„Ах, Мария“ – едно хартиено момиче на 25

| от |

Появата на юбилейния брой на литературното списание „Ах, Мария“ е като дълго чакан концерт на любима рок група, която рядко се появява пред публика. Култовото издание се ражда през 1990 година и за 25 години в него са публикували 628 уникални автори на 4624 страници.

Юбилейният брой съдържа 59 автори, а създателят му – Румен Баросов е успял да го състави само за месец – от събирането на текстовете през редактирането им, до дизайна и отпечването. Затова и нарича този брой „исторически“.

Румен Баросов е сред дванадесетте души в основата на „Ах, Мария“ през 1990 година, когато все още съществуват теми табу, а отношението към литературата е в същността си удоволствие. 25 години по-късно Баросов решава, че е време да се занимава предимно с неща, които все още имат смисъл, и се захваща да върне на читателите си това хартиено момиче.

Раждането на Мария

Ах, Мария“ се появява през 90-та година, а негови създадели по това време са студенти: Румен Баросов, двама гръцки поети Панос Статоянис и Димитриос Марусопулос, и още 9 други, които харесват това.

Първият брой на изданието е платен „без касова бележка“, тъй като хартията все още е внос от Съветския съюз. Намира се печатница, която да се съгласи да го отпечата, като затова е платено, според легендата, на ръка с 50 щатски долара.

Заглавието на списанието отпраща към удоволствията (на литературата) със своето „Ах“, а „Мария“ е избрана като име, което, освен че се среща често, е поетично.

В изданието се включват текстове и автори, които никога преди това не са се появявали, а то самото успява да разчупва темите табу.

Ах, Мария“ въведе едно малко дистанцирано отношение към собствената ни значимост като поети, т.е. помогна на творците да не се взират съвсем и непрекъснато в пъпа си и да си мислят, че са най-великите хора на света, т.е. да имат едно малко по-игрово отношение към битието. Затова и списанието ни имаше уточнението: „списание за литература и други наслади”, разказва Румен Баросов.

ах, мария, румен баросов

Уважаема госпожице, ако искате кучето Ви сутрин да Ви буди с радостен лай…

Първите броеве излизат в немислимия за наши дни тираж от около 3000 екземпляра. По това време апетитът за четене е толкова голям, че в момента, в който се разлепи плакат на улицата, около него се събира тълпа от четящи. Такива тълпи се събират и около плакатите на „Ах, Мария“.

Пазя си плакат за първия брой на „Ах, Мария”, който беше с невероятно смешни 10-15 рекламни изречения. Имаше една рисунка и изречения, подканящи хората да си купят „Ах, Мария“ или поне да се запознаят с нея. Помня поне едно две. Едното беше нещо като:„Уважаема госпожице, ако искате сутрин кучето Ви да Ви буди с радостен лай, то оставете крайчеца на „Ах, Мария“ да се подава изпод възглавницата Ви“, разказва Румен Баросов.

Представянията на изданието в различни градове водят до срещи на редколегията с кметове и излъчвания на премиерите на живо по месното радио.

Юбилеят на хартиеното момиче

Отношението към „Ах, Мария“ винаги е било като към истински момиче. „Това си е просто една Мария, която има тетрадки, има любими автори…“, разказва Баросов.

„Тя винаги се е отнасяла много лично и към текстовете и към авторите си. Може би това я прави толкова красива и млада, въпреки 25-те си години“, казва Баросов. В юбилейното издание са включени и неколцина автори и авторки, чиито родители още не са се познавали, когато се е състояла премиерата на брой първи през 1990-та.

Румен Баросов разказва как в живота му тежат две неща – това, че занимавайки се с „изкарване на прехраната“, за разлика от много други български автори не е успял да си създаде пространство за писане. Второто е, че този липса се е пренесла и върху едно от любимите му занимания – издаването на „Ах, Мария“.

Въпреки че последният брой на списанието се появи през 2011 година и направи дълга пауза, появата на юбилейното издание доказва, че списанието съществува.

Символично Румен Баросов решава, че новият брой на изданието трябва да се появи на 17 декември – датата, на която 25 години по-рано за първи път е представена „Ах, Мария“. Това е една от малкото сигурни дати в живота на списанието.

Ах, Мария“ вече има и свой сайт, на който ще бъдат качени и старите броеве на списанието. Ще бъдат публикувани и нови текстове, включително такива на чужди езици без превод – нещо, което списанието си е позволявало и друг път. Има и страница във Facebook. 

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена