2+2 с едно на ум КТБ, колко прави?

| от |

Бързото правителство най-вероятно ще бъде слабо правителство. Залаганията текат почти на живо в медиите. Вестници, които не са на Бойко искат кабинет на всяка цена, коментират в телевизорите коментатори. Което в превод от своя страна значи, че управлението е обект и субект на зависимости.

В телевизорите днес – Георги Кадиев, Корнелия Нинова, Мария Пиргова, Иво Прокопиев, Евгени Дайнов, Явор Дачков, Жорж Ганчев, Красимир Райдовски, Георги Коритаров, Васил Гарнизов и разбира се Осман Октай, който диктува списъка на тези, които трябва да се готвят да влязат след него.
Там са Валери Димитров, Иван Искров, Константин Пенчев и Борислава Ралчев. Защото те пък от своя страна през 2001 година с една промяна в закон били стартирали проект на политико-банкова пирамида. Която пък чрез концентриране  на всичките пари на държавата да обслужва съответните партийни дела и тела. Прототипът бил Росексимбанк. Реалността е Корпоративна търговска банка.

Важно било  още кой ще бъде инсталиран за шеф на държавния фонд за гарантиране на влоговете, защото Йордан Цонев бил предупредил в парламента, че наблюдават предупреди в ролята си на опозицията Георги Кадиев. Истината обаче щяла била да бъде тотално замъглена, защото ролята на Делян Пеевски не била станала ясна.

Не е работа на който и да било премиер да взема мерки за Корпоративна търговска банка. Това не било законно според друг представител на опозицията в друг телевизор – Корнелия Нинова. Тя пък предложи да се официализират списъците с вложителите и кредитополучателите в КТБ.

От участник в списъка с готвещите се за влизане в телевизора по телефона се свърза един.
Валери Димитров : Осман Октай изтърси глупост.
Този проект за закон бил внесен в изпълнение на програмата на НДСВ. Трябвало било да се прочете стенограмата при обсъждането в пленарна зала.
Променен бил  глупав текст, който пречел на кредитирането. Цялата банкова общност и БНБ били тогава за промяната.
Валери Димитров продиктува следващите имена на събеседници – Светослав Гаврийски и Емилия Миланова. Това било идиотщина и  почти никъде по света нямало било наказателна отговорност за шефове на банки, които отпускат необезпечени кредити пред банкови карти.

Всъщност медийната среда работи срещу здравия разум.

Докато течали преговорите с Реформаторския блок, Бойко Борисов отишъл при ДПС и гласували заедно с тях решение за КТБ. В това време медиите, които не са на Борисов искат бързо коалиция на всяка цена.

Във вътрешността пък вестниците са пълни с фотоси на звездите от Хелоуин. А в заглавията описват как патриоти и реформатори скачали по главата на Борисов и той се бил хванал за главата от претенции. Патриотите били против Вежди Рашидов и Меглена Кунева и новините на турски. Реформаторите искали много. Изобщо разговорът за реформите в България бил смешен.

Нямало как да се случа смяна на съдебната система, когато „примат” като Делян Пеевски я ръководи. И  нямало как концерт за свободата да звучи по време на службата в Александър Невски. Това не било демокрация според Явор Дачков. И препоръча на Евгени Михайлов да се лустрирал.

В това време Георги Коритаров обясни, че Борисов ритуално бил обезглавил в пленарната зала Вежди Рашидов с промяната на позицията на ГЕРБ за КТБ.
Мария Пиргова прогнозира, че ще има правителство, БСП ще бъдела опозиция и „постепенно” щели да започнат да се спазват законите.
По света се спасяват банки, а КТБ е пирамида, реформи не може да има заради нестабилната власт според Юлий Павлов.

Първоначално идеята била собствеността на КТБ да бъде прехвърлена на друг. Сега според сега действащият закон, КТБ ще си отиде прогнозира Красимир Райдовски. Защото банката била „патица” в името на слабо правителство. В това време Люба Кулезич коментира, че българските политици си пазели коремите от сепуко, но публично си решели главите.

И Илиян Василев се яви в телевизора.
Отстраненият изпълнителен директор на КТБ, на който било предявено обвинение за безстопанственост, което той не бил знаел какво точно значи.
Нямало било липси и дупките били хипотетични. Счетоводните стандарти са виновни и това никой не го казвал. Данните били фалшиви. Кредитите на банката били обезценени. Това не били липсващи пари, а някога и може би в бъдеще време щели били да се получат. Всички кредити към свързани лица били в рамките на 25%, които пък били разрешени.
15 години банката била одитирана, сега било излязло едно нещо, което не се знаело какво било и всички му вярвали.
Когато банката била поставена под надзор на кредитополучателите не били им  давали да си погасяват кредитите. Банката я атакували фирми, които се занимавали с проекти и причината за атаката била активите й.
Одитите нямали стойност, защото одиторските фирми нямали лиценз, а били само консултанти.
Образно казано, липсващите пари не били толкова липсващи. Парите били в едни гърнета, някои от които пробити, а пред дупките имало партийни тела. Обаче щяло било да стане нов 10 ноември ако лъснела свързаността.

Господарят на телефонната демокрация, „ Ало Ваньо” бил се объркал в ролите си, според Васил Гарнизов и трябвало да има време да влезе в ролята на дипломат, който да завърши преговорите.

Борисов бил оперен генерал според Иво Инджев, а логиката била ГЕРБ да се коалира с БСП.
По-вероятно е обаче да има правителство според Владимир Йончев от OFFNews.

Между събеседниците видяхме и репортаж за партиите, които в това време наемали евтини имоти за 10 години напред. Областните управители пък чакали решение какви договори да сключват с тях.

Осман Октай, четири мандата депутат, сега работи военновременен коментатор в телевизорите. Във всяка банка било имало офицер, който следял трансферите над 10 000 лева. Пирамидата КТБ рухнала, но не се били следели междуфирмените договори, които са необезпечени. Това пък го имало като данни само в БНБ . Там била и информацията за безлимитните кредитни карти на политиците.

По БНТ Иван Славков пуска втора програма в рамките на 55 годишнината. Това пък в рамките на  връщането на лентата назад.
Три жени в другия телевизор си говорят за чалга.

Иво Прокопиев отговаря какво правителство иска бизнесът – правителство, което да върне законността и да даде ясни гаранции за финансовата стабилност. Реформите в България се правили от безизходност, със законови, кадрови промени и ясно заявена политическа воля. Ситуацията била сложна, обществото и парламента били фрагментирани и разпаднали се на части… Левон Хампарцумян бил казал, че Корпоративна търговска банка била Франкенщайн. Може би на Хелоуин било невъзможно да се маскира.

2+2 с едно наум КТБ засега няма решение в медиите.
Неделя е.

10748993_10203465634496605_437749220_n

 
 

Watchmen ли ще бъде новият хит на HBO?

| от chronicle.bg |

Още преди няколко години, HBO заяви намеренията си да направи сериал по комис, но сега става ясно, че проектът Watchmen е доста амбициозен и има шанс да се превърне в един от култовите сериали на HBO.

Начело на новия тв проект застава Деймън Линделоф, чиято работа познаваме от The Leftovers, Lost, Prometeus, Tomorrowland и др.

Според източниците сериалът ще има оригинална история и няма да е свързан с филма на Зак Снайдер от 2009 г.

Именно името на Снайдер бе спрягано преди време като главен кандидат да режисира и сериала, но засега не е ясно дали той е постигнал споразумение за участие. Какъв ще бъде прочитът на Линделоф на комикс историята, също не е ясно. При всички положения ще мине още известно време, преди да видим Watchmen по телевизията, но перспективата е вълнуваща за феновете на рисуваната история.

 
 

Мастифът Марта е най-грозното куче в света

| от chronicle.bg, БТА |

Мастиф, който тежи 56 кг и е кръстен Марта, бе обявен за победител в 29-ия ежегоден конкурс за най-грозното куче в света, организиран в Петалума, Калифорния.

Неаполитанският мастиф Марта бе фаворит за спечелване на титлата още от началото на конкурса, като често се просваше на земята с клюмнала глава, когато се предполагаше, че е наблюдаван. „Марта бе спасена, когато бе почти ослепяла. След няколко хирургични интервенции тя възвърна зрението си“, заяви собственичката й Шърли Зиндлър.

Шърли и нейният домашен любимец получиха като награда 1500 долара и пътуване до Ню Йорк, за да се появят пред медиите.

16-годишният Моу, който е кръстоска между брюкселски грифон и мопс и бе най-възрастният участник в конкурса, зае второ място. Той е загубил зрението и слуха си, но има остро обоняние.

Миналата година победител стана 17-годишно женско чихуахуа.

 
 

Модерните храни, които ни карат да отслабваме

| от chronicle.bg |

Ако се подигравате на модата за поглъщане на авокадо, чия и замезване с хумус, то може би трябва да си помислите втори път. Оказва се, че промяната на хранителните ни навици променя и начинът, по който тялото ни реагира на храната.

Според ново изследване тези храни променят начина, по който тялото ни реагира на глада.
Учените от Университета в Джорджия откриват, че храните, богати на полинаситени мазнини влияят на хормоните ни и променят апетита.

Храните като авокадо, киноа, чия, сьомга, семената от чия, зехтина и орехите отдавна вече са свързани с подобряване на паметта и уменията за решаване на проблеми. Сега обаче учените твърдят, че те могат да допринесат и за свалянето на килограми. Те се надяват, че тези промени в хранителните навици могат да възпрат епидемията от затлъстяване по света.

Учените са изследвали промените в хормоните на хора на възраст между 18 и 35 години, проверявайки психологическите проявления на глада и засищане след диета с храни, богати на полинаситени мазнини.

Участниците в изследването отговарят на въпроси за това колко са гладни, описвайки усещането чрез количеството храна, което мислят, че могат да изядат.

Онези, които консумират повече полинаситени мазнини описват по-слабо чувство на глад и по-дълго се усещат заситени от онези, които не следват такава диета.

Хормоните на апетита играят важна роля в регулирането на количеството храна, което изяждаме, казва Джейми Купър, който ръководи изследването. Според него от проучването могат да бъдат направени изводи, че приемането на храни, богати на този тип мазнини може да промени хормоните, които регулират апетита, така че да се чувстваме сити по-дълго време. Важно е обаче да се отбележи, че в изследването са участвали само 26 души, т.е. за да можем да вярваме на резултатите, трябва да бъде направено по-всеобхватно изследване.

 
 

Досиетата CHR: Истинските истории зад „Историята на прислужницата“

| от chronicle.bg |

Първият сезон на сериала „Историята на прислужницата“ по едноименния роман на канадската писателка Маргарет Атууд приключи, оставяйки зрителите да размишляват върху паралелите между фикционалния свят на Гилаед и света, в който живеем. Антиутопията показва по какъв начин един политически режим може да осакати обществото, като лишава жените от правата им.

То чертае мрачна картина, подсилена от погледа наоколо – диктаторските режими по света и опитите да се органичават правата на жените дори в демократични общества.

В интервю за „Гардиън“, 77-годишната писателка казва, че когато книгата е излязла за първи път, е възприемана като „пресилена“. Пишейки я обаче, Атууд се уверява, че не слага в книгата си нищо, което вече не е било правени от хората някъде по света в някакъв момент от историята.

маргарет атууд
Маргарет Атууд, Getty Images

Ако решим да проверим кои са събитията и правилата, вдъхновили книгата, то ще открием много факти от световната история, които да докажат, че онова, което се случва в книгата е повече истина, отколкото измислица.

Изданието Stylist успява да събере част от реалните събития, оказали се в основата на сериала. 

Принудително сурогатно майчинство и осиновяване

В „Историята на прислужницата“ Офред и другите „прислужници“ са принудени да износват деца за семействата, които ги „притежават“. Всички здрави деца, които се родят, биват отглеждани от съпругата на командира, а прислужниците биват многократно изнасилвани, докато не заченат.

Оказва се, че тази отвратителна практика е съществувала в редица западни нации само преди няколко десетилетия, а резултатите са видни и днес.

В Австралия през 70-те години децата на местните народи законно са отделяни от домовете си и вкарвани в религиозни институции или осиновявани от бели семейства.

След края на Втората световна война до края на 70-те години подобни програми е имало и в САЩ и Канада – системно отнемане на децата на индиаци, известно като „Ерата на осиновяването“ и пансионната система, в зависимост за мрачната епоха на коя от страните говорите.

И разбира се, приютът Магдалена в Ирландия, където млади момичета са наказвани заради ниския си морал и държани в робски условия. Бебетата, родени от тях, са отнемани от ръцете им и давани за осиновяване на други места по света. Само в САЩ са изпратени около 2000 деца.

В свое интервю пред LA Times през 2017 година Атууд казва: „Тоталитаризмърт винаги е имал своите виждания относно това на кого трябва да бъде позволено да има бебета и какво трябва да бъде правено с бебетата“. Тя изтъква, че „генералите в Аржентина са изхвърляли хора от самолети“, но ако става дума за бременна жена, то са изчаквали тя да роди, давали са бебето на друг в системата. Хитлер е крадял руси деца, надявайки се да ги превърне в руси германци, казва още Атууд.

Генитално осакатяване на жената

В „Историята на прислужницата“ има примери за жени, наказани заради своето „неморално поведение“, като крайниците им биват осакатявани. Една от ситуациите в първите епизоди на първи сезон показва и че „лелите“, които възпитават прислужниците, прилагат генитално осакатяване като наказание за жените, определени като „нежени“ (в представения в сериала случай става дума за хомосексуална героиня).

handmaid's tale историята на прислужницата

За съжаление, тази практика не е единствено част от книгата на Атууд. 140 милиона жени и млади момичета по целия свят са преживели унизителното обрязване, при което се премахват срамните им устни и клитора, често без анестезия или болкоуспокояващо. Дори в цивилизовани страни като Великобритания около 23 000 момичета са застрашени от генитално осакатяване, въпреки че е криминализирано от 1985 година.

Пуританска теокрация

В Гилеад управлява правителство в името на Бога, затова те често казват, че са „под неговия поглед“. Днес в САЩ, разбора се, властва демокрацията – властта се избира от обществото, а не се самоназначава, за да твори закони и да прави решения от името на обществото. Невинаги обаче е било така. Атууд обяснява нещата по следния начин – Америка не е била основана през XVIII век като република. През XVII век е била теокрация и тази тенденция от време на време отново се появява.

Антифеминистки настроения

Сериалът представя и героинята на Ивон Страховски – Серена Джой, която се бори за налагането на реллигиозна власт, в която всяка жена има своята роля на подчинение. Серена има и значима роля в създаването на тоталитарния свят на Гилеад. Преди настъпването на режима, тя е известна в медиите със своите лекции и есета за мястото на жената. Персонажът не е напълно художествен, или поне – черпи вдъхновение от реални събития и хора.

серена джой, история на прислужницата

Филис Шлафли е известна антифеминистка, която отстоява позицията, че мястото на жената е вкъщи. Започва политическата си кариера като антифеминистка през 1964 година, когато публикува първата си книга за традиционното семейство. Тя се бори срещу равните права на жените и мъжете, настоявайки, че жените трябва да спрат да се фокусират върху политиката, вместо да грижат за семействата си. Всичко това обаче й се връща само три години по-късно, когато се кандидатира за политически пост – за президент на Националната републиканска федерация на жените. Според опонентите й обаче като майка на шест деца тя няма как напълно да се посвети на политическа кариера. Затова губи надопреварата.

Червено за прислужници, синьо за съпруги

В „Историята на прислужницата“ съпругите са облечени в синьо, прислужниците в червено, а „мартите“ – които се грижат за дома на богатите семейства – в зеленикаво. Така чрез цветовете на дрехите си те се дефинират и като роли в обществото.

 история на прислужницата

Това е мрачно напомняне за времената на нацистка Германия, в която евреите са били принудени да носят жълта лента на ръката си, на която е изобразена звездата на Давид, за да бъдат разпознавани отдалеч и евреите да бъдат отделяни от тези, които не са евреи. Лентите служат и за напомняне, че евреите нямат права според германския закон.

Как светът се променя за една нощ

Жените в „Историята на прислужницата“ губят всичките си права за една нощ – без предупреждение е наложен закон, който забранява да притежават собственост, да имат бизнес или работни места. Войници минават през офисите в цялата страна, за да се уверят, че жените са принудени да си тръгнат. Банковите сметки на всички от женски пол са замразени, а парите се прехвърлят на мъжете им или близки родственици от мъжки пол. Така жените биват напълно подчинявани на новия режим.

handmaid's tale историята на прислужницата

Това е нещо, което вече се е случвало в историята. Само че на евреите. В нощта на 9 ноември 1938 година над 250 синагоги са изгорени до основа, 7000 еврейски бизнеси са съсипани и плячкосани, плячкосани са и гробища, болници, училища, домове. Десетки евреи са убити, без полицията или пожарната да пожелае да се намеси. На следващата сутрин евреите в Германия вече не са считани за автономни човешки същества, да не говорим – за граждани на Германия. Следва налагането на вечерен час, забрана за влизане на обществени места, изключване от училище и почти пълна сегрегация. За по-малко от 24 часа 30 000 германски евреи са арестувани за „престъплението“ да бъдат евреи, и изпратени в концентрационни лагери, където милиони загиват.

Ограничение, облечено като грижа за хората

Законите в Гилеад са въведени като антитерористични мерки. Причината за ексесивните мерки е терористична атака, при която всички в Конгреса са убити, а с цел защита на хората, Конституцията е суспендирана. В сериала Офред казва, че докато всяко от тези събития се е случвало, „ние не се събудихме“. Докато правата им са отнемани пред очите им, те не са разбирали какво става. По подобен начин се стига до Холокоста. На 7 ноември 1938 година 17-годишният германски евреин Хершел Гринспан прострелва с няколко куршума в корема дипломата Ернст фон Рат. Момчето действа от отчаяние – родителите му са заклещени в ничията земя между Германия и Полша. Нацистите ползват случилото се, за да заявят, че Гринспан не е действал сам, а е бил част от по-голяма еврейска конспиративна мрежа срещу Германия. Така, два дни по-късно, атаката над евреите започва.

Ловът на вещици

Фразата не е просто израз, а отпратка към истински събития от XVII век, когато жените системно са били демонизирани и наказвани за това, че са различни. Маргарет Атууд не крие, че за нея ловът на вещици в Салем е бил вдъхновение. Според нея това събитие има важна роля в американската история, което определя като сблъсък между митология и политика.

Ислямската република

Такива има повече от една в Близкия изток. Червените роби на прислужниците могат да се възприемат и като отпратка към традиционното облекло на жените в ислямските републики. Жените в демократичните общества имат право да изберат да се облекат така. По-важното и по-страшното обаче е, че те могат да бъдат задължени да се облекат така в по-консервативните общества.

жени в иран
Getty Images

Ако се сещате за снимките от Иран преди 1979 година и след, то ще разберете за какво става дума. Революцията през 1979 година задължава жените да се откажат от късите поли и по-модерни дрехи, за да наложат върху тялото си хиджаб.

иран жени

Когато зрителят гледа „Историята на прислужницата“, лесно може да се подведе от страх, че обществото върви към ужаси от този род. Истината е, че обществото вече веднъж ги е преживяло. На някои места по света – те все още са ежедневие. Книгата на Маргарет Атууд и сериала на Hulu (в България може да се гледа по HBO) са мрачно предупреждение за това къде можем да се върнем, ако не следим с повишено внимание действията на политическата класа, ако не осъзнаваме важността на събитията около нас. Докъде можем да стигнем, ако допускаме правата на другия да бъдат ограничавани, сякаш това не ни засяга.

Историята доказва, че човек е способен на ужасна жестокост. Способен е и да се откаже от нея и да я осъди.  „Историята на прислужницата“ просто напомня всичко това, за да не позволим XXI век да ни върне в XVII век. Или по-назад.