20 причини да правим секс редовно

| от |

Чувствате ли се стресирани и затрупани с проблеми? Имате ли чувството, че здравето ви се влошава, защото сякаш не полагате достатъчно грижи за себе си? Оказва се, че не друго, а именно сексът е тайната на дълголетието, доброто здраве и усещането за щастие.

1. Намалява стреса
Сексът е едно от най-добрите лекарства против стрес. Ако нищо друго не може да ви отпусне, дори и упражненията с дълбоко дишане от йога, то сексът ще си свърши работата. По време на секс вашето тяло произвежда допамин (вещество, което намалява силно хормоните на стреса и по тази причина е известен като “хормон на щастието”) и окситоцин (произвежда се от хипофизата и отговаря за желанието). Проучване публикувано в списанието “Public Library of Science” гласи, че при проведен експеримент върху мъжки плъхове недвусмислено станало ясно, че животните, които редовно правят секс, са много по-малко тревожни от тези, които не го правят.

2. Сексът е чудесен спорт
Правенето на любов е форма на физическа активност. Физиологическите промени, които настъпват в тялото по време на тренировка, са съизмерими с тренировка във фитнеса. Няма начин да не сте забелязали колко се ускорява дишането, което означава, че тялото се изморява, а от тук следва, че се горят калории. Ако правите секс 3 пъти седмично по 15 минути (разбира се, ние знаем, че можете доста повече от това), то в края на годината ще сте изгорили калории като за пробягани 75 мили! Дълбокото дишане увеличава количеството на кислород в клетките, а производството на тестостерон по време на секса прави костите и мускулите ви здрави.

3. Понижава високото кръвно налягане
Целувки, прегръдки и секс – всички те подобряват кръвното налягане.

4. Сексът подобрява имунната система
Сексът има много силен положителен ефект върху имунната система. Това може да се окаже едно от най-добрите стимулиращи средства при простуда и други подобни проблеми. При увеличение честотата на сексуалните контакти се увеличава така наречения “имуноглобулин А”, който се бори с вируса на грип.

5. Секс за красота
По време на полов акт женският организъм по-добре усвоява калция, благодарение на който се подобрява състоянието на кожата, косите и ноктите. Затова жената не бива да пренебрегва оздравителната сила на секса, иначе може да остарее без време, добавят учените.

sex1

6. Сексът подмладява
Секс три пъти в седмицата – това ще ви направи да изглеждате с поне 10 години по-млади. Това е твърдение на шотландския изследовател Дейвид Уийкс от Кралската болница в Едингург. Неговото проучване дори се появява на страниците на книгата му Secrets of the Superyoung.

7. Сексът поддържа сърцето здраво
Сексът се грижи за здравето на вашето сърце и понижава риска от инфаркт. Единственото, което се изисква да направите, е просто да се насладите на момента. Според друго проучване вероятността да изпитат сърдечно-съдови проблеми намалява с около 45% при мъжете, които редовно правят секс. При жените резултатите все още не са категорични.

8. Облекчава болката
Сексът е отлично болкоуспокояващо, независимо дали проблемът е мигрена или нещо друго. Единствено е препоръчително да внимавате ако имате болки в гърба – тогава е добре да се консултирате с лекар преди да се поддадете на удоволствието. Друго проучване проведено от д-р Джордж Елрич от Филаделфия показва, че пациентите с артрит, които редовно практикуват секс, имат по-слабо изразени симптоми в сравнение с други пациенти.

9. Създава доверие и близост
Сексът създава между партньорите усещане за доверие и близост. Ако имате чувството, че половинката ви сте се отдалечили напоследък или пък се тревожите, че връзката ви е започнала да ви доскучава, сексът може да оправи нещата.

10. Сексът е най-добрият психиатър
Благодарение на него се подобряват настроението и емоционалният фон на човека. Те стават по-стабилни, а самият човек – по-уравновесен. Сексът има същия ефект, който може да се получи от сладкото, но не оказва вредно влияние върху фигурата за разлика от парчето торта.

polzi ot redovniq sex

11. Сексът е здравословен

Редовният секс повишава съпротивителните сили на човека. Причината е, че за подобряването на имунитета отговарят фагоцитите (T-killer, така наречените Т-убийци), а след сексуален акт количеството им в организма се увеличава, твърди швейцарският имунолог Манфред Шедловски.

12. Намалява опасността от рак
Австралийско проучване показва, че мъжете, които еякулират поне 21 пъти в месеца са по-малко застрашени от рак на простатата.

