10-те най-яки македонски песни според Теодор Спасов

| от |

Наистина много обичам да слушам музика – това е моето хоби! Макар и да ме грабна сферата на журналистиката, като малък се научих да свиря на пиано и дори си изкомпозирах няколко мои си мелодии, които още са в главата ми и от време на време си ги припомням.

При все, че обожавам музикалното изкуство, за мен е просто непосилна задачата да избера само 10 песни, които да определя  като моите най-любими. За да стане това, те трябва да са хиляди. Затова реших да подходя малко нестандартно към задачата и като един неосъзнат патриот да ви представя 10-те най-яки македонски песни, поне според моята скромна гледна точка.

Колкото и малка да е Македония; колкото и неблагоприятно да е нейното местоположение от гледище на географията и международните политически и икономически отношения; каквито и предразсъдъци да има значителна част от нашия народ към македонците, без съмнение е това, че напук на малкия им пазар, съвременната македонска музика е просто светлинни години над нашата, въпреки че и у нас се намират прекрасни изпълнители и композитори.

На 10-то място слагам хип-хоп парчето на Слаткаристика и Георги Шарески – „Ме боли к*р“. Именно по мотив на тази творба е създаден и тракът „Аз съм 6“ на 100 кила. Ако сте върли фенове на хип-хоп музиката, можете да ги сравните и да прецените кое е по-якото произведение

На 9-то място поставям отново песен на Слаткаристика – „Бум-бам“. Освен със свежата мелодия, с каквато всъщност се отличава почти всяка една творба на най-популярния македонски хип-хоп изпълнител, чрез текста на това парче можете да се уверите колко популярен е българският попфолк в югозападната ни съседка, като чуете израза „Ми личиш на бугарскине пеачки, каде мислиш да те шетам со тие штикли сељачки?“

На 8-мо място слагам песента „Нема ден, нема нок“ на Лозано. Много приятна за слушане песен, която има едно сладникаво звучене, типично за края на 90-те, а Лозано без съмнение е сред най-талантливите съвременни македонски изпълнители.

На 7-мо място класирам песента „Моjот свет“ на Каролина Гочева. В нея се събират динамичнa музика и динамичен текст – идеалното съчетание за конкурс като „Евровизия“, за който е композирана песента.

На 6-та позиция в моята скромна класация поставям поп-рок баладата „Црно и бело“ на Калиопи. Може да ви се стори позната, защото с тази песен певицата представи Македония на конкурсa „Евровизия“ през 2012 г. Изключително нежна мелодия, преплитаща се с красивото звучене на македонския език (или на югозападния български диалект, ако трябва да си го кажем по нашенски), която завършва с едно динамично рок избухване.

5-тото място отива отново за песен, композирана специално за конкурса „Евровизия“ – „Нещо що ке остане“ на рок групата Next Time. Много зареждаща композиция и много надъхващ текст.

На 4-то място слагам песента „Магия“ на Есма Реджепова и Тоше Проески. Песен като филм, в чийто текст са съчетани както македонската, така и ромската реч. Динамична и приятна мелодия, която беше топ хит преди 12 години, но все още звучи от winamp-а ми.

Един от най-добрите хип-хоп бийтове, които някога съм чувал, без съмнение е на парчето „Олабави ме“ на Слаткаристика, което слагам на 3-то място сред най-любимите ми македонски музикални произведения. Текстът е посветен на девойките, за които парите са по-важни от щастието.

На 2-ро място без съмнение поставям баладата „Соба за тага“ на Тоше Проески, посветена на многото любовни истории в трудните посткомунистически времена, приключили заради това, че един от партньорите заминава да търси щастието си в някоя западна страна. В нейното звучене са събрани едновременно динамика и прочувственост – нещо, което рядко се съчетава успешно, но е доста характерно за песните на Тоше Проески.

На 1-вото място класирам песента „По тебе“, която отново е на Тоше Проески. Отново динамична и прочувствена любовна песен с поп-рок звучене и изключително красив текст.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.