(500) мига от Джоузеф Гордън-Левит

| от |

Той е малкото пораснало момче на съвременното кино. И адски му отива.

Моята първа среща с Джоузеф Гордън-Левит беше преди години в сериала „На гости на третата планета“, където той прилича по-скоро на момиче. Сериалът се излъчва по нещо като Ефир 2, в пика на моята петъчна вечер в онези времена.

Макар комедийният сериал да е първата голяма роля за младия американец, не е и първа в неговата кариера. Той играе още от 7-годишен. Дядо му е режисьор, така че това е някак разбираемо.

Джоузеф играе в „На гости на третата планета“ само пет сезона, като сам решава да напусне сериала, тъй като иска да прави нещо друго с живота си. Впоследствие обаче се връща в шоуто за един последен епизод – финалът, за да изиграе отлитането от планетата Земя със своите колеги актьори и да каже „чао“ на сериала и публиката, както предполага. Но в него той пораства и от странно момче, приличащо на момиче, се превръща в готин младеж. Да, той е дете-звезда, изключително популярни сред актьорската гилдия през 80-те и 90-те години. За съжаление, малко от тях останаха това, което им вещаеше светлото бъдеще.

Между снимките в сериала младият актьор снима „10 неща, които мразя в теб“, „Хелоуин: 20 години по-късно“ и на финала независимата продукция „Manic“.

След това Джоузеф решава да направи пауза в кариерата си и се оттегля от актьорството като се записва да учи в Колумбийския университет и учи френски усилено, защото Франция и френската култура му харесват много. Дори заминава, за да живее там за кратко. И някъде там моята страст към малкото момче от „На гости на третата планета“ се изпарява и той изчезва безследно.

Между ученето, френския и другите неща, Джоузеф все пак приема работа в няколко малки и независими продукции. „Когато се махнеш от това място, от киното, след това е адски трудно да се върнеш“, казва той в едно интервю.

Но ето че идва 2009 година и Джоузеф, все едно от нищото, пораснал, възмъжал, различен от малкото момченце в комедийния сериал, се завръща с инди-филма „500 мига от любовта“. Продукцията му носи номинация за „Златен глобус“ и го връща в светлината на прожекторите.

Джоузеф отказва да участва във всякакви продукции и макар да снима нещо като „G.I. Joe“, е твърдо убеден, че киното и ролите трябва да бъдат подбирани внимателно. „Просто човек трябва да спре понякога и да си каже: Отказвам да правя скапани филми вече.“ И той спира. След „G.I. Joe“ отказва много роли и снима само независимия филм „Хешър“, където играе странен бунтар, който помага на малко момче.

Трябва да мине още известно време и да се случат няколко неща в живота на Левит (брат му умира през 2010-а, а той се мести в Ню Йорк), за да може той да се появи в по-комерсиална продукция. И той я избира внимателно. И тази продукция е „Генезис“ – едно от най-добрите неща, които Кристофър Нолан е снимал за последните години. Идеята на Нолан е да снима филма много по-рано, но той решава да изчака Леонардо ДиКаприо, който си представя в главната роля, защото пък ДиКаприо, както почти винаги, е адски зает. Може би ако не беше това стечение на обстоятелствата, нещата щяха да са различни за Джоузеф, тъй като в началото актьорът избран за неговия персонаж в „Генезис“ е Джеймс Франко. Франко обаче се отказва от продукцията впоследствие, заради забавянето и Левит получава ролята, която пък му пасва като ръкавица.

Благодарение на „Генезис“ Джоузеф Гордън-Левит се завръща в листата на А-актьорите, а благодарение на Нолан голямата публика имаше честта да се запознае и с още един великолепен актьор – прекрасния Том Харди.

След „Генезис“ историята е ясна. Макар ДиКаприо да играе главната роля, то Левит блести ярко в стегнатия си костюм от три части и бруталната впечатляваща сцена, която имитира липсата на гравитация, за която той тренира и снима абсолютно сам.

След ефекта на Кристофър Нолан, Левит снима още един филм с него – последния Батман, който режисьорът прави – „Черният рицар: Възраждане“. След това получава втората си номинация за „Златен глобус“ – за ролята на болен от рак в „50/50“, която може да ти скъса сърцето. Нататък Левит поема главни роли в по-слаби като кино, но изключително успешни като боксофис, в продукциите „Looper“, „Спешна пратка“, дори пуска режисьорския си дебют – ироничния „Дон Джон“.  Някъде между всички тях основава и компанията си HitRECord, която има за цел да събира независими артисти от цял свят и да пуска и продуцира част от нещата, които те правят.

Миналата година HitRECord дори пусна първото си телевизионно шоу “HitRECord on TV”, която пък тази година спечели награда „Еми“ за най-добра интерактивна продукция. Междувременно Джоузеф се ожени, роди му се дете и снима роля, за която се научи да ходи на въже.

Актьорът е една от малкото деца-звезди, които успяха да устоят на времето и Холивуд и да не се превърнат в развалина. Смятам наградите и гигантският успех, макар и не на 100% желан, го очакват в бъдеще.

Снимки: Getty Images, PR 

 

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.