13. Сексът е добър за мускулите
Редовният секс прави мускулите здрави и стегнати. Ефектът е особено голям на тазовите мускули и на тези в горната част на гърба, но резултатите не се изчерпват само с тези мускулни групи. Силни мускули, горене на калории и здраво сърце – всичко това показва, че сексът явно има за цел да се грижи за вас.

14. Сексът се грижи за здравето на простатата
Повечето от течността, която се изхвърля при еякулация, се секретира от простатата. Ако се прекрати акта или не се еякулилира редовно течността се задържа в жлезата, а тя от своя страна има тенденция да се подува. Това може да доведе до сериозни проблеми. Проблеми биха могли да възникнат и ако внезапно по някаква причина промените честотата на еякулирането.

15. Подобрява съня
Редовният секс се отразява много добре на качеството на съня. По време на акта сърдечният ритъм се увеличава, а след това силно се забавя, което прави хората отпуснати и летаргични. Засилва се усещането за безгрижие, стресът намалява, а безсънието просто се изпарява.

sex2

16. Прави цикъла на жените по-редовен
Стресът често е една от причините за нередовния цикъл при жените. Редовното практикуване в спалнята обаче оказва много добър ефект върху хормоналния баланс чрез намаляване на напрежението. Ако имате проблеми с редовния цикъл, то сексът може да ви свърши по-добра работа от приемането на лекарства.

17. Предпазва от еректилна дисфункция
Няма по-добро лекарство срещу импотентността от редовното практикуване на секс. Редица мъже имат такива проблеми след навършване на 40, но редовният секс може да ви помогне да избегнете всичко това. Според много специалисти сексът е като спорта – колкото повече тренираш, в толкова по-добра форма влизаш.

18. Секс за дълголетие
Сексът поддържа тялото и мускулите в добра форма. За него се казва, че придава живот към годините и години към живота. Някои учени твърдят, че мъжете, които редовно правят секс живеят два пъти повече от онези, които не го правят редовно.

19. Подобрява качеството на спермата
Хората, които правят редовен секс, имат по-добро качество на спермата. Това е така, защото новите сперматозоиди заместват старите и не позволяват на старите да се задържат твърде дълго в тестисите. Ако сперматозоидите не напускат редовно тестисите може да се стигне до некачествено ДНК при сперматозоидите.

20. Секс вместо диета
Макар учените да се изразяват шеговито за вталяващото действие на секса, то също е доказано клинично./inlife.bg

 

 
 

Миналото на Джак Спароу – всичко, което знаем

| от chronicle.bg |


Внимание! Текстът съдържа сполери за „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“.

Запознахме се с капитан Джак Спароу в първия филм от поредицата – „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“ през 2003 година. В момента той е някъде посредата на кариерата си и ние продължаваме да я следим с интерес. Но колко точно знаем за миналото му?

С всеки следващ филм научаваме все повече и повече и това продължава в „Отмъщението на Салазар“. В трейлъра на филма виждаме Спароу като много млад, така че предстои да научим още. За сега обаче знам толкова:

 

Семейството му

В „Карибски пирати: Сандъка на мъртвеца“ виждаме Едуард Тиг – пазителят на Пиратския Код и баща на Спароу. Тогава разбираме и откъде Джак наследява маниерите си. За майка му знаем много малко, дори не знам името й. Известно ни е обаче, че главата й е смалена и се пази като талисман от бащата на Джак, който после му я подари. Тя висеше от колана му в „Карибски пирати : В непознати води“, както и в последните кадри на „Карибски пирати: На края на света“.

 

Той изкарва името и шапката си в битка със Салазар 

Научихме много за Джак Спароу от последният филм. Името му (Спароу, sparrow – от англ. ез. – врабче) е прякор, който получава по време на битка с ловеца на пирати Салазар. Той се подиграва на Салазар от борда на кораба си и докато го прави, изглежда като малка птичка, която чурулика. Тогава той става и капитан за първи път, когато капитанът на кораба му е убит. След като успешно преминава с кораба и екипажа си през битката, Джак получава адмирации и прочутата си шапката, която обича толкова много.

 

Джак има магически компас

Едно от най-мистериозните и свръхестествени елементи от поредицата „Карибски пирати“ е компасът на Джак Спароу. Който го използва, може да види къде се намира това, което желае най-много. В „Сандъка на мъртвеца“ научаваме, че го получава на бартер от Тиа Далма, която всъщност е богинята Калипсо в човешка форма. В новият филм обаче виждаме, че Джак го получава от предишният капитан на „Умиращата чайка“. Може би го е изгубил и след това е трябвало да си говърне. Тук ситуацията не е много ясна.

 

Джак става лидер на пиратите

В „На края на света“ разбрахме, че пиратите имат девет лидера и Джак е един от тях. Възможно е предишният лидер на неговатаа позиция да е бил предишният капитан на „Умиращата чайка“.

 

Компанията East India Trading го маркира и потопява кораба му

Когато ни представят Спароу по име за пръв път, виждаме белега на ръката му, който го маркира като пират. Този белег е оставен от East India Trading. По-късно виждаме и Кътлър Бекет – мъжът, който поставя белега. В непоказани кадри от „Карибски пирати: На края на света“ Бекет наема Спароу да прекара някакъв товар. Когато пиратът научава, че товарът всъщност са роби, ги пуска на свобода, за което Бекет го маркира и изгаря кораба му.

 

Той продава душата си, за да върне Перлата 

След като Бекет съсипва кораба, Джак Спароу и Дейви Джоунс сключват сделка, в която Джак се съгласява да му служи 100 години след като умре, ако Дейви върне кораба му и Джак му е капитан 13 години. В роман сроден на франчайза пише, че корабът се казва „Умиращата чайка“, но Спароу го прекръства на „Черната перла“ след като се появява отново. Традиционно преименуването на кораб е лош късмет, но Джак решава, че щом веднъж вече е бил потопен, това няма особено значение.

 

Екипажът му се разбунтува и го оставя да умре

Въпреки, че Джак и Дейви се разбират Джак да е 13 години капитан на Перлата, той се задържа само две преди най-личният му приятел Хектор Барбоса да поведе екипажът му на бунт. Джак е оставен сам на остров, от който обаче успява да избяга. Ще изминат 8 години преди да успее да си върне Перлата в първия филм от поредицата.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Ариана Гранде с благотворителен концерт в Манчестър

| от chronicle.bg по БТА |

Американската попзвезда Ариана Гранде обяви, че ще изнесе благотворителен концерт в Манчестър, посветен на жертвите на самоубийствения атентат.

23-годишната певица съобщи чрез акаунта си в Инстаграм, че датата на този концерт още не е уточнена.

При атентата, извършен в понеделник малко след като певицата приключи концерта си в северния английски град, бяха убити 22 души, а повече от сто бяха ранени. Заради трагедията Гранде отмени няколко свои концерта в Европа.

„Ще се върна в невероятно смелия Манчестър, за да се срещна с феновете си и да изнеса благотворителен концерт в памет на жертвите и за да съберем пари за жертвите и техните семейства…“, написа певицата.

Тя каза, че винаги ще помни жертвите и добави: „Няма да се откажем, няма да работим в страх. Няма да позволим това да ни раздели. Няма да позволим омразата да победи“.

Междувременно, „Кис“ отмени концерта си в Манчестър, който също трябваше да се състои в залата „Манчестър Арена“.

Компания „Лайв нейшън“ обяви днес, че насроченият за 30 май концерт на групата е отменен.

Членовете на групата Пол Стенли, Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър заявиха, че „са покъртени от зверството, извършено срещу невинните жертви в Манчестър“.

 
 

Различното име срещу „хилавото кино на новия век“

| от Амелия Понд |

Само ден след като приключи 70-тото издание на фестивала в Кан, той беше охулен от мнозина и прехвален от останалите.

Много чужди издания вече изразиха мнение за лошата селекция или както я нарекоха някои – „хилавото кино на новия век“. Неприятни емоции предизвика и платформата Netflix, която се бори за участие в престижния фестивал от два сезона и тази година за първи път беше допусната, като филмът им Okja беше част от претендентите за „Златна палма“.

Проблемът дойде от факта, че Netflix отказаха да се съобразят с изискването на фестивала и да пуснат за разпространение филмите си в различни салони, а държат те да се предлагат единствено през тяхната платформа.

Въпреки тези дребни неуредици, фестивалът в Кан си остава (и 70-тото му издание е поредното доказателство за това) най-престижното, елитно, красиво и въпреки всичко, отнасящо се с почит и достойнство към седмото изкуство, събитие.

Тази година журито, оглавявано от испанския режисьор Педро Алмодовар, награди София Копола за режисура и гръка Йоргос Лантимос за оригинален сценарий. Филмът „Площадът“ , който отчасти се вдъхновява от известните Дионисиеви мистерии, грабна голямата награда. А Андрей Звягинцев и неговият „Loveless“ получи наградата на журито. Даян Крюгер и Хоакин Финикс даже няма нужда да ги споменаваме. Снимките им обиколиха половината свят.

Нашият акцент на тазгодишните фаворити обаче пада върху един човек, в чието кино вярваме с плахост и надежда. И това е Йоргос Лантимос.

