1996: Никой не искаше да помага на Босна

| от |

Константин Качалин, Гласът на Русия

haunting-images-of-abandoned-olympic-venues-3

През февруари 1984 година в Сараево се състояха 14-те зимни олимпийски игри. Осем години по-късно започна унищожението на града и неговите жители.

Към 1996 година от многото олимпийски обекти останаха едни руини. Щетите се оценяват на 100 млн. германски марки.

През февруарските дни на 1996 година в предградията на Сараево горяха домове: сърбите напускаха районите си и изгаряха жилищата си, за да не бъдат заграбени от други. Под мюсюлмански контрол премина сараевският район Вогошче. Там изгаряха всичко, което не можеха да вземат със себе си, или да демонтират.

Главният координатор на хуманитарната част на Дейтънския договор Карл Билдт буквално молеше сърбите да останат. Веднага след подписването на Дейтънския мирен договор много известни европейски и американски концерни изразиха желание да инвестират в реконструкцията на промишлените предприятия на Босна и Херцеговина.

Но САЩ, Япония и арабските страни не подкрепиха обещанията си с конкретни финансови инжекции. До 1999 година в Сараево трябваше да бъдат вложени 5 млрд. долара. Но малко бяха желаещите да влагат инвестиции в нестабилен район и главният чек отново трябваше да плаща Европа, която издържаше почти един милион босненски бежанци.

По време на войната и след приключването й, Европа се стараеше да пробута на Балканите продукти с отдавна изтекъл срок на годност. Купуваха на безценица стоки, които били отдавна в складове и за да не се гловоболят с бракуване и унищожение ги изпращаха на гладуващите в Босна и Херцеговина. След приключване на бойните действия в магазините можеше да се купи, например, 15-годишно месо с дълбоко замразяване. Биснесмените не ги вълнуваше ни най-малко здравето на хората, когато можеха да спечелят милиони долари. Така например, в 1996 година в Босна се наблюдаваше истински бум на най-евтини и най-некачествени продукти в Европа.

Тогава в Тузла вече се беше настанила основната част на 20-хилядния контингент на Пентагона. Боклуци и отпадъци имаше в огромни количества и бежанците събираха остатъците от американската маса за да не умрат от глад. Изетбегович и хуманитарните фондове нямаха пари за да нахранят нормално бежанците и нещастните хора бяха принудени да се ровят в боклуците, когато не достигаше „хуманитарната помощ” под формата на кутия консервирано месо, пакет брашно и бутилка олио. Тъжна картина като имаме предвид, че съвсем неотдавна тези хора имаха свои домове, прилични заплати и мир.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.