36 часа в Мадрид

| от |

1

През петте години, откакто икономиката на Испания започна спада си, мадридчани не спряха да излизат, но пък са станали по-разумни относно разходите си.


Това не е лесно за бизнеса, но в крайна сметка е добре за потребителите, тъй като търговците на дребно и ресторантьорите се гмуркат дълбоко в съкровищницата на испанските таланти и традиции – да не говорим за селскостопанска щедрост –  за да устоят на икономическата буря. Преди нея Мадрид изглеждаше нетърпелив да се превърне в копие на всички други европейски метрополитни градове, но сега се чувства отново испански. Находчивостта, творчеството и преоткриването  бълбукат в художествени галерии, дизайнерски ателиета и ресторанти.

петък

1. в открито море | 16:00

Погледнете от морска гледна точка на световната история и военноморските събития, оформили великата испанска империя от 1492 до наши дни в Museo Naval (3 евро). На фона на стена с огромни картини на Христофор Колумб, който стъпва върху американска земя за първи път както и птичи поглед на известни битки. Има също стотици реплики на известни кораби и регати, някои от които достатъчно големи, за да можете да отплавате с тях.

2. Пазаруване за местни  | 18:00

Глобалните луксозни марки някога доминирали витрините в луксозният търговски район на Мадрид, известен като Барио Саламанка, оставяйки на местните таланти и независимите дизайнери малки пространства. След корекцията на недвижимите имоти в градът обаче отново заповядва родните таланти на предните редове. За годни за консумация сувенири пък може да се отправите към La Conservera, нов бутик, пълен с деликатеси от реките и бреговете на Галисия.

3. Вечеря | 22:00

Ресторантът на Сандро Силва Ел Парагуас царува като предпочитан за много от посетителите на Мадрид. През 2012 отваря Ten Con Ten, в който атмосферата е по-небрежна. В иновативното меню се намират предястия като ролца с патешко, крокети с фазан и салата от козе сирене и пресни билки. Никой не си споделя бургерите, които са направени с говеждо месо и ви се поднасят в минималистични чинии.

4. Просто питиета | 01:00

В квартала Chueca е доста трудно да се направи ново заведение. В хотела Only You обаче, който е само на 10 месеца клиентите сядат лениво на диваните, в салон, който изглежда все едно принадележи на особено приветлива херцогиня, която обича да си кани гости. Сервират се над 36 различни вида джин, като цените започват от 12 евро.

5. Курс по изкуствознание  | 11:00

Улиците между трите най известни музеи в Мадрид – Prado, Reina Sofia and Thyssen-Bornemisza са известни като “златният триъгълник”. Може да започнете разходката си с хубаво кафе con leche и да започнете да разглеждате. Във винтидж бутика Pepita is Dead пък може да откриете изкуство, което да облечете.

6. Месарницата | 13:30

Дръжката на хладилник, която служи като входна врата ще ви предупреди, че Sala de Despiece е място за любители на месото. Сервитьорите ще ви разходят из менюто и ще ви покажат как сами да си направите месни ролца от суров бифтек, малко смачкат домат и парче земен трюфелен сос. Сервират се печен артишок с пикантен сос от домати и скариди, както и печено козе сирене от Канарските острови. Няма резервации, така че отидете по рано. Обяд за двама с бутилка вино – 60 евро.

7. Египетска почивка | 16:00

Разходете се то Templo de Debod, египетски храм датиращ от 2 век преди христа. Той е подарен като знак на благодарство от египтяните, защото испанците им помогнали с построяването на язовира Ясуан през 1960г. Изтегнете се на някоя пейка и се отдайте на мини-сиеста, преди да продължите на юг към Cafe de Oriente.

8. Запознайте се със съседите | 21:00

Някога неприветливите улици на TriBall, наскоро избраното име за кварталът около Calle Ballesta и Corredera Baja de San Pablo е едно от най-нашумелите места в града. Спокойно може да прекарате тук цяла вечер, стояйки с бира в ръка в Clarita. След това продължете с вечеря в  La Tasquita de Enfrente.

9. Полунощ

Жителите на Мадрид обичат да започват вечерта на по-престижно място от там, където смятат да изпият последното си питие. Добро място за това е  Maricastaña, където е уютно, свежо и кухнята е отворена до 2. След това може да продължите към Kike Keller, шоуруума на г-н Келер, където от четвъртък  до събота може да се насладите на нещо между джентълменски клуб и хангар.

10. Пазарът | 10:00

Неделният пазар в Мадрид продължава да става все по-голям и по-добър. Ако искате да намерите винтидж елементи се разходете по главната улица.

11. Голямото небе | 12:00

Представете си любима културна институция, добавете храна и гледка и ще получите най-нашумялото място за слънчеви бани в Мадрид. Titan Roof, с вход от 3 евро ви предоставя първокласни гледки над чудноватите покриви на столицата. Главният горвач Хавиер Мунйоз-Калеро има много иновативен поглед върху хот-дога и пролетните рулца. Обяд за двама с питиета – 50 евро.

По NYtimes

 
 

Бързите коли на 21-ви век

| от chronicle.bg |

Днес рожден ден има Феручо Ламборгини! Той, разбира се, е създателят на колите Ламборгини и днес щеше да стане на 101.

Живеем в ерата на скоростта. Колие са естествен бенефициент от развитието на компютърните технологии. Преди компютрите контролираха колко по-малко неудобна да е седалката на пасажера и правеха шибидаха да се чупи по-лесно. Сега контролират диференциали, скоростни кутии, двигатели, всичко. При това с надхирургическа прецизност и бързина. В следствие на това колите станаха безобразно бързи.

По тези два повода в днешната ни галерия сме събрали най-бързите коли на 21 век. За сега. Насладете им се и съжалявайте, че си купихте закуска сутринта вместо да си заделите парите.

 
 

„Давай пари за бакшиша, отрепко!“: 25 години „Глутница кучета“

| от |

Нека ви разкажа за „Like A Virgin“. Това е за девойка, която иска момче с голяма патка. Цялата песен е метафора за големи патки.

Годината е 1992-ра и благодарение на фестивала Sundance светът научава за Куентин Тарантино. На 21 януари седмото изкуство се запознава с „Глутница кучета“, чиято първа мощна ударна сцена се открива с тази реплика. Тя принадлежи на самия Тарантино и служи за opening на чудесната мини кървава вселена на този филм. Метафората с музиката, Мадона, патките и закусвалнята, в която се провежда този разговор, е толкова ярка, че е показателна за онова, което следва впоследствие.

В рамките на час и половина Тарантино пълни екрана с кръв, черва и расистки шеги, обиди към жените, псувни и още кръв и черва. Някъде между всички тези неща има и един злощастен обир на диаманти.  

„Глутница кучета“ прави Тарантино рокзвезда. Младият режисьор работи в индустрията и се опитва да пробие, като пише купчини сценарии за кой ли не, с идеята, че един ден ще направи собствен филм. И няколко години преди „Глутница кучета“ да се случат той снима My Best Friend’s Birthday без особен успех.

В едно свое интервю по онова време разказва, че когато дал на свой приятел продуцент и режисьор сценария на криминалната кървава баня, той веднага му предложил режисьор, който може да го направи. Но Тарантино отговорил: „Не, човече, този филм ще го снимам аз.“ Минава известно време, Тарантино едва събира пари, кани Харви Кайтел, който става и ко-продуцент и „Глутница кучета“ поема по дългия път към големия екран.

Хората обичат да използват думата „култов“ за много неща, често не на място и още по-често, за да илюстрират баналната нужда да окачествят нещо като готино. Може би, затова „култов“ е такова клише. В случая с „Глутница кучета“ обаче понятието лепва толкова добре, колкото теорията на относителността на физиката. Ако някой филм може да бъде определен като „култов“, то това е този.

Тарантино има толкова малко пари, които използва за камери, кръв и помещения, че актьорите носят част от домашните си дрехи в повечето сцени. Крис Пен го прави от самото начало до самия финал. Но нито един от актьорския състав обаче и за секунда не съжалява, че се е подписал на сделката. Само Тарантино може да ти направи предложение за малко пари, на което не може да откажеш. Всички ние го знаем сега, но тези момчета са го знаели още тогава.

„Глутница кучета“ обагря в кръв и псувни пътя на Тарантино към Холивуд и бележи яркото начало на чудесното му творчество. Куентин прави много добри филми след това, но „Глутница кучета“ е неговият култов момент. Точното време, точното място, точните хора, точният сценарий.

Група от шест изтупани отрепки, начело с мазен мафиот и неговият още по-мазен син, се събират, за да осъществят обир на диаманти. Те не се познават, затова използват прякори – Mr. Pink, Mr. White, Mr. Brown, Mr. Blond, Mr. Orange и Mr. Blue – влизат в играта, облечени в черни костюми и RayBan-и, придружени от зъл чичко и неговия син по анцунг.

Тим Рот, Стив Бушеми, Харви Кайтел, Майкъл Медсън, Крис Пен, Лорънс Тиърни, Еди Бункър и самият Куентин Тарантино са основното звено на чудната група, допълнени от един полицай, гласът Стивън Райт и озвучени с музика от 70-те.

„Глутница кучета“ прави отварящата си сцена в закусвалня, за която Тарантино казва, че ако слушаш внимателно, може и да схванеш повечето неща. Трите кафета на Стив Бушеми, патки и Мадона, история за китайци и спор за един бакшиш, ти казват всичко, което трябва да знаеш, че следва. Сцената е снимана в рамките на ден, а закусвалнята, като генерално място, се превръща във важен елемент в ранните филми на Тарантино. Може да видите подобни сцени в „Джаки Браун“ и разбира се, в „Криминале“.

Начинът, по който Тарантино решава да разкаже, иначе на пръв поглед тривиалната история на „Глутница кучета“, се превръща в негова отличителна марка. Като печат на задника, който те прави специален. Филмът има едно огромно предимство пред останалите криминални истории, появили се до момента, той не ти показва най-важното в историята – обирът. Ти само слушаш за него. Какво се е объркало, кого са убили, кой се е измъкнал и къде са диамантите. Първо, защото Тарантино няма пари, за да направи пуцане, каквото този обир предогажда и второ, и по-важно, защото не иска. Не обирът е значителен за историята, а онова, което се случва преди и след него. Най-вече след. Именно там се намират кръвта и червата. Частта преди обирът е изобразена с доза силни и качествени псувни и расистки шеги. Четири важни елемента във филмите на Тарантино. Освен закусвалнята.

Под формата на уж случайно пръснати сцени, Тарантино сглобява през зрителя пъзела, който довежда до кървавата баня, в която Тим Рот има дупка в корема, а Майкъл Медсън реже нечие ухо. Междувременно Стив Бушеми почти се напикава от напрежение, а Харви Кайтел иска да е якият пич, спогоден с всички и може би затова не оцелява. Все тая. В киното на Тарантино някой рядко остава цял и жив, за да разкаже какво точно се е объркало, по дяволите. Не, то е като добър секс – трябва да се преживее, за да се разбере.

Скоците назад-напред във времето – от откриващата сцена, минути преди обира, през резултата, който се разиграва в един склад, до начина, по който всички се събират, за да вземат участие в тази злополучна история – нареждат пред драгия зрител, чудесно замислен, почти мистериозен пъзел, от типа „кой-го-направи“. Верният отговор е даден някъде в средата на историята, а след това гледаш само резултата от него. Но най-важното, филмовият пъзел, който „Глутница кучета“ представлява, е добро кино. Без пренапъване, без престараване, без излишни елементи. Добра драматургия, още по-добър диалог и чудесен актьорски състав.

Тази година, този филм прави 25 години на екран и ако го гледаш днес пак, ще ти се стори, че не е минала и минута от 1992-ра. Той е като застинал във времето. Като важен loop в пронстранствено-времевия континиум, който не може да бъде променен. И не трябва. Той е важен, както за кариерата на Тарантино и половината актьори вътре, така и за седмото изкуство само по себе си.

Пак се връщаме в началото на филма, в закусвалнята. Където група от 8 мъже спорят дали трябва да се дава бакшиш на сервитьорката, половин час преди да бъдат обърнати с червата навън.

Нали знаете какво казват: „Денят е хубав и всичко върви по план, освен когато не върви.“  За Mr. Pink, Mr. White, Mr. Brown, Mr. Blond, Mr. Orange и Mr. Blue всичко се прецаква, за да му провърви на Тарантино.

 
 

Смешната история за голия Чанинг и началото на връзката с Джена

| от chronicle.bg |

Чанинг и Джена Тейтъм са една от най-готините светски двойки. Двамата винаги са с огромни усмивки на лицата си и са до болка откровени.

Благодарение на Джена, вече знаем и историята как е пламнала искрата между двамата.

Двамата се запознават на снимачната площадка на Step Up. И двамата тъкмо са приключили връзки и Джена предлага просто да се забавляват, без сериозно обвързване.

Чанинг е съгласен… докато не се напие.

„Беше излязъл в някакъв текила бар с другите танцьори от Step Up, имаше шанса „да бъде свободен”, но не можеш да спре да мисли за мен. И в два посред нощ идва и започва да блъска по вратата ми. Отварям и той е гол – само по сомбреро, бельо и ботуши – и ми каза: „Да го направим!”, каза Джена в шоуто на Елън Дедженерис.

„Но това не е най-интересната част от историята – продължава Джена. – На следващия ден отивам на снимачната площадка и около час ми оправят грима. Всички обаче започват да се притесняват, защото не могат да намерят Чанинг. Дръпнах една от асистентките и й казах: „Той е в стаята ми.” Тя само кимна и тръгна. След това се появи Чанинг и всички аплодираха.”

Няма как да не ги харесвате!

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.