йоргос лантимос, колин фаръл, колин фарел, никол кидман

Гръцкият режисьор и неговото второ англоезично заглавие „The Killing of a Sacred Deer“ изправиха публиката на крака след премиерата си. Всички смятаха, че той ще грабне Златната палма, която режисьорът си е заслужил още с „Омарът“. Той вече има две награди от фестивала, но не и най-важното.

Не се случва точно това, но появата на „The Killing of a Sacred Deer“, е ясна заявка, че Лантимос е едно от новите имена на различното, алтернативно, сюрреалистично кино, което публиката трябва да следи.

Още през 2009-а, след снимане на музикални клипове, ТВ продукция и реклами, Йоргос Лантимос прави първия си „различен“, почти бунюелски, пълнометражен филм. Dogtooth или Kynodontas – както е на гръцки, е заглавието, което показва на света начина, по който откачения грък вижда нормите, моралните ценности, етиката, живота и семейството. И в неговата версия няма нищо нормално.

Dogtooth е клаустрофобичен, тъжен разказ за семейство, което е принудено от своя патриархален глава да живее изолирано, без да има никакви познания за света навън. От лъжливи думи, които заместват реални термини от живия живот, през измислени, почти фантазни начини за появата на нови хора и животни в изолирания свят на брата и двете му сестри, до свеждането на най-фундаменталните нужди, всичко в света на Dogtooth е сведено до тотална механика и обслужване на физиката за сметка на духа. В този ред на мисли Dogtooth е притеснителен и плашещ, защото изглежда много истински. От насилието до секса и порно филмите, през диалога за жена, която ще роди куче, до това, че котката е най-голямото зло, дадено на планетата, за Йоргос Лантимос не съществува нищо свято.

Той взима познатите норми и правила и ги набучва на вилица. След това ти я завира в очите, ако не си успял да я видиш добре. Всичко при него е озъбена, злостна, изкривена, изнасилена версия на перфектния свят, към който човечеството така жадно се стреми, ама все не успява да достигне.

Dogtooth се превръща в първия гръцки филм, селектиран за Кан от десетилетие, става и претендент за „Оскар“. Изкривената версия на идеалното консервирано семейство, носи на своя автор наградата „Особен поглед“. Йоргос поема по дългия път към киното, което иска да прави и нито веднъж не изменя на извратения си стил.

Две години след Dogtooth се появява филма Alps, който този път проследява процесите на тъга, скръб и полудяване в човека. Alps няма чак такъв успех като Dogtooth, но помага на Йоргос Лантимос да се доближи до световното кино. Така 4 години след него светът се запознава с перфектния свят на гръка – онзи, който той обрисува в „Омарът“.

Леа Седу, колин фарел, колин фаръл, рейчъл уайз

„Омарът“ е шедьовърът на Лантимос. Той носи в себе си нотките на тъга, клаустрофобия и лудост от гръцките му заглавия и същевременно е като пораснала и страшна версия на света, който познаваме. Отново стремежът към перфектност и изчистеност е в основата на сюжета и визията. Но този път те са пречупени през идеята за любовта, близостта и интимността.

Сексът, любовта и човешките нужди са сведени до механични и почти ненужни, но някак полезни за здравето, духа и спортната натура действия, които човек продължава да извършва, защото така е свикнал. Киното на Йоргос Лантимос обича да разбива фундаменталните представи и да ги пъха в криви кутии.

„Омарът“ е шедьовър. Натъпкан до горе с насилие, злоба, тъга и механичен секс. Той е идеалният свят, в който никой не иска да живее. Ако някой още не си е позволил да го е гледал, нека го направи. Разбира се, предупреждаваме, че за Йоргос Лантимос, ви трябва специална настройка. Нека „Омарът“ дойде в перфектния момент.

Две години след „Омарът“ публиката, имала шанс да види „The Killing of a Sacred Deer“, твърди че това е заглавието, което ще донесе на Лантимос нужното комерсиално призвание от добрата привилегирована Америка. Не, че това е необходимо непременно.

Йоргос Лантимос работи за втори път с Колин Фарел и успява да изкара от него нещо тотално различно. От безхаберник и лошо момче, гръцкият режисьор превръща този ирландец в различен мъж всеки път. Тук компания му прави и Никол Кидман. Една от най-красивите жени на Кан тази година, заслужава адмирации за повечето си роли. Тази не прави изключение.

The Killing of a Sacred Deer трябва да дойде у нас на някой от предстоящите филмови фестивали, а дотогава се запознайте с извън рамковия страховит свят на Йоргос Лантимос. Дори гръцкият диалог няма да ви подразни. И се пригответе за филми, които са като крошета в лицето. Може и да звучи мазохистично, но колкото повече боли, толкова повече ще ви хареса.