2014 ще бъде годината на „интернет на нещата“

| от |

19247-expected_new_trends_at_mobile_world_congress_2012_ynie2

2014 ще бъде годината на „интернет на нещата“, когато дистанционно ще можем да контролираме всеки обект на земята.

Повечето от нас не осъзнават колко далеч ще стигне интернет на нещата- от джаджи, които проследяват всяко наше действие, до свят, който предсказва нашите действия и емоции. Ролята на мрежата ще бъде само да показва съдържание на екраните.

Интернет на нещата ще създаде свят на „невидими бутони“. Пионер в тази област е смартфонът. Всеки път, когато имаме смартфон в колата, той изпраща информация за нашето местоположение и скорост на Гугъл. Резултатът е информация за трафика в реално време, която може да бъде използвана от всеки.

Фактът, че смартфоните събират информация за трафика без техните потребители да знаят за това, показва как интернетът на нещата заменя действията, свързани с интернет, по начина, по който го познаваме сега- кликваме на бутон и управляваме страница със съдържание. Информацията за това къде се намираме във физическия свят, кое време от деня е и всякаква друга информация, която Гугъл и други компании имат за нас, води до „невидимите бутони“. Невидимият бутон е област в пространството, която се „кликва“, когато човек или обект- в случая смартфон- мести във физическото пространство. Тази област може да бъде малка като обикновен четец за кредитни карти, за да правите плащания, или голям колкото стая, която ще знае, че сте влезли или излезли и ще пуска или спира лампите.

Ако невидимите бутони са строго определени ключове за включване и изключване, то те няма да бъдат наистина полезни. Това се дължи на факта, че действията, които те предизвикват, могат да бъдат модифицирани от безкрайно много други променливи- като времето, нашите предишни действия или това, което Гугъл знае за нашия календар. Така те бързо могат да се превърнат в начин на програмиране на физическия ни свят. Фактът, че сега използваме мобилен телефон като сензор за близост е само едно доказателство за това докъде е стигнала технологията в момента. Това може да бъде постигнато и с всякакви други сензори, свързани с интернет. Сензорът на GE and Quirky за движение, звук, светлина, температура и влажност, наречен Spotter- „който следи, забелязва“, е добър пример за това. Възможно е и да определи косвена близост- например смарт енергийните системи, свързани с интернет, които знаят, че сте се върнали у дома, когато пуснете лампата.

В Епъл изглеждат запалени по идеята за невидими бутони. Макар че компанията не говори много за технологията, тя наскоро пусна в употреба нещо, наречено iBeacon, което позволява на всеки потребител на Айфон или телефон с Андроид да знае местоположението си в пространството с точност до сантиметър. Може да сметнем iBeacon (АйФар) за версия на GPS, която работи на закрито и която е много по-прецизна. Това позволява на програмистите, които работят с технологията на Епъл, да определят „невидими бутони“ в почти всички измерения.

С тази иновация Епъл получава по-голям достъп до клиентите си, а те имат по-голям достъп до продуктите на компанията. Сега компании като Estimote трескаво рекламират на търговците устройство „фар“, което излъчва сигнал, с който работи iBeacon. Фактът, че Епъл създаде iBeacon достатъчно отворен, за да работи с производители на хардуеър като Estimote, показва, че Епъл иска този стандарт да се разпространи. Струва си да се отбележи, че сигналът, изпращан от всеки радиоапарат, съвместим с iBeacon (което изпраща сигнали чрез Blutooth), може да се използва и с телефони с Андроид и Уиндоус. Следователно Епъл иска да доминира в технология, която може да бъде навсякъде в телефоните. Така невидимите пространствени бутони могат да бъдат толкова малки, че допирайки вашия смартфон, смарт часовник или друго подобно устройство до дадена повърхност ще натиснете този „бутон“. Нищо не спира тази технология да бъде свита до нещо с размерите на кредитна карта или пък да се вгради в дрехи или други дискретни устройства, които носим.

Предметите по нашето тяло (монитори за здравословно състояние, смарт очила) и в дома и в работата (смарт термостати, светлини, уреди и системи за сигурност) могат да бъдат програмирани да си взаимодействат по толкова сложни и неочаквани начини, че интернет ще засече нашето присъствие и намеренията ни. Например, един смарт дом („интелигентен“ дом) ще знае кога се събуждате на базата на монитора на дейностите на вашата китка и ще започне да затопля къщата, ще сгрее кана кафе и ще изключи системите за сигурност. Това е визията на компании като Smartthings, която е в челните редици на компаниите, които правят интернет на нещата достъпен за хора, които не са техничари и любители.

Тези бутони са част от „изпреварващия компютинг“. Невидимите бутони и друга информация за вас ще позволят на интернет да направи повече, отколкото само да улесни нуждите ви. Той всъщност ще ги изпревари. Google Now (Гугъл Сега) е добър пример за потенциала на тази технология. Веднага щом се впишете, Гугъл има достъп до всеки значим „склад“ за точна информация, която вие създавате за вас- имейл,контакти, календари, социални медии и много други неща. Прибавянето на местоположението и други физически входове за тази информация позволява на Гугъл Сега да прави всичко- от това да ви изпраща новини за определен район, в който живеете, до предлагане на информация за телевизионната програма, която гледате в момента.

Има компании, които са специализирани в „реалния добив“, който използва информацията, за да предвижда нашето ежедневие. Следващият слой на интернет на нещата ще изисква комбинация на различни потоци от информация, „добити“ от реалността- всичко от вашето местоположение до членовете на вашата социална мрежа. Това се нарича сензор за сливане, основна задача за проекти с голямо количество информация. Информацията за вашето местоположение през деня няма да има голямо значение, но добавена към информацията за това кой друг се намира там, позволява на компютърен алгоритъм да ви каже къде е вероятно да се заразите с грип. Откриването на връзките в цялата тази информация е ключът към това, което я прави полезна.

Бъдещето на смарт устройствата, „дали са преносими (компютри) или заместител на таблетите от ново поколение, ще имат реален потребителски интерфейс, който не е задължително да бъде видим“, казва Майк Бел, ръководител на групата за нови устройства в Интел.

С други думи интернет на нещата ще „замени“ интернет, но няма да ни даде нов начин да казваме на компютрите какво искаме. Вместо това, засичайки нашите действия, устройствата около нас, свързани с интернет, ще реагират автоматично, а техните образи в клаудът ще се обновяват. Взаимодействието с компютри в бъдещето може до голяма степен да представлява това да им казваме какво да не правят, поне докато станат достатъчно интелигентни, за да разберат, че ние сами моделиране ежедневието си.

Ако всичко това звучи като четене на мисли, това е, защото то е нещо такова. Мунджал Шах, предприемач, е анкетирал хиляда души за това какви супер сили искат да имат. Най-популярният отговор е бил „да говоря всички езици“, но вторият по популярност може да ви изненада: способността да предразполагам всички. Проучването е имало за цел да разбере какъв вид бизнес може да се създаде, за да даде на хората тези способности. Да предразположиш приятел е точно нещото, в което интернет на нещата може да е добър. Първо, нашите свързани устройства ще наблюдават състоянието ни- неактивността може да е показател за болест или депресия. Нашите приятели ще получават текстови сигнали, за да се свържат с нас. Комуникацията чрез посредник е някакъв вид комфорт, никой повече няма да се чувства самотен.

Нашите интелигентни вещи ще засичат и отговарят, ще бъдат управлявани най-вече от компютри. Светът ще стане нещо като живо същество. „Вярваме, че дигиталният и физическият свят се сливат и ако това се направи правилно, ще се създаде виртуален образ на всички наши устройства онлайн. Това, което ще се постигне е, че ще направи физическия свят програмируем. Когато променим дигиталния образ, физическият свят ще се промени“, казва Джеф Хейгинс, главен технологичен директор на компания Smartthings. Ако целта ви е да слеете тялото и ума си с интернет, това е добра новина, но ако се надявате, че в бъдеще, че да се отървете от всичко ще бъде просто като да изключите мобилния си телефон, ще бъдете неприятно изненадани.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.

 
 

Сините очи и големите амбиции на Себастиан Курц

| от chronicle.bg, по Haaretz |

Поддръжниците му го виждат като бъдещето на страна, която досега винаги е гледала предимно към миналото, отколкото към бъдещето. Противниците му го виждат като обикновен кариерист, жаден за власт.

Където и да е истината, малцина австриици оспорват това, че техният 31-годишен външен министър, Себастиан Курц, вече остави дълбока следа в историята на централноевропейската държава. След агресивна кампания и спечелени предсрочни парламентарни избори, той стана най-младият министър-председател на страната и един от най-младите лидери в Европа.

Мъжът с детско изражение и арийска осанка омая населението. Спиран е на улицата, хората си правят селфита с него, други искат автографи, сякаш е кинозвезда. Младостта се отразява в небрежния му подход към работата. Политикът е известен с това, че настоява да го наричат Себастиан, вместо „господин Министър“. Някои австрийци дори отиват по далеч, обръщайки се към него с умаленото Басти. Ако се возите в самолет за Австрия е напълно възможно той да седне на мястото до вас. Според ново решение, представители на чужди правителства и техните началници следва да пътуват в икономична класа, вместо в бизнес класа.

Нека обаче нищо от това не ви заблуждава. Себастиан Курц е повече от поредния политик с грабващо бебешко лице. Зад сините очи се намират увереността, лидерските качества и големите амбиции на един млад политик, когото все по-често ще виждаме редом до световните лидери с побелели коси.

Роден е през 1986 година и завършва гимназия през 2004 година. Следва право, но прекъсва, за да се посвети на политическата си кариера. Започва на общинско ниво, влизайки в Градския съвет на Виена през 2010 година. Може би единствената част от биографията му, която би искал да изтрие е именно от този период. Слоугънът на кампанията през 2010 година е „черното е готино/секси“. Във видеото 23-годишният кандидат се вози в Хамър, придружаван от жени с изкусителни форми. Фокусът е върху гърдите им. Една от спирките в клипа е клубът Мулен Руж, където е организирано черно „готино/секси“ парти. По-късно Курц излиза на улицата да раздава презервативи, обяснявайки как е загубил девствеността си на 15 години. По време на сегашната му кампания това му беше натяквано неколкократно и противниците го използваха, за да го компрометират.

Големият скок идва през 2011 г. Тогава Курц става директор на отдела по интеграция в министерството на вътрешните работи. „Виждам себе си като човек, при когото имигрантите да идват за помощ“, казва той тогава, опитвайки се да изгради нов имидж на Австрия, като гостоприемна страна за чужденците. С изкачването по стълбите на властта обаче, възгледите му се променят. През 2013 година, когато заема поста на външен министър и хиляди имигранти нахлуват в страната, той започва да говори за опасностите на масовата имиграция. Промените в идеологията му политолозите обясняват с помъдряването, което неминуемо се появява, колкото по-големи стават отговорностите на съответния пост. От другата страна са коментарите, които го определят като човек, желаещ да се издигне до властта, използвайки крайнодесни подходи. Също така е привърженик на идеята за ограничаване на преференциите, които Европейският съюз дава на имигрантите.

Негови са решенията за спирането на външните средства за построяването на джамии и забраната на бурки на обществени места. „Искаме ислям в австрийски стил, а не такъв, диктуван от други държави“ е аргументът му.

Един от най-напрегнатите моменти в кариерата му и изпитание за качествата му , е през 2016 година, когато затваря Балканския бежански коридор. Първоначално решението е остро критикувано и изглежда като действие срещу най-силната жена в днешна Европа – Ангела Меркел. Самата тя е известна с отворената си политика към бежанците, позволявайки на близо половин милион имигранти да влязат в Германия. С течение на времето обаче възгледите се променят и Меркел признава, че това е било правилното решение.

Твърдата му позиция се появява и по отношение на Турция. Австрийският политик се изказва остро против президента на Турция, Реджеп Таийп Ердоган, твърдейки, че в него се наблюдават „диктаторски тенденции“. През юли тази година, той отказа на турския министър на икономиката да лети до Австрия за церемония по случай една година от преврата в Турция. В момента политикът е за прекратяване и на преговорите за членството на Турция в Европейския съюз.

Излишно е да споменаваме, че тази година е най-напрегната в кариерата му досега. Преди няколко месеца, преди да навърши 31 години, Курц беше избран за лидер на Австрийската народна партия. Шокът дойде, когато той обяви, че се оттегля от коалицията със социалдемократичната партия , довеждайки Австрия до ситуация на предсрочни парламентарни избори.

Във видеото в кампанията го виждаме как изкачва планина. Посланието е: „Правилният път не е задължително лесен. Да постъпваш правилно е ситуация, в която често си сам.“ А слоугънът в кампанията му  за лидер на партията беше: „Време е за нещо ново“. Предстои да видим какво ще е това ново, освен затягане на мерките по отношение на нелегалната имиграция – това вече е ясно, че е един  от най-големите му приоритети.

 
 

Милано – модерното предградие на Италия

| от Дарио Диониси |

Посетих Милано в началото на годината в един мрачен дъждовен ден, но точно това време ми показа автентичната атмосфера на града. Милано е един от онези динамично движещи и развиващи се градове, в които не се усеща колко бързо лети времето и не бива да се изостава от ритъма на града. Известен още като една от модните точки на света, Милано се е утвърждава като един от фаворитите за посещение от туристите.

