Алфа Рисърч: ГЕРБ – 36.2%; БСП – 22.5%

| от |

ГЕРБ влиза в предизборната кампания с подкрепата на 36.2% от решилите да гласуват избиратели, БСП – 22.5%, ДПС – 12.1%, РБ – 5.2%, ББЦ- 4.4%.

Това показва проучване на агенция „Алфа Рисърч“ на старта на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори на 5-ти октомври 2014 г. Проучването е проведено в периода 31-ви август – 5-ти септември 2014г., очертава основни обществено-политически тенденции на старта на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори.

След победата си на евроизборите, ГЕРБ е във възходяща тенденция и влиза в кампанията с подкрепата на 36.2% от решилите да гласуват избиратели. За последните три месеца той увеличава преднината си пред БСП до 13 пункта. Партията разполага и с допълнителен електорален резерв от около 5 – 7% колебаещи се привърженици, но от кампанията зависи дали той ще бъде оползотворен или не.

БСП не задълбочава негативната тенденция от евровота, но все още е изложена на риск от изтичане на гласове. Социалистите получават подкрепата на 22.5% от твърдо решилите да гласуват в парламентарните избори. За разлика обаче от основния им противник ГЕРБ, техните възможности за разширяване на електоралното влияние са силно ограничени, тъй като продължават да търпят негативите от управлението на кабинета „Орешарски“. Потенциален риск за протестен вот срещу БСП има и от дясно, и от ляво. Поради това, очертаващата се интрига пред БСП е какво ще направят разочарованите й симпатизанти – дали няма да отидат до урните, или ще дадат гласа си за други леви или националистически формации – АБВ, Патриотичен фронт, „Движение 21″ на Т. Дончева.

При ДПС интрига няма – влиза в кампанията като трета политическа сила и най-вероятно ще запази тази си позиция до края. Движението получава традиционната си подкрепа (12.1% от решилите да гласуват към момента), независимо от сериозните имиджови проблеми и политическа изолация, в която изпадна през последните месеци.

Реформаторският блок удържа позициите си от евроизборите и стартира кампанията с подкрепата на 5.2% от решилите да гласуват. През летните месеци Блокът успя да преодолее един от най-сериозните проблеми на дясното през последните години –основно столичната си концентрация и към началото на септември вече има видима подкрепа в почти половината избирателни региони на страната. Рискови пред разширяващото се влияние на реформаторите през последните седмици се оказаха обаче част от кандидат депутатските листи, което доведе и до колебания в техните електорални позиции.

„България без цензура“ е партията, която търпи най-сериозна ерозия в сравнение в европейските избори. ББЦ запазва шансовете си за представителство в парламента, но е в низходящ тренд и със значително по-скромна подкрепа – 4.4% от решилите за гласуват.

Две други формации са на границата на изборния праг от 4% – АБВ с 3.9%, Патриотичният фронт с 3.7%. Атака остава малко под тях – с 2.9% от решилите да гласуват. Резултатът за тези партии е силно зависим от степента, в която ще се мобилизира протестен вот срещу БСП. Колкото по-висок е той, толкова повече нарастват шансовете някоя от тях да премине 4-процентната бариера, и обратно.

От останалите партии, най-различими са „Движение 21″ на Т. Дончева (1.5% от решилите да гласуват) и коалиция „Десните“ с 1%.

oo_2377179

Въз основа на електоралните нагласи на старта на предизборната кампания могат да се очертаят следните хипотези за изхода й, подредени по степен на вероятност. Най-вероятна е хипотезата за пет партиен парламент. Освен четирите сигурни участника -ГЕРБ, БСП, ДПС и Реформаторският блок, с най-високи шансове за присъствие в него е ББЦ. Предвид близостта на няколко други партии около 4-процентния праг, обаче, е възможна и „битка“ за петото място. Хипотетичното изчисление на броя депутати при пет-партиен парламент само сред преминалите 4% партии показва ГЕРБ – между 105 и 110, БСП – между 63 и 68, ДПС – 35 – 38, Реформаторски блок – около 16, „България без цензура“ – около 13. При такова разпределение на силите е налице възможност за сформиране на, макар и крехко, дясно-центристко парламентарно мнозинство между ГЕРБ и РБ.

По-малко вероятна към момента е хипотезата за силно фрагментиран парламент. Запазващата се висока степен на негативизъм (80%) към модела на досегашното управление, премества махалото в център-дясно и засилва нагласите за излъчване на стабилно правителство с ясна парламентарна подкрепа. Шансовете за повече от пет партии в парламента биха нараснали, ако се активизира наказателен вот срещу БСП не само в десния, но и в левия и националистически спектър – процес, който е все още твърде слаб. При такъв развой може да се стигне до по-голям брой формации в парламента, с произтичащите от това рискове пред сформирането на мнозинство и излъчване на стабилно правителство.

Според агенцията има песимизъм за развитието на страната и продължаващ дефицит на доверие в държавните институции.

Страната е в тежка ситуация и се нуждае от стабилно управление за преодоляване на кризата – са доминиращите нагласи във всички социални групи. След оставката на кабинета „Орешарски“ единствено президентът Росен Плевнелиев има ръст в доверието (28%). Дейността на служебния кабинет е непозната за всеки втори избирател в страната, останалите са разделени в оценките си – 20% положителни и 24% отрицателни. Активните в усилията за разрешаване на един от ключовите проблеми на годината – КТБ – институции акумулират силна критика. Доверието в БНБ (11%) и главния прокурор Сотир Цацаров (15%) е силно ограничено.

Мнозинството от българските граждани – 54% – смятат, че проблемите няма да се ограничат до една банка, а могат за обхванат и други. Казусът с КТБ, превърнал се в показателен пример за механизмите на задкулисно действие на предишното управление, се възприема основно като институционална отговорност, поради което са налице високи очаквания за пълна прозрачност по случая. Умерена е готовността за участие в изборите. На старта на предизборната кампания 3.2 – 3.3 млн. избиратели заявяват намерение за участие в предстоящия парламентарен вот. Ако тази нагласа се запази, това означава малко по-ниска активност в сравнение с предишните парламентарни избори от 2013г. Около 20% от избирателите все още се колебаят дали да гласуват и ще вземат своето решение в хода на кампанията.

Според агенцията има възможност за сформиране на дясно-центристко парламентарно мнозинство след вота. Вероятност за пет партиен парламент очертават електоралните нагласи на старта на кампанията. Лидер в електоралните предпочитания на избирателите е ГЕРБ, който повишава подкрепата си от евроизборите насам и към момента привлича 36.2% от твърдо решилите на гласуват. БСП остава на позициите си от месец май и подкрепа от 22.5% от решилите да гласуват. С твърдия си електорат ДПС влиза в кампанията като трета политическа сила (12.1%). Реформаторският блок стартира надпреварата като сигурен участник в следващия парламент (5.2% от твърдо решилите да гласуват). „България без цензура“ е единствената формация със силно ерозирала подкрепа от евроизборите досега. С 4.4% тя запазва шансове за парламентарно представителство, но кампанията ще бъде решаваща дали те ще се реализират.

При всички условности, че става въпрос за старт на кампанията, парламентарните мандати биха се разпределили приблизително в следните пропорции – ГЕРБ – между 105 и 110, БСП – между 63 и 68, ДПС – 35 – 38, Реформаторски блок – около 16, „България без цензура“ – около 13 и възможност за сформиране на дясно-центристко парламентарно мнозинство. Две формации на изборния праг от 4%: АБВ (3.9%), Патриотичен фронт (3.7%). Към тази група с малко по-ниска подкрепа се присъединява и Атака (2.9%). Сред останалите регистрирани участници по-различими са позициите на „Движение 21″ на Т. Дончева (1.5% от решилите да гласуват) и коалиция „Десните“ с 1%. Шансовете на по-малките формации са зависими от това дали ще се реализира силен протестен вот срещу БСП. Ако той се случи, е възможно някоя от тях също да получи представителство.

Кризата с КТБ предизвика силни обществени притеснения, които продължават да тревожат мнозинството от българските граждани. Най-голяма част (54%) се страхуват, че са възможни нови проблеми в банките и разклащане на финансовата стабилност. Частични, изолирани проблеми очакват 34% и едва 10% са спокойни, че кризата е преодоляна.

Обществото възприема отговорността по казуса с КТБ основно като институционална. Всеки трети припознава като виновник за кризата възползвалите се от банката политици, 29% обвиняват за това БНБ и липсата на достатъчен контрол от нейна страна. В резултат са налице високи очаквания за прозрачност при решаване на казуса, за да стане ясно какво се е случвало в банката, която се е държала не като пазарен субект, а като „банката на властта“. Затова и 64% българските граждани настояват да се отворят кредитните досиета на КТБ – за да се види има ли публични личности, които са се облагодетелствали, срещу едва 12% обявяващи се за запазване на банковата тайна. Общественото мнение не е в състояние да посочи най-правилният начин за решаване на кризата с КТБ, но е категорично, че това не трябва да става с публичен ресурс. /БГНЕС

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.