40 г. от разделянето на Кипър

| от |

r-1024-768-kipyr

Четиридесет години след като остров Кипър бе разделен, кипърските гръцки и турски ученици, които не познават войната, продължават да изучават разказ, който има много по-общо с болката, отколкото с историята, и задълбочава разделението и неразбирателството между двете общности.

На 20 юли 1974 г. първите турски войски дебаркират в Кирения, на север, официално, за да защитят кипърското турско малцинство след опита за преврат, целящ присъединяването на средиземноморския остров към Гърция.

Пучът се проваля. Но през следващите седмици Турция завзема северната част на острова или 37% от територията му. Според кипърските гръцки власти конфликтът е взел 3000 жертви; десетки хиляди са ранени, а 1400 души се водят за изчезнали.

Оттогава две колективни памети се конфронтират в историческите книги: от гръцка страна 1974 е годината на инвазията; от турска, обратно, 1974 бележи мирната операция, проведена от Турция за защита на нейната общност.

Мирна операция от една страна и нашествие от друга – това има два напълно различни смисъла и се отразява на учебните програми по история от едната и от другата страна, обяснява Тахир Гьокшебел, председател на синдиката на преподавателите в средните училища на Севернокипърската турска република.

Двете общности са живели приблизително 500 или 600 г. заедно, имало е бракове, делели са едни и същи пазари и са споделяли един и същ всекидневен живот. Но нищо от това не е описано в книгите, добавя учителят по история, който съжалява преди всичко за пълната липса на емпатия към „другите“ в образованието.

Подчертава също и една друга основна разлика: за кипърските турци конфликтът е започнал през 1958 г. (първите насилия между общностите) или през 1963 (други насилия с близо 500 кипърски турци безследно изчезнали). За кипърските гърци всичко започва през 1974 с едва споменати първи междуобщностни сблъсъци.

А последиците от това са тежки: Погледнете (крайно националистическата кипърска гръцка групировка) Елам, как тези младежи може да ненавиждат хора, които никога не са познавали? Това е залогът на образованието, защото, когато ги учат, че другият е врагът, те се ненавиждат.

Кириакос Пачулидис, председател на асоциацията за диалог и исторически изследвания и учител по история, казва: Новите поколения израснаха с моноетническа визия и, разбира се, не могат да избегнат стереотипите за другия, врага, варварина.

От учебника си по история 21-годишният Петрос много добре си спомня легендата на снимките на градовете Фамагуста, Белапаис и Кирения в северните „окупирани територии“: „Никога не забравяй“.

Седнал на маса с няколко от приятелите си в кафене в Никозия, той разказва как малко по малко открил, че има друг начин да се опише миналото. До него Дезире,16-годишна кипърска туркиня, и Анди, 17-годишен кипърски грък са изминали приблизително същия път и си спомнят с горчивина какво ги е учило училището.

Говореха ни само колко нашите герои са героични, казва Анди, чийто баща е трябвало да бяга от Севера през 1974. В книгите е изложено само мнението на автора, без да се посочва друг източник.

Например, никога не са ни говорили за конфликтите между общностите, никога. Учат ни на гръцки национализъм.

Нас пък ни учеха на турски национализъм, отвръща Дезире, която е учила откъм турската страна, преди да реши да се запише в международно училище в южната зона на Никозия. Само: гърците са направили това и това. Турците са били жертвите, кипърските турци са били жертвите и турците са дошли да ни спасят.

Участвайки в дейности, включващи двете общности, четейки книги и благодарение на интернет и на глобализацията открихме, че и другите са страдали, подчертава Анди.

Страдание, често използвано по едностранен начин. За 40-та годишнина кипърските гръцки учители са били посъветвани да поканят семейства, бежанци да свидетелстват – обяснява чиновник от министерството на образованието, който предпочита името му да не се споменава.

Идеален символ за история „наследство“, която не дава никаква възможност да бъде оспорена.

Изход има, уверява Дезиер смеейки се: „Да слеем учебниците!“ /БГНЕС

––––

Анализът е публикуван от Агенция Франс прес.

 
 

CHR Хороскоп: Време е за флиртове и нови запознанства

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 26.06. до 02.07.)

Седмицата започва с Луна преминаваща през знака Лъв, което дава предпоставка за отделяне на внимание на любимо хоби или спорт, забавления с приятели, флиртове и нови запознанства, игри или занимания с деца.

В понеделник и вторник огнените знаци Овен, Лъв и Стрелец ще са най-открояващи се и жънещи успехи, както в личната, така и в професионалната сфера. Голяма част от тях ще успеят да изпъкнат с оригиналността си и да впечатлят обект на своята страст.

От сряда до петък на обяд Луната ще преминава през знака Дева и това й разположение ще ни накара да обърнем сериозно внимание на практичната страна на нещата. Не е изключено на някои от нас да им се наложи да подават или попълват документи, да държат изпити или да се доказват пред авторитети.

Периодът е добър за обръщане внимание на здравето и тонуса, за започване на нов здравословен режим на хранене, преподреждане на гардероба и подобряване на визията.

Най-добре ще разгръщат потенциала си през тези два дни земните знаци Дева, Козирог и Телец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Възможно е те да постигнат голям напредък във важна за тях сфера и да пожънат значителен успех пред хора, на които държат.

От петък на обяд до неделя включително Луната ще транзитира през знака Везни, което й разположение ще направи този период идеален за любовни взаимоотношения и романтични срещи. Също така не е изключено хората, които развиват частен бизнес, да стигнат до важни прозрения във връзка с работата и доразвиването на дейността, в която са ангажирани.

Не е изключено въздушните знаци Везни, Близнаци и Водолей, както и хората с лични планети или Асценднет в тези знаци да подобрят отношенията с половинката си през периода, започвайки ново съвместно начинание.

През цялата седмица Марс, планетата, която отговаря за енергията, която влагаме и за старта на нещата ще съвпада с Меркурий, небесното тяло, което символизира мисълта и комуникациите в знака Рак. Двете планети ще се движат в опозиция с Плутон (трансформации, подсъзнание, манипулации), който се намира в Козирог.

Заради контакта на трите енергии се очаква голяма част от нас, най-вече кардиналните знаци Рак, Козирог, Везни и Овен, както и хората с лични планети или Асценднет в тези знаци да се откажат от нещо, което от известно време ги затормозява, в името на това да започнат нови начинания, нова връзка или нова работа.

При тези от тях, които не предприемат никаква промяна, има риск промяната да дойде от вън и да ги извади от нормалното за тях ежедневие, карайки ги да привикват към нови обстоятелства. Не е изключено да се чувстват потиснати или обезверени на моменти, да започнат да подозират, че хората около тях не им мислят доброто и да са доста черногледи по отношение на бъдещето си.

Препоръчва им се да си оставят време за творчески дейности, разчистване на дома, козметични или разкрасителни процедури и да избягват откритите конфронтации.

 
 

All work and no play makes Jack a dull boy: Защо „Сиянието“ е велик филм

| от |

През 1980 година на екран излиза един от най-добрите, тотално безобразни шедьоври на маестро Стенли Кубрик и това е „Сиянието“. Тъй като Кубрик е огромен режисьор много хора обичат да слагат филмите му под общ знаменател или да омаловажават някои за сметка на друго великолепие на седмото изкуство „Портокал с часовников механизъм“.

„Сиянието“ на Кубрик, Кинг, Никълсън и Дювал обаче си остава черешката на тортата във филмографията на лудия американец. Обагрен в червено, оранжево и златно, окъпан в сюрреалистично-насилствени нотки, монотонен и безобразно клаустрофобичен, „Сиянието“ е най-добрата адаптация по роман на Стивън Кинг до момента и е най-голямото изпитание в кариерата на Джак Никълсън и Шели Дювал. Както и в тази на малкия Дани Лойд, на който макар да принадлежи една от най-известните реплики от филма: „Redrum“, той – по онова време на възраст от 6 години – така и не разбира, че снима хорър. Наистина ли?

Стенли Кубрик лично се грижи за малкото момче, като за сметка на това почти съсипва останалите актьори в продукцията. А в „Сиянието“ те наистина са малко.

Джак Никълсън и Шели Дювал многократно обясняват, че онова, което им се е налагало да правят на снимачната площадка на хоръра си остава най-трудно в кариерата им. 30 години по-късно това не се е променило. Дювал отдавна не играе, а Никълсън е еййй толкова голям, а когато го гледате в „Сиянието“ разбирате защо, по дяволите, е гигантът на седмото изкуство дори и на 80 години.

Когато започва да работи с Кубрик по „Сиянието“ Джак Никълсън е в началото на 40-те и само преди няколко години е снимал с Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ и впоследствие е провъзгласил режисьора за откачалка, с която не може да се разбере. Но Стенли Кубрик е големият залък, който малко хора успяват да преглътнат, макар това да не си личи в монтирания материал.

Шели Дювал, която играе главната женска роля, дълго нарича Кубрик „най-ужасния човек, с когото съм работила“, а години по-късно обяснява, че въпреки търканията, които двамата имат по време на снимките, е научила много от него. Та това е шибаният Кубрик, всеки би научил по нещо.

Сиянието“ е шедьовър, който хваща материалът на Стивън Кинг, само три години по-рано публикуван в роман, и му носи безсмъртие. Стивън Кинг също не успява да се оправи със Стенли Кубрик и до днес мрази тази адаптация по своя роман. „Сиянието“ обаче е толкова по-голям от всеки един от създателите си, че сам по себе си вече е вселена и материал, който вдъхновява множество хора и течения в различен тип комерсиално или не, изкуство. Кадри от филма са използвани в множество клипове. А дълбоките, геометрични и тягосни сцени окъпани в оранжево, странно напомнят на Червената стая от „Туин Пийкс“.

От Massive Attack до Slipknot, има цели музикални епопеи посветени на „Сиянието“.

„Сиянието“ носи безобразната подтиснатост на ужаса, който още не се е случил, но ти го чакаш във всеки един миг. Като подплашена котка, която усеща, че идва смъртоносна буря. Съспенсът опънат като ластик, който се къса рязко, се засилва от безкрайните празни коридори на огромния хотел, в който се развива действието, от малкото колело на Дани, което се върти ли върти по оранжевите краски на килима, от дразнещия писклив глас на Уенди, която иска да е перфектна домакиня, но по-скоро наподобява чувството на скомина у човека, и като Джак… Като лудия Джак, който във всеки един миг, сцена след сцена, изглежда като някой, който би те изял, но преди това би те пребил с бухалка. Просто за кеф.

Хичкок е казал, че ужасът не се създава от това просто да покажеш кръв и чудовища на екран, а да дадеш на зрителя съвсем малък поглед, като сянка, пръски, писъци и неговото въображение ще свърши останалото. Защото по-голям ужас от онзи, който някой може да създаде в главата си няма. Освен може би този в главата на Стенли Кубрик.

Използвайки похватите да създаде клаустрофобия в широко пространство, да усетиш чувство на ужас в място, окъпано в топли цветове, Стели Кубрик строи малка чуплива, страшна и истерична кула от карти, в която вкарва митологията на Кинг – за сиянието, което определени хора притежават и те имат специални способности – примесва я с на пръв поглед човешка драма и доукрасява с Джак Никълсън с брадва.

Репликата „Here’s Johnny“ произнесена от Никълсън на фона на полуизкорубената врата на една стая, в която Уенди крещи истерично, докато той се опитва да я убие, отнема 3 дни заснемане и най-малкото 30 броя нещастни врати в бяло. Днес това ни се струва незначително на фона на сцената, която имаме като финален вариант. Една от най-разпознаваемите сцени в модерното кино изобщо.

„Сиянието“ е от филмите, които може и да не сте гледали, но почти всеки човек може да познае поне по няколко детайла от него. От близначките в коридора, през оранжевия килим, до сцената с брадвата или моя личен фаворит – тази с бухалката, снимана точно 127 пъти, всеки си има своя фаворит. А финалният вариант е истеричен ужас и една луда потна жена, която не иска да бъде докосвана от Джак Никълсън, който изглежда по-страшен и от най-гнусната версия на Торбалан.

От „Уенди, прибрах се“, през „Ето го Джони“, „Червена стая, червена стая“ до известната стара поговорка „All work and no play makes Jack a dull boy“, всичко в „Сиянието“ е код, който, разбира се, ще бъде разкрит с финалния кадър. Защото филмът е шедьовър, дори 37 години по-късно. Мисля, че го казахме в началото, но да го повторим пак…       

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Най-смешната жена в Instagram и пародийните снимки на звездите

| от chronicle.bg |

Ако все още не сте в Instagram, имате страхотна причина, за да се присъедините към социалната мрежа. И тя е Селесте Барбър.

35-годишната австралийска комедийна актриса пародира звездите, изваждайки най-известните им снимки и опитвайки се да ги наподобява. Резултатът е смях в най-чиста форма.

Наскоро Барбър дори бе обявена за най-забавната жена в интернет от платформата WhoHaHa, която се опитва да насочи вниманието към смешните жени във виртуалното пространство.

Профилът на Барбър наброява повече от 1,8 милиона последователи, които редовно се смеят на снимките й.

През 2016-а написа статията „Женена съм за мъж, който е по-секси от мен. По-трудно е, отколкото си мислех”, в която разкрива какво е мъжът до теб да получава повече комплименти от теб.

Дори сама признава, че постоянно му натяква, че заради красотата си, получава всичко наготово, докато определя себе си като просто „умна” и „забавна”.

Да, донякъде думите й и целият й образ в Instagram могат да бъдат приемани като поредното феминистично недоразумение, но пък Селесте наистина е дяволски смешна.

Nothing like a night swim. #celestechallengeaccepted #celestebarber #funny #nicolescherzinger @nicolescherzy

Публикация, споделена от Celeste Barber (@celestebarber) на

Подбрахме част от най-добрите й снимки, за да ви докажем. Разгледайте ги в галерията.