АФП: Борисов заплашва с хаос, ако не е премиер

| от |

Бойко Борисов, победителят в неделните парламентарни избори в България, се връща отдалече, след като бе изгонен от власт от демонстрациите преди почти 20 месеца.

Ако успее да направи коалиция, бившият пожарникар култивирал образа на мачо, ще стане първият в посткомунистическата история на България правителствен лидер, който ще има втори мандат.

Успехът не е достигнат, защото резултатите водят до много раздробен парламент, в който ще липсват около тридесетина кресла на дясноцентристката формация на Борисов, за да достигне абсолютното мнозинство.

Но верен на своя стил, той вече посочи по същество на другите формации, че ще бъде или той, или хаосът.

Да бъде в центъра на играта е вече безнадеждно завръщане за този, чиито три години и половина начело на правителството на най-бедната страна на ЕС, от 2009 до 2013 година, завършиха с масови демонстрации срещу бедността и корупцията.

Почти изчезнал от медиите по време на опозиционния си период, Борисов изплува на повърхността след падането през юни на „технократското“ правителство, подкрепено от социалистите и либералите, което стана още по-непопулярно от неговото.

Обвиняващ своите наследници, че са „съсипали страната“, той изгради кампанията си върху предупрежденията, че се очаква трудна зима, и с обещания за „стабилност“, която ужасно липсва на България, за да се реформира.

За да бъде убедителен, 55-годишният Бойко Борисов продължава да залага на твърде директния си стил, който трябва да покаже образа на отговорен, енергичен и умеещ да решава политик.

„Неговата мачовска страна („аз съм този, който решава“) неговото отношение към спорта и възможността му да се приспособява към общественото мнение, обясняват популярността му“, обобщава за АФП анализаторът Ивайло Дичев от Софийския университет

„Аз лично искам да управлявам“, каза още Борисов тази вечер, въпреки по-слабите резултати за партията му от това, което му обещаваха социологическите изследвания. „Залагам си главата, имам подкрепата на Европа“, добави веднага той, след като обеща по време на предизборната кампания да приложи в България „германския модел на управление“.

Горд с контактите си с европейски и американски представители, той се представя за особено близък с германската канцлерка Ангела Меркел и с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Борисов обаче обещава „да отиде да види Владимир Путин“ след изборите, за да обсъди проекта за газопровод „Южен поток“, блокиран от Брюксел заради украинската криза.

Висок и здрав, с обръсната глава, бившият каратист от високо ниво направи светкавична кариера. С охранителната си компания, създадена след падането на комунизма, той се зае с охраната на бившия комунистически диктатор Тодор Живков след свалянето му от власт през 1989 г., след това и с тази на бившия цар Симеон Сакскобургготски, завърнал се от изгнание през 1996 г. Бившият цар, който стана премиер през 2001 г., му повери тогава оперативната отговорност за полицията в министерството на вътрешните работи и го повиши в чин генерал.

Винаги на местопрестъплението, заявявайки собствените си заслуги и обвинявайки неефективността на съдебната система, Бойко Борисов изгради именно тогава своята популярност. През декември 2006 г., по това време кмет на София, той създава партията Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), подкрепена от кметовете в страната. Три години по-късно Борисов оглавява правителство на малцинството.

Според американска дипломатическа грама от 2006 г., разпространена през май 2011 г. от сайта Уикилийкс, „обвинения в миналото са свързвали Борисов със скандали с присвояване на петрол, незаконни дейности с участието на (руската петролна компания) Лукойл и трафик на амфетамини“. Той отрече тези „спекулации“.

Бойко Борисов, който е разведен, твърди, че живее сам в къща в покрайнините на София, пълна с ловни трофеи, с три кучета порода българска овчарка. Той е център-нападател на футболния отбор на предградието си „Витоша“, който някога пътува с правителствения самолет. /АФП, БГНЕС

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.