70 години от свалянето на блокадата на Ленинград

| от |

Встреча бойцов двух фронтов

На 27 януари в Руската федерация се отбелязва Денят на свалянето на блокадата на Ленинград през Втората световна война. Преди 70 години съветските войски напълно освободиха града на Нева от фашистката обсада, продължила почти 900 дена. Днес (26 януари) в Санкт Петербург, тогава Ленинград, стартира маратонът „Пътят на Живота” и се проведе военноисторическа възстановка „В зоната на пробива”.

Обсадата на Ленинград от фашистките войски започва на 8 септември 1941 г. А пълното освобождаване става на 27 януари 1944-та. Героичната защита на Ленинград изиграва важна роля в ключовите битки през онези години, а също така е повлияла върху изхода на войната, казва историкът Юрий Рубцов:

– Не само фактът за пълното сваляне на блокадата през януари 1944 г., но и всички етапи на отбраната на града са променяли и стратегическите планове на воюващите страни. Сам по себе си фактът, че градът в продължение на почти 900 дена, намирайки се отначало под пълна, а после под частична блокада, е издържал, е оказвал деморализиращо действие на немските и финландските войници. Тръгвайки към Ленинград през септември 1941 г., те са били убедени, че ще завземат града за един-два месеца.

ВОВ 1941-1945

С всяка година свидетелите на онези дни стават все по-малко. Зинаида Шевкуненко е била на седем години, когато е започнала войната. В обсадения град тя е прекарала година и половина. Тогавашната ученичка в първи клас не е разбрала веднага целия ужас на ставащото. Било много страшно, глад и студ, споделя Зинаида Шевкуненко спомените си:

– Бомбардираха обикновено през нощта, но в блока ни имаше бомбоубежище. Ние отивахме там, седяхме и дори спяхме седнали. По-късно започнаха да обстрелват града. Отначало бяхме живи аз, сестра ми, брат ми и майка ни. Но постепенно брат ми и сестра ми умряха и дълго време ние с майка ми живеехме двете. А когато останах сама, ме изпратиха в детски дом и ме изведоха от града.

Ленинград 1942 года

А Лидия Хомич, също жителка на обсадения град, въпреки младата си възраст остава до края в обсадения Ленинград и както е могла, така е помагала на гражданите да преодолеят блокадата:

– Имахме специално създадени отряди, в които имаше цигулари, симфонисти виолончелисти, пианисти. Децата рецитираха стихове, вокалистите пееха. Развозваха ни в различни места – в заводите, в болниците. Много често изнасяхме концерти в болничните стаи, където имаше лежащи ранени.

Жители Ленинграда в дни блокады

Най-паметните за мен дни са пробивът и свалянето на блокадата. Тогава преподавателката на музикалния ни клас организира концерт, посветен на победата на Червената армия на Ленинградския франт. Концертът се проведе на 28 януари 1944 г. и, разбира се, и до сега го помнят всички, които са останали живи.

Блокадный Ленинград

В чест на 70-годишнината от свалянето на блокадата в Санкт Петербург се откриха изложби и експозиции, посветени на събитията от онези дни. Някои райони в града на Нева са превърнати в „Улица на живота”: на тях временно са разположени противотанкови ежи, за да напомнят на съвременниците как е изглеждал градът през 1941-1944 г.

Гласът на Русия. Фото: Риа Новости

 
 

Руши Видинлиев режисира новото видео на Dead Man’s Hat

| от chronicle.bg |

Руши Видинлиев е режисьор на най-новото видео на рокендрол бандата Dead Man’s Hat. Дори и да се крие от обществения живот, Руши продължава да работи по музикални и филмови проекти.

Парчето се казва Little Cars, а най-интересното е, че е заснето с помощта на дрон. Освен че изглежда супер модерен, клипът държи зрителя под напрежение до края. Самите музиканти споделят, че много са се забавлявали на снимките.

Dead Man’s Hat е една различна рокендрол банда, за която българските фенове тепърва ще чуват много. Групата от талантливи музиканти няколко пъти печели сърцата на публиката с концертите си на живо. Това е втората им авторска песен, след парчето After Midnight.

Dead Man’s Hat съчетават рок музика с акустични инструменти, за да представят нещо ново и непознато на българските зрители. Такъв е и новият им сингъл Little Cars. Той е миксиран в Ирландия и носи запазеното инди звучене на Dead Man’s Hat. Групата вече работи и по първия си студиен албум, който се очаква с нетърпение от феновете.

 

 

А за тези, които нямат търпение да чуят парчето на живо, на 19 октомври музикантите от Dead Man’s Hat свирят акустично в клуб “Hambara”.

 

 
 

Дизайнерите на ИКЕА и новата им колекция с полъх от България

| от Дилян Ценов |

Как ще реагирате, ако ви кажем, че в дома ви в момента са Кнут и Мариане Хегберг? Сигурно ще попитате кои са тези и защо са в дома ви. Но ви уверяваме, дори да не са точно във вашия дом, със сигурност са в домовете на милиони семейства по света. Защото почти всеки от нас има по нещичко от ИКЕА. От малка ароматна свещ до голям диван или кухня. Кнут и Мариане са  хората, които стоят зад десетки неща, които сте, си или ще си купите от мебелния гигант.

Кнут и Мариане Хагберг са едни от най-дългогодишните дизайнери на ИКЕА и разработват голяма част от станалите култови продукти на бранда през последните 38 години. Биографията им включва над 1600 произведени продукта за ИКЕА, посещения на фабрики в цял свят и постоянно тестване на технологии и материали. Кнут и Марианне са неотменна част от ИКЕА като марка, неотменна част от развитието на световната мебелна индустрия изобщо. Миналата година тяхното бюро LISABO получи престижната награда Red Dot Design Award за висококачествен продуктов дизайн

А новата им зимна колекция за ИКЕА, VÄSSAD, не е просто набор от мебели с много функции и повече от лесен начин на сглобяване. Тя има пряка връзка с България.  Идеята се ражда преди две години, когато двамата посещават България и се вдъхновяват от заобикалящата ги среда, производствените методи и материали в българските фабрики. Днес вече е факт  първата колекция на мебелния гигант ИКЕА, произведена изцяло в България и достъпна в цял свят.

VÄSSAD носи оригинално индустриално усещане, тъй като голяма част от дизайна и разработката й се случват директно на производствената площадка във фабриката. „Имахме няколко набързо скицирани концепции, някои съвсем първоначални идеи. Но основната ни цел бе да работим на място във фабриката. Това е най-интересната част за дизайнера. Не е лесно да се открият производители, които боравят еднакво добре с пластмаса, дърво и метал.“ – коментират Кнут и Мариане Хегберг (брат и сестра) за работата си с Бонана Петрич и Дриймс къмпани.

Колекцията е за всички онези потребители, които живеят в съвремието, сменят  жилището често, имат  нужда от мебели със семпъл, но интересен дизайн, няколко функции и лесен начин на сглобяване. Лекотата на артикулите от колекцията правят пренасянето на мебелите повече от лесно. Индустриален вид, естествени материали, дух от  80-те години – това са масите, столовете, кутиите, одеялата и всички артикули от VÄSSAD. Кнут и Мариане и лидерът на проекта пристигнаха в България, за да представят новата колекция и да ни покажат, че  мебелите не са просто предмети – те са иновации, култура, начин на живот. Вижте как и защо: 

Knut, Marianne Hagberg and Lars Ingolf with Adriana Andreeva_presenting ...

И тримата работите в този брнш от много години. Как се измениха тенденциите за тези 38 години?

Кнут Хагберг (К.Х.): Много неща се промениха, но интересното е, че някои от тенденциите, които минаха и заминаха, вече се завръщат. Например някои неща, които бяха модерни през 80-те и през първите години на 21 век се завърнаха. Имаше тенденция свързана с Мемфис, където бяха модерни много цветни и шарени неща. Тя беше много популярна, после отмина. А в момента виждаме неин отзвук под формата на употребата на стъкло и други материали. Като цяло тенденциите са като синусоида – вървят нагоре-надолу. Сега отново са модерни естествените материали – дървото.

Мариане Хагберг (М.Х.): Има и още нещо. Когато ние започнахме да работи, нямаше чак толкова голям процент градско население и нещата се промениха от това, че то нарасна. Хората все по-честно се движат и не могат да имат тежки мебели. Все по-често им се налага да ги разглобяват и да ги носят със себе си.

Ларс Инголф (Л. И.): Интересното е, че колкото и да се променят тенденциите, базовите нужди остават същите. Всеки има нужда от легло, на което да спи, от маса, на която да се храни. Променят се по-скоро техниките и начина, по който се достига до някакво решение. Когато технологията доведе до някаква промяна, например изобретяването на компактдиска, хората започват да имат нужда от съответната поставка за дискове. Или пък замяната на пишещите машини с компютрите – това доведе до различни решения в създаването на мебели. Така че технологиите са това, което променят решенията.

Говорейки за нови технологии и нови начини на производство, коя е последната голяма иновация в интериорния дизайн?

К. Х.: ЗА нас определено това е една сглобка, която разработихме. Тя може да се използва за сглобяване на различни мебели без да има нужда от болтове и винтове. Това е много важно за нас. Имаме двама души, които работят за нас – те измислиха тази технология. Те са Айнщайните на ИКЕА. Работехме с едни сглобяеми кубове и обсъдихме с тях идеята да създадем маса, която да не изисква монтиране. Това, което те измислиха беше плот за маса, който не е масивен, а е фурнир, нагънат като акордеон, който може да създаде маса, дълга 2 метра.

Какво е модерно сега?

К.Х.: Истински материали. Естествено дърво, естествени нишки, лен, вълна, памучни материи.

VÄSSAD Collection

А по отношение на вида?

К. Х.: Отново връщане към 80-те години.

Л. И.: Може да се каже, че има и завръщане към мебелите на 50-те и 60-те години и класическите архитекти от Дания и Швеция. Да, технологиите се развиват, но те водят и до това днес да имаш нещо, което изглежда като ръчна изработка, но се произвежда масово. Това обяснява и употребата на естествените материали.

Коя е най-подценяваната мебел според вас?

Л. И.: Мисля, че това са малките табуретки, които ги имаме навсякъде, във всякакъв дизайн, идват в много серии и се купуват. Освен това те могат да бъдат използвани като нощна масичка, масичка за кафе, за книги – могат да приемат всякакви функции, хората ги имат навсякъде и може би не ги забелязват. Приемат ги като очевиден продукт. Мисля, че ако изведнъж премахнеш табуретките от един дом, хората ще разберат колко са важни и ще ги оценят.

А коя е най-надценяваната мебел?

М. Х.: Струва ми се, че кухнята е нещо, за което се харчат ужасно много пари, а в крайна сметка се използва както може да използва и една съвсем скромно направена и евтина кухня. Понякога хората искат да има много луксозна и скъпа кухня, а всичко, което могат да направят в нея, е омлет.

К. Х.: Ако ангажираш мъжете в избора на кухня, те веднага ще вдигнат изискванията. А пък жената ще продължи да използва стария си нож, който има от години, защото в крайна сметка, тя знае най-добре какво й трябва.

VÄSSAD Collection (4)

Какво трябва да знаем преди да започнем да обзавеждаме малкото жилище?

М. Х.: Трябва да се стремим да използваме мебели, които имат повече от една функция.

К. Х.: Табуретката да може да е маса, която да се поставя в коридора, може да бъде и нощно шкафче. Диванът да се разгъва. Масата в кухнята да се използва като бюро. Пространството да остане чисто и просторно. Най-добре оставете стените бели.

 
 

Кога дънките стават популярни?

| от chronicle.bg |

Дънките са най-популярното облекло на планетата с милиони произведени и продадени бройки на ден, всеки ден, от години. Но кога и защо станаха толкова популярни?

„Дънки“ като дума съществува от 17 век, когато се използва за сборен термин на всички груби дрхи, носени от работническата класа. И понеже платът, от който се шият тези дрехи, идвал най-често от Геноа (Дженоа), Италия, те се наричали „jeans“ (англ. “дънки”). В областта Ним (Nimes), Франция, се появява конкуренция, която произвежда подобен плат. Той по-късно става известен като „деним“ – от “de Nimes” (фр. „от Ним“).

Каква е разликата между сегашните дънки и дънките на работниците? Разликата е в това как са сглобени. Можете да забележите, че дънките, които носите в момента, са хванати с нитове. Това ги прави доста по-издръжливи на ежедневния тормоз.

Може би имате шевове на задните джобове? Те изначално не са за красота, а са стратегически поставени на местата, където най-много се изтъркват.

 

Jacob_Davis-340x416

 

Това е Якоб Дейвс. Той е с латвийски произход, но живее в Невада. Именно негова е идеята за нитовете и подзравяването на дънките. Той продава новите дрехи на миньорите, които живеят в щата по онова време. Легендата разказва как съпруга на миньор дошла да се оплаква на Дейвис, че мъжът й постоянно си къса „работната униформа“ и дали може да й помогне. Якоб черпи вдъгнвение от седло на кон в магазина му и така се ражда идеята за подсилване на слабите места на тогавашните дънки.

За съжаление детайлите около изобратяването на първия чифт дънки, каквито ги знаем днес, са неизвестни. Но се знае, че идеята на Якоб идва от големия проблем с посточнното късане. Знаем също, е че дрехите на Дейвис имали потенциала на „златна мина“, по-ценна дори и от истинските златни мини. Затова, съвсем разбираемо, той развил параноя около това някой да не открадне идеята му и опитал да я патентова. За съжаление, (както по-късно ще стане и с фиджет спинърите) той  нямал парите за патента – 68 долара, равни на днешни 1300. Затова потърсил човекът, чието име днес е синоним на дънки.

 

Levi_Strauss-340x387

 

Леви Щраус, подобно на Дейвис, е родом от Европа (от Бавария) и идва в Щатите, за да търси късмета си. Двамата се познават покрай магазина на Щраус, който снабдява Дейвис с материали за облеклата му, както и с други продукти. Проблемът на Дейвис, както той го описва в писмата си до Леви, е че не може да произвежда нитовете за дънките достатъчно бързо, за да задоволи търсенето. Двамата мъже се срещат, а по-късно – през 1873 година – подават успешно заявката за патента. Същата година започва и масово производство.

Първияте деним дънки са сини, защото индиго боята е най-евтина, а също и защото тъмния цвят добре криел петна.

Популятността им се дължи до голяма степен и на няколко други фактора. Първият безспорно е изтичнаето на патента им през 1908 година. Друга значителна причина е романтизирането на каубойския начин на живот.

Филми като „Rebel Without a Cause“ и „The Wild One“, които били много популярни сред съвременниците си, продължават модата и така до ден днешен.

 

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.