(500) мига от Джоузеф Гордън-Левит

| от |

Той е малкото пораснало момче на съвременното кино. И адски му отива.

Моята първа среща с Джоузеф Гордън-Левит беше преди години в сериала „На гости на третата планета“, където той прилича по-скоро на момиче. Сериалът се излъчва по нещо като Ефир 2, в пика на моята петъчна вечер в онези времена.

Макар комедийният сериал да е първата голяма роля за младия американец, не е и първа в неговата кариера. Той играе още от 7-годишен. Дядо му е режисьор, така че това е някак разбираемо.

Джоузеф играе в „На гости на третата планета“ само пет сезона, като сам решава да напусне сериала, тъй като иска да прави нещо друго с живота си. Впоследствие обаче се връща в шоуто за един последен епизод – финалът, за да изиграе отлитането от планетата Земя със своите колеги актьори и да каже „чао“ на сериала и публиката, както предполага. Но в него той пораства и от странно момче, приличащо на момиче, се превръща в готин младеж. Да, той е дете-звезда, изключително популярни сред актьорската гилдия през 80-те и 90-те години. За съжаление, малко от тях останаха това, което им вещаеше светлото бъдеще.

Между снимките в сериала младият актьор снима „10 неща, които мразя в теб“, „Хелоуин: 20 години по-късно“ и на финала независимата продукция „Manic“.

След това Джоузеф решава да направи пауза в кариерата си и се оттегля от актьорството като се записва да учи в Колумбийския университет и учи френски усилено, защото Франция и френската култура му харесват много. Дори заминава, за да живее там за кратко. И някъде там моята страст към малкото момче от „На гости на третата планета“ се изпарява и той изчезва безследно.

Между ученето, френския и другите неща, Джоузеф все пак приема работа в няколко малки и независими продукции. „Когато се махнеш от това място, от киното, след това е адски трудно да се върнеш“, казва той в едно интервю.

Но ето че идва 2009 година и Джоузеф, все едно от нищото, пораснал, възмъжал, различен от малкото момченце в комедийния сериал, се завръща с инди-филма „500 мига от любовта“. Продукцията му носи номинация за „Златен глобус“ и го връща в светлината на прожекторите.

Джоузеф отказва да участва във всякакви продукции и макар да снима нещо като „G.I. Joe“, е твърдо убеден, че киното и ролите трябва да бъдат подбирани внимателно. „Просто човек трябва да спре понякога и да си каже: Отказвам да правя скапани филми вече.“ И той спира. След „G.I. Joe“ отказва много роли и снима само независимия филм „Хешър“, където играе странен бунтар, който помага на малко момче.

Трябва да мине още известно време и да се случат няколко неща в живота на Левит (брат му умира през 2010-а, а той се мести в Ню Йорк), за да може той да се появи в по-комерсиална продукция. И той я избира внимателно. И тази продукция е „Генезис“ – едно от най-добрите неща, които Кристофър Нолан е снимал за последните години. Идеята на Нолан е да снима филма много по-рано, но той решава да изчака Леонардо ДиКаприо, който си представя в главната роля, защото пък ДиКаприо, както почти винаги, е адски зает. Може би ако не беше това стечение на обстоятелствата, нещата щяха да са различни за Джоузеф, тъй като в началото актьорът избран за неговия персонаж в „Генезис“ е Джеймс Франко. Франко обаче се отказва от продукцията впоследствие, заради забавянето и Левит получава ролята, която пък му пасва като ръкавица.

Благодарение на „Генезис“ Джоузеф Гордън-Левит се завръща в листата на А-актьорите, а благодарение на Нолан голямата публика имаше честта да се запознае и с още един великолепен актьор – прекрасния Том Харди.

След „Генезис“ историята е ясна. Макар ДиКаприо да играе главната роля, то Левит блести ярко в стегнатия си костюм от три части и бруталната впечатляваща сцена, която имитира липсата на гравитация, за която той тренира и снима абсолютно сам.

След ефекта на Кристофър Нолан, Левит снима още един филм с него – последния Батман, който режисьорът прави – „Черният рицар: Възраждане“. След това получава втората си номинация за „Златен глобус“ – за ролята на болен от рак в „50/50“, която може да ти скъса сърцето. Нататък Левит поема главни роли в по-слаби като кино, но изключително успешни като боксофис, в продукциите „Looper“, „Спешна пратка“, дори пуска режисьорския си дебют – ироничния „Дон Джон“.  Някъде между всички тях основава и компанията си HitRECord, която има за цел да събира независими артисти от цял свят и да пуска и продуцира част от нещата, които те правят.

Миналата година HitRECord дори пусна първото си телевизионно шоу “HitRECord on TV”, която пък тази година спечели награда „Еми“ за най-добра интерактивна продукция. Междувременно Джоузеф се ожени, роди му се дете и снима роля, за която се научи да ходи на въже.

Актьорът е една от малкото деца-звезди, които успяха да устоят на времето и Холивуд и да не се превърнат в развалина. Смятам наградите и гигантският успех, макар и не на 100% желан, го очакват в бъдеще.

Снимки: Getty Images, PR 

 

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Рецепта за гъбено ризото

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия. Днес ви предлагаме рецептата й за гъбено ризото. 

След всичките пържоли, мезета, ядки, баклави, баници имам нужда да хапна нещо топло и семпло. Деликатният вкус на гъбеното ризото винаги ми напомня, че пролетта ще се завърне бързо и слънцето отново ще изгрее. И запомнете – бялото вино в рецептата е за готвене, а не за пиене.
Нужни съставки:

1 литър пилешки или зеленчуков бульон

1 голяма глава лук

2 глави чесън – накълцани на дребно

1 тиквичка

400 гр гъби – нарязани

90 гр пармезан – настърган

2 с.л. зехтин или олио

1 с.л. масло

400 гр ориз за ризото

2 ч.ч. бяло сухо вино

пресен копър за сервиране

Начин на приготвяне:

Загрейте 1 с.л. зехтин в дълбок тиган. Добавете гъбите и чесъна и гответе докато гъбите омекнат – около 15 мин. Прехвърлете в друг съд гъбите и соковете от тях.

Добавете към същия тиган 1 с.л. зехтин и добавете нарязаната на много дребно тиквичка и лук. Гответе 10 минути.

Добавете ориза към лука и тиквичката и разбъркайте, за да се овъргаля ориза в мазнината. Когато оризът стане златист и леко прозрачен започнете да добавяте вино до пълното му абсорбиране в ориза. Започнете да добавяте постепенно бульона по същия начин, малко по малко докато, оризът напълно поеме цялата течност и омекне до степен „ал денте“, не прекалено твърд, но не и прекалено сварен.

Махнете ориза от котлона, добавете към него гъбите, заедно с техните сокове, маслото, пресен лук (чайвс) и малко пресен копър за украса.

DSCN7507

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.

 

 

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.