“Малката” катедрала на Милано е една от най-красивите в света, в това няма спор. Тя е обградена и изрисувана в красив бял мрамор, който става още по-красив, когато е облян от слънчеви лъчи. Но защо я наричам малка? Ако помните от публикациите за Флоренция и Верона, повечето италиански градове имат въведен закон, в който забраняват да се строи нещо по-високо от катедралата. Не и в този случай! Милано, като най-бързо развиващия се град в Италия, има небостъргачи и други по-високи сгради, които скриват катедралата.

1-min

За посещението на катедралата имате две възможности: да се качите и да разгледате архитектурното разнообразие по балконите й и да се качите на покрива, който ще ви отвори гледка към града или да влезете вътре в самата катедрала. Повече детайли в полезна информация.
Аз, като любител на гледките от високо, предпочетох да се възползвам от изкачването на сградата. Опашките бяха километрични и нямах времето, за да си позволя да посетя и двете неща едновременно, но силно ви препоръчвам, ако вие имате тази възможност, да се възползвате.

Любопитен факт:

Знаете ли, че катедралата разполага с 3591 статуии и 135 кули. Като на тези кули са поставени мадоните.
Интересно е да спомена, че можете да си „осиновите“ една от мадоните, като заплащате чрез дарения поддръжката й.

Полезна информация:

Работно време на катедралата: Всеки ден 09:00 – 19:00;

Входа на катедралата е безплатен, но се изчаква опашка в натоварените дни;

Следващата значителна забележителност е в непосредствена близо до дуомото на Милано, става въпрос за уникалната по рода си Галерия Виторио Емануеле II. Тя представлява две улици, които се кръстосват под формата на латински кръст и всичко това е покрито под изрисувано стъкло и желязо.
Също така, това място притежава титлата на първия мол в света. Мястото набира бързо популярност и става любимо за срещи на граждани и туристи. В днешно време може да се насладим на многобройни ресторанти и магазини от висок клас. По фасадите забелязваме изобилие от изкуство. Като започнем от купола, където са изобразени под формата на мозайки континентите- Европа, Азия, Африка и Америка и около тях са поставени много статуи на видни артисти и учени от Италия.

IMG_20170430_095107-min

Полезна информация:

Мястото винаги е пълно и няма конкретен час, в който бих ви препоръчал да го посетите, освен рано сутринта. Но определено няма да го усетите така, както когато е пълно с хора и животът кипи; По четирите коридора на галерията са изобразени гербовете на 4 града- Рим, Флоренция, Торино и Милано. Казва се, че ако стъпите върху гениталиите на бика (гербът на Торино) и се завъртите три пъти, ще ви донесе много късмет;

За съжаление времето ми в града беше ограничено и това, на което наблегнах беше самата разходка в него. Нали знаете как всеки един град носи своите мисли, емоции и чувства и за да ги усетиш, трябва да му отделиш време и да се потопиш в него. Ето защо понякога е приятно само да се разходиш без определена цел и посока, без да е нужда да обиколите 10 музея за 2 часа и да забравите всичко, което сте видели, но да знаете, че сте го нащракали. Това, което направих аз бе да се разходя из културните паметници на града като: операта Ла Скала, статуята на Леонардо да Винчи, замъка Сфорцеско и арката на Мира.

7-min

Но преди да потегля и да си кажа финално ciao с Милано трябваше да посетя още едно място. А именно – Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. Шедьовър, който си заслужава да се види на всяка цена! Тук е моментът да споделя, че бях истински късметлия, защото не си бях направил предварителна резервация, а в последствие се оказа, че има и месечна квота за билети за посещение. Но както и да е, взех последния билет за месеца в последния час за последната група за деня. (да, знам, истински късметлия съм!

Тайната вечеря (на италиански, L’Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител – херцог Лудовико Сфорца през 1498 г.. На картината е изобразена сцена на Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията.
Тя е изобразена върху стената на малката църква Санта Мария деле Грация, което е малко рисковано от гледна точка на това какво може да се случи във времето. А последната щета върху шедьовъра е нанесена по време на Втората световна война, на 15 август 1943 г., когато трапезарията бива ударена от бомба. Защитни торби предпазват картината от разрушаване, но вибрациите от удара частично я повреждат.

Полезна информация:

Съветвам ви да си запазите билет поне три месеца по-рано! Билети може да си закупите от тук:
Влиза се в групи като те са максимум по 25 човека;