьомеле, политолог от германския институт „Школа Херти за държавно управление“ по адрес на страната с най-възрастно население в Европа.

Според неотдавна публикувано в най-четения в Германия вестник „Билд“ допитване, четирима от всеки петима германци смятат, че кризата с еврото не е преодоляна.

Популярният всекидневник се изяви през последните години с предизвикателни статии, описващи южноевропейците като каращи на социални помощи мързеливци, които живеят на гърба на Германия – основния платец в плановете за спасяване на еврозоната.

В Кьолн противниците на еврото с лекота се възползват от ситуацията, като нападат политиката на Европейската централна банка и ниските й лихвени проценти, които според тях са виновни за твърде ниските лихви по спестовни влогове в Германия.

„Вложителите загубиха илюзиите си, вече не получават почти никакви лихви върху парите, които са вложили в банка“, казва Луке.

19-годишният студент по икономика Александер Дюзинг ръкопляска. Без да му е мъчно за дойче марката, която е била заменена от еврото, когато е бил на 8 години, той говори за „заплахата“, която според него представляват за Германия свръхзадлъжнелите страни от Южна Европа.

Той е твърдо решен да гласува за АзГ на европейските избори. За него тази формация е добра алтернатива на традиционните партии.

Новото движение с членска маса 17 000 души обединява хора от най-различен политически произход, като бившия председател на Федерацията на германските индустриалци Ханс-Олаф Хенкел, на втора позиция в листата за европейските избори, който навремето защитаваше приемането на еврото, или пък бивши социалдемократи.

С разпалването на евроскептицизма Луке знае, че разполага с благоприятни позиции, още повече че крайната десница, която обикновено го експлоатира, остава маргинализирана в тази белязана от нацистката диктатура страна.

Социологическите институти дават на АзГ подкрепа между 5 и 6 процента. Луке се надява на повече – „между 6 и 8 процента“, казва той.

Партията „все повече се старае да заеме мястото, което освободиха вдясно приближилите се към центъра консерватори“ по теми като семейството или имиграцията, отбелязва Андреа Рьомеле.

Напоследък АзГ възприе откровено провокационен тон като този на плаката й със снимка на Ким Чен-ун и слоган: „Общото между дебелия кореец и ЕС: разбирането им за демокрацията“.

Формацията обаче настоява, че не е крайнодясна. „Ако влезем в Европейския парламент, определено няма да се сближаваме с десните популистки партии“, предупреждава Луке, който отхвърля например френския Национален фронт.

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.

 
 

Най-доброто от Агата Кристи на малкия екран

| от Дилян Ценов |

Агата Кристи е Кралицата на криминалния жанр – това всички го знаем и никой да не е посмял да го оспорва.

Сред емблематичните й герои са писателката на криминални романи Ариадна Оливър, инспектор Батъл, главен инспектор Джап от Скотланд Ярд, капитан Хейстингс. Но най-известни си остават дребничкият, закръглен белгийски детектив с яйцевидна глава, Еркюл Поаро, и симпатичната, и на вид безобидна стара мома, госпожица Марпъл.

Вторият по популярност детектив в света на литературата след Шерлок Холмс е създаден през 1917 г., а читателите се запознават с него три години по-късно. През 1926 г. пък излиза „Убийството на Роджър Акройд“, който донася на авторката признанието на читателите, а героят става един от най-обичаните. Следват над 50 години, в които Кристи и Поаро вървят ръка за ръка. Романите за Поаро й носят огромен успех, който тя така и не разбира. Не харесва своя детектив, но продължава до края на живота си да пише за него, защото се чувства длъжна да дава на публиката онова, което тя иска.

Агата Кристи е по-привързана към другия си персонаж – госпожица Джейн Марпъл. Възрастната стара мома живее в китно провинциално английско селце, където нещата невинаги вървят гладко. А когато не е в дома си, обикновено е при приятелка или на почивка. Но където и да отиде, винаги се натъква на убийство, кражба или друга незаконна дейност. С ум, такт и логика тя успява да разгадае всяка мистерия.

Откакто са създадени, героите на Кристи са оживявали на малкия екран многократно и са играни от различни актьори. Сред най-известните, влезли в кожата на Поаро са Албърт Фини, Питър Устинов и Дейвид Сушей. А част от жените, играли Марпъл, са Ан Ръдърфорд, Джералдин Макюън и Джулия Маккензи. Несъмнено Дейвид Сушей е най-добрият Поаро досега, а Макюън и Маккезни – най-добрите Марпъл.

И за да не говорим повече, предлагаме ви да видите, кои са най-добрите екранизации по книги на Агата Кристи, правени за малкия екран (в галерията горе).

 
 

Пилар Абел не искала наследството на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, по БТА |

Испанката Пилар Абел, която иска да бъде призната за дъщеря на прочутия художник сюрреалист Салвадор Дали, увери, че не иска да получи пари, а да разбере коя всъщност е тя, предаде Франс прес.

Мадридски съд постанови да бъдат ексхумирани тленните останки на художника 28 години след смъртта му, за да може чрез ДНК тестове да се установи дали е биологичен баща на Пилар Абел Мартинес, която живее в Жирона в Каталуния.

Фондацията „Салвадор Дали“ оповести, че ще представи иск срещу нареждането за ексхумация.

Пилар е сигурна, че нейната ДНК ще съвпадне с тази на починалия гений на сюрреализма. „Това ще ми донесе огромно облекчение – най-после ще знам коя всъщност съм аз и ще получа признание – каза тя. – Не се стремя да стана негова наследничка. Ако това се случи, толкова по-добре. Това обаче е последното, към което се стремя – на първо място е идентичността ми.“

Пилар от повече от десетилетие се опитва да докаже, че е дъщеря на Дали, починал през 1989 г. Според нея той е имал любовна връзка с майка й, която била икономка в дома на негови приятели в Кадакес. Дали често посещавал този дом. Майка й обаче се омъжила за друг мъж преди раждането й. „Когато бях 7-8-годишна, баба ми ми каза: ‘Знам, че не си дъщеря на сина ми, че баща ти е велик художник, но това не е причина да те обичам по-малко.’ Тогава тя ми спомена името му – Дали“, поясни Пилар.

 
 

Митко Павлов с видео към летния си хит

| от chronicle.bg |

След тригодишно мълчание и успешно завършило турне в Индия и Нигерия, творческият тандем Димитър Павлов и Явор Русинов, спечелил Евровизия в Етиопия и открил за света Брандемир Дефо, изригва отново. Песента ще се бори за летен хит, след като успешно се нареди в топ 3 на ФРГ и успя да вземе наградата на публиката в Неделния чарт на радио Чехословакия.

Видеото е заснето в резиденцията на тандема, в която основен акцент е инфинити пулът. Точно там хитовият дует възнамерява да прекара цялото лято и да се чувства „ол райт“.

Приятно гледане: