7 герои от Game Of Thrones, които сякаш изчезнаха

| от |

Докато някои герои имат късмета да присъстват в сериала поне посредством разговори за тях: Манс Райдър в разказите на Джон Сняг, Тайуин Ланистър говори за Планината, Церсей за дъщеря си – Мирцела, то други сякаш нямат подобен късмет и изчезнаха безвъзвратно от лицето на Вестерос, пише HBO.


 

7. Берик Дондарион

Видян за последно: видяхме за последен път Дондарион в трети сезон, когато се би с Хрътката и оживя въпреки смъртоносните рани, които му бяха нанесени в двубоя благодарение на Торос от Мир, който освен последовател на богът на светлината има и свръхестествени сили.

dondarrion2

6. Рикон Старк

Видян за последно: след като Грейджой нападна Уинтерфел, уби повечето му обитатели и опожари крепостта Рикон и брат му Брандън успяха да се спасят и да избягат, докато целият Вестерос ги мислеше за мъртви. Бран повери малкият си брат на Оша, като й заръча да го заведе до замъка на един от добрите приятели на покойния му баща. След раздялата им не чухме нищо повече за Рикон или Оша.rikon-stark-1024

5. Едмур Тъли

Видян за последно: за последно видяхме Едмур след сватбата му за Розлин Фрей, когато беше изнесен от сватбената зала към спалнята и брачното си ложе – традициите във Вестерос повеляват първата брачна нощ да бъде почти публично зрелище. След извеждането му от тържествената зала музикантите подхващат „Дъждовете на Кастамир“ и започва онова, което влиза в историята на Вестерос като Червената сватба – Роб Старк, съпругата му (бременна) и майка му Катлийн, както и всички останали представители на севера биват жестоко избити до крак.

Edmure-tully-shootingarrows

4. Яген Х‘гар (Jaqen H’ghar)

Видян за последно: Яген Х‘гар (Jaqen H’ghar) помогна на Аря да избяга от Харенхал. Безстрашен пред всякаква опасност, Х‘гар е член на „убийците без лице“ – таен орден на убийци от Браавос, които имат способността да променят лицата си, когато пожелаят. За последно видяхме как този герой преобрази лицето си и придоби съвсем нова самоличност. След това даде на Аря една монета и й каза, че ако някога попадне в Браавос да я даде на някой местен и да произнесе думите: “Valar Morghulis”.

205Jaqen

3. Бриндън „Черната риба“ Тъли

Видян за последно: „Черната риба“, вуйчо на покойната Катлийн последно видяхме как напуска пиршеството по повод сватбата на Едмур, за да отиде до тоалетната, буквално мигове преди Уолдър Фрей и Рууз Болтън да нападнат Старките. Изчеването му може да бъде подозрително – може би е подозирал за предстоящото нападение и е искал да бъде възможно най-далеч, когато ударът се стовари. От друга страна Черната риба е предан на севера и в частност на Роб Старк и предателството изобщо не отговаря на природата му. Може би е било въпрос на чист късмет, че успява да се спаси.

blackfish-tully-1024

2. Джендри

Видян за последно: Джендри е един от малкото герои, които свързват Драконов камък с останалата част от Вестерос. Подмамен от Мелисандра, ковачът и копеле на Робърт Баратеон е затворен, без да знае защо, в тъмницата на вуйчо си Станис, по нареждане на Червената жена. Освобден от Сир Давос, последно виждаме Джендри как отплава за Кралски чертог на млака лодка, след като е осведомен, че е един от най-вероятните претенденти за Железния трон. Става ясно, че е голяма клечка. Лошото е, че феновете на сериала не са го виждали от края на трети сезон насам.

Gendry_S2

1. Бенджен Старк

Видян за последно: Бенджен Стак – по-малкият брат на Нед и чичо на останалите живи деца от семейство Старк – не се е появявал в Game Of Thrones от края на еп. 3 в сезон 1 на сериала. Опознахме героя в малкото му сцени с Джон Сняг, Тирион Ланистър и Нед Старк, а след това разбрахме за внезапното му изчезване, редом с останалите герои от сериала – събитие, което не беше представено на зрителите. От тогава насам името му постепенно започна да избледнява – включително от темите за разговор на Джон, чиито опити да намери чичо си бяха оставен настрана след атаката на Манс Райдър.

benjen-stark-1024

 

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.

 
 

Актьори, използвали дубльори за голи сцени

| от chronicle.bg |

Голите сцени са кофти изживяване. Независимо дали ви звучи яко да сте без дрехи в леглото с Брад Пит, ако всичко е на ужким, а наоколо щъкат оператори, режисьор, гримьори и случайни статисти, едва ли ще искате да показвате гърдите си.

Именно затова мнозина избират да ползват дубльори.

Може би най-известен в последните години е случаят с Лина Хийди от Game of Thrones. Актрисата е в ролята на Церсей, която трябва да преживее „похода на срама“, за да може да се прибере в дома си, след като е държана като затворник от религиозна секта. Героинята на Хийди трябва да премине през целия град напълно гола. Актрисата обаче отказва и вместо нея виждаме тялото на дубльорка.

В галерията ви предлагаме още няколко примера за подобни случки.

 
 

Броени дни до концерта на джаз-соул легендата Марио Бионди

| от chronicle.bg |

Този четвъртък, на 25 май, ще посрещнем Марио Бионди и ще можем да се насладим не само на най-известните му парчета, но и на чисто новия му двоен албум „Best of Soul”, който отбелязва десет години от старта на кариерата му.

Заедно с магнетичния сицилианец на сцената на Sofia Live Club ще видим и страхотния му екип от музиканти в пълен състав. Сред тях е Massimo Greco (клавишни), известен с десетките си изяви заедно с най-големите звезди на Италия като Eros Ramazzotti и Zucchero. Ще чуем и виртуозния саксофонист Marco Scipione.

София е една от дестинациите, избрана да бъде част от специалното турне на Бионди. Специално, защото то, както и най-новият му албум, отбелязват десет години от дебюта му с „Handful of Soul”.

В турнето са включени още редица градове, сред които Рига и Букурещ, а в София ще имаме възможността да се насладим на тази емоционална вечер с разтапящия глас на Марио Бионди на 25-и май в Sofia Live Club.Билетите са на цени от 70 лв. в мрежата на Eventim, а капацитетът на клуба ще е ограничен в интерес на максималния комфорт на публиката и естеството на събитието.

Вратите ще отворят в 21:00 ч., а началото е планирано за 22:00 ч.

 
 

Детайли за погребението на Крис Корнел

| от chronicle.bg |

Крис Корнел почина на 17 май. Той беше само на 52 години.

В петък, 26 май, той ще бъде положен в Hollywood Forever Cemetery.

Полицията определи смъртта на Корнел като самоубийство, а сдемейството му твърди, че лекарствата, които е взимал, може да са допринесли за него.

Те казаха, че „ако Крис е отнел живота си, не е знаел какво прави. Лекарства или други субстанции може да са повлияли на решението му“. Добавят също, че „без резултатите от токсикологичния тест, не можем да знаем какво се е случило с Крис – и дали субстанции са играли някакви роля“. След това те подчертаха, че лекарството Ативан, което вокалът на Soundgarden и Audioslave е взимал за безпокойство, може да предизвика „параноични или суицидни мисли, фъфлене и нарушени когнитивни способности“.

Появиха се множество трибюти от музикалния свят след трагичната новина. В това число и поема от Том Морело – китарист на Rage Against The Machine и колега на Корнел в Audioslave, която ще ви покажем в оригинален вид

You’re a prince, you’re a snare, you’re a shadow
You’re twilight and star burn and shade
You’re a sage, you’re a wound shared, you’re masked
You’re a pillar of smoke, you’re a platinum heart
You’re a brush fire, you’re caged, you’re free
Your vision pierces, you do not see
You are pieces strewn on the hillside
You’re open armed, you’re armed, you’re true
You’re a revealer of visions, you’re the passenger, you’re a never fading scar
You’re twilight and star burn and shade
You’re the secret veiled, you’re the secret revealed, you’re surrounded no more
You’re not there, now you’re always here
You’re a handsome groom, a loving father, a haunted stairwell
You’re the clear bell ringing, the mountains echo your song
Maybe no one has ever known you
You are twilight and star burn and shade