Ако жените бяха мъже за един ден

… или Експерименти без магия.

#ОПИТ 1: reverse

За разликата между мъжете и жените е изписана хартия в размер на цяла сибирска тайга от дървета, но все пак една от основните е, че жените тайно ( и не особено тайно) искат да влязат в мозъците на противоположния пол. Да разберат какво си мислят, защо си го мислят, какво правят и защо го правят. Да получат обяснения, да си изготвят алогоритми и да затръшнат драматично вратата. За господата едно сафари в женския мозък би означавало само и единствено неописуем ужас, който никога не биха си причинили. За тях торнадото от мисли, което представлява всяка секунда в женската глава, е нещо напълно излишно, което само съкращава живота, къса нервите и пречи на ерекцията.

Гледали сме какви ли не филми, в които две души си сменят телата и дори да е за 24 часа, могат да проверят и усетят какво е да си „в обувките“ на другия. Е, далеч не е нужна магия, за да си направим този експеримент.

Нека си представим, че сте жена с мъжко мислене и просто да наблюдаваме какво се случва, без да ви заключваме в аполоновска фигура. Тогава просто ще проверите колко точно колко ви е голямо мъжкото достойнство, ще станете най-добра приятелка на всички жени, ще объркате обкръжението си и експериментът пропада.

И така, ето една съвсем обикновена ситуация в които ВИЕ мислите малко по-мъжки. С най-често срещаните разминавания, колкото клиширани, толкова и универсални. Независимо колко се еманципират дамите, колко се променят господата и как половете се объркват, понякога първосигналните реакции са точно такива, каквито са били и ще бъдат хиляди години.

Ситуация: Ваша приятелка е нетърпелива да се видите от няколко дни, имала да разказва. Пристигате на срещата.

ПРИЯТЕЛКА: Е, най-накрая. Защо не ми връщаше обажданията?

ВИЕ: Просто се занимавах с някакви мои неща, нищо особено.

( ето какво става тук: Тя си мисли, че вие я игнорирате, че може би й се сърдите, че нещо между вас не е окей. ВИЕ наистина сте се занимавали с ваши неща, или просто сте се загледали в нещо по телевизията и без абсолютно нищо лично, сте преценили, че ще върнете обаждането по-късно. Може и да сте забравили. Шанс. Нали сте приятелки, не би трябвало да е проблем. Продължаваме.)

ПРИЯТЕЛКА: Както и да е. Имам сууууупер много да ти разказвам. Ама кажи ти първо как си, че после като започна аз…

ВИЕ: Екстра съм. Казвай.

( Жените обичат да говорят за себе си и когато някоя има повече за разказване и „захапе“ цялото време, на другата дори да й е интересно, все пак ще вмъква и своите истории в разговора. ВИЕ в момента, обаче, мислите рационално. Мъжете са с една честотна пътека. Щом са се настроили да слушат, няма нужда да говорят.)

ПРИЯТЕЛКА: Добре, спомняш ли си онзи Симеон от офиса, за който ти говорех преди време?

ВИЕ: Да.

ПРИЯТЕЛКА: Амиии….както си мислех, че изобщо не ме забелязва, така снощи отникъде ме попита дали искам да ме закара и….

(приятелката чака вие да попитате нетърпеливо „И? Какво?“, но вие просто очаквате да продължи, защото знаете,че така или иначе ще го направи)

ПРИЯТЕЛКА: Какво става? Ако искаш няма да те заминавам с моите глупости…

(всичко, което жените искат да разкажат на всяка цена е наречено „глупости“ )

ВИЕ: Не бе, не. Слушам те.

ПРИЯТЕЛКА: Та качвам се аз в колата и той започва да ми прави комплименти и флиртува супер много…а ти знаеш откога го харесвам…направо не знаех как да реагирам… подхвърлям такава, че днес е по-различен и той казва „ може би“. Какво значи „може би“? Според мен тук намекваше, че може и той отдавна да ме е харесвал, но не е смеел да ми каже…

ВИЕ: Може би.

(няма да коментираме особено. Като не знате какво, значи е „може би“.)

ПРИЯТЕЛКА: После отидохме в тях ( следват множество детайли за вечерята, ястията, думите, жестовете, тълкуването им) …и правихме секс! Най-магичната вечер в живота ми!

ВИЕ: Супер! Евала.

(тук приятелката ви е мега озадачена. „Най-магичната вечер в живота“ изисква от само себе си множество въпроси до най-малкия детайл. А ВИЕ наистина не се интересувате от подробности. Вашата приятелка е „отбелязала“. Ами, браво. Какво повече има да се каже?)

ПРИЯТЕЛКА: Много си странна тази вечер. Как така „евала“? Ами какво ще стане сега? Ние работим на едно и също място! Сега като отида на работа в понеделник как ще се държи? След онази вечер дори не ми е писал. Дали съм била само за една нощ?

ВИЕ: Може би.

ПРИЯТЕЛКА: Ама аз какво да направя? Да му пиша ли нещо във фейсбук? Какво точно да му напиша?

(тук вече всички тези 120 въпроса за едно хипотетично бъдеще много ви объркват)

ВИЕ: Е, не. Не му пиши. Ще отидеш в понеделник и ще видиш какво става.

ПРИЯТЕЛКА: Ами, ако той си помисли, че не ми е харесало? Че се държа тъпо?

ВИЕ: Е, ти пък сега. Дори да е така, ти нали си си изкарала готино?

ПРИЯТЕЛКА: Няма значение! Не искам да е било само това. Може би има друга…но тогава защо реши изобщо да бъде с мен?

(това е тоталната сфера на неизвестното, която така или иначе не знаете защо трябва да се обсъжда толкова. Дали някой си има половинка и изневерява и какво точно чувства са неща, които нямат значение, когато човек реши да направи нещо. Това е импулс и желание, което е стопроцентово в момента на действие. И да влияят други фактори и хора, ВИЕ се стараете да не мислите за това)

ВИЕ: Не мисли сега за това. В крайна сметка е решил, това е важното.

ПРИЯТЕЛКА: Дали ме харесва?

ВИЕ: Е, разбира се. Никой не прави нещата, които ми описа с някой, който не харесва.

ПРИЯТЕЛКА: Е, да де, ама как ме харесва? Дали е достатъчно….

(количествените и качествените мерки в женското съзнание, са нещо, което също ви е леко чуждо. Мъжът много добре знае кога е влюбен. Тогава няма как да се объркате, защото той не само говори, но и действа. Всичко останало са увлечения, които могат да бъдат по-силни или пък по-преходни, но „как“ и „достатъчно“, които женското его драпа да узнае са въпроси, на които не можете да отговорите с думи. Та тук повдигате рамене със съчувствие. Приятелката очаква хипотези, предположения и няколко примерни сценария за понеделник. Плюс съвети как да се държи, как да е облечена и какво да прави, като не би спазила нищо от предположеното, само ако Симеон и каже „здрасти“. Сменяте темата и не се поддавате на многократните опити да се върнете към нея. Приятелката ви е леко засегната и всеки си тръгва.)

Експериментът ни приключва с един-единствен извод. Това, което мъжете казват, в 90% наистина го мислят. Щом не са го казали, не са го измислили. И е доста безполезно дамите да гадаят и разкодират всяка тяхна въздишка и премигване. Те, също така са доста лаконични, когато се говори за лични истории. Това не е липса на речник. По-скоро липса на интерес. За тях, каквото се случва или предстои да се случи, е това, което е. И няма нужда от задълбаване. И най-вече: нищо лично. Жените сме си „обречени“ така или иначе от толкова много безсмислено мислене. Може би следващия път трябва да наблюдаваме как би се измъчвал един мъж, ако само малка част от женското поведение се загнезди в него.

Но, разбира се, хората и ситуациите са различни. Наслаждавайте си се на собствените мозъци и не скитайте по чуждите глави. Пък дали съм права за всичко, което казах?… Може би.

Още истории и текстове от Йоана Мирчева може да намерите в нейния блог – Flashing